През XVII в. „За древността на бащината земя и за българските дела“ на Петър Богдан поема към европейския елит, за да подсети, че една общност на Балканите има нужда от християнска помощ. Разговор с доц. д-р Цветан Василев.
През последните години международната еврейска общност, по-често индиректно, отколкото пряко, играе важна роля в изглаждането и прецизирането и на двете позиции – българската и македонската.
В притчата за митаря и фарисея, разказана от Спасителя, всичко е казано пределно просто и ясно. Христос потвърждава, че всеки, който се превъзнася, ще бъде унизен.
Споменатата гранична полоса е пропита с кръв – при това с наша собствена, родна кръв. Българските държавни граници бяха едни от малкото в света, които се охраняваха не от външни врагове, а отвътре навън, от сънародниците, от собствените ни граждани, дръзнали да потърсят щастието си в чужбина.
Именно липсата на работна ръка е дала шанс на еврейското население в старите предели на България да оцелее, разтоварвайки властта от рекрутиране на безплатна работна сила по друг начин.
Базисно убеждение на Кант е, че човешкото познание, доколкото е именно познание, се явява „спонтанност“ (активност) по определяне на предмета. Израз на тази спонтанност на нашето познание Кант дава в твърдението: „От нещата познаваме a priori само това, което сами влагаме в тях“.
Обичайно се твърди, че за своето време Търновската конституция е една от най-модерните и прогресивни европейски конституции. Но първите стъпки в политическата практика на новосформираната държава илюстрират несъвършенствата на правната уредба.
Ако ме запитат що е приятелство, ще отговоря: Ванката. Мигновено, неосъзнато, безразсъдно. Искрено. Пътеките ни се пресякоха в началото на октомври 1989 г. Първи курс на Юридическия факултет на Софийския университет…
