И тази година фестивалът Culturama, организиран от оперната певица Ина Кънчева, привлича публиката с интересни и нестандартни събития, но най-вече със световни звезди. Все още не е заглъхнал отзвукът от миналогодишния концерт на Жорди Савал и неговия състав „Хесперион ХХІ“. Ето че дойде време за нови срещи. А когато в графика е и една опера, която за първи път ще бъде изпълнена у нас, налице е повод за среща със създателката и вдъхновителка на тези бутикови изкушения.
Избрали сте отново нестандартни музикални предложения.
За осми път Culturama е в София, но за съжаление само с четири много специални концерта. За първи път имаме опера, която няма да бъде само в концертно, а и в полусценично изпълнение – „Пътуване до Реймс“ или „Хотелът със златната лилия“ от Джоакино Росини. Привлякохме един страхотен артист, Петринел Гочев, който ще направи постановката, а сценографията ще е на Юлияна Войкова-Найман. Наши партньори са Италианското посолство и Италианският културен институт. Водим италиански и испански артисти, те са свързани с Академията в Пезаро и фестивала на името на Джоакино Росини. Пристига испанският диригент Рубен Санчес-Диас, който ще работи с Врачанския симфоничен оркестър и с всички певци. Аз също съм тръгнала от Академията на Пезаро и това много ми помогна да направя изключителни контакти и няколко големи европейски партньорства. Целта ни с Христо Павлов (диригент на Симфониета Враца, б.р.) е да създадем лаборатория, да работим за усвояване на езика на Росини, който не звучи много често в България. Операта „Пътуване до Реймс“ мисля, че не е изпълнявана в България. Тя е последната комична италианска опера на Росини. После той преработва музиката ѝ и създава „Граф Ори“, но на френски и с различна драматургия. Сюжетът се съотнася към днешната обстановка, защото разказва за Европа, за общи ценности, но включва и един най-важен, трети елемент в отношенията между всички тези аристократи и политици, които се срещат в хотел „Златната лилия“, напът за коронясването на крал Шарл X.
Ина, тази опера не е позната у нас, изисква голям солистичен състав, и то не какъв да е. Подготовката ѝ се нуждае от много време. Къде ще репетирате?
Репетициите ще продължат почти две седмици, малко в София и предимно във Враца. Във Враца ще направим пълна лабораторна среда за работа, като успоредно ще репетираме с всяко от звената, които са необходими. Ще имаме костюми и малка сценография. Събитието ще бъде на 26 юни във Военния клуб в София. Избрали сме го неслучайно, сред героите ни има доста генерали. Ще работим със Зорница Гетова (старши преподавател, корепетитор в НМА, б.р.), тя ще подготви българските артисти, които със сигурност не са пели ролите. В оперната литература това е единственият ансамбъл с четиринайсет гласа, много труден, виртуозен. Операта е позната по света. Има емблематични исторически интерпретации, като например прочута интерпретация с Клаудио Абадо точно от Пезаро. Някои от големите певци са участвали в тази опера, като всеки един има по една представителна ария, а останалото са много виртуозни ансамбли.
Аз лично с нетърпение очаквам тази среща с Росини. За останалите събития отново сте ангажирали няколко културни пространства в София. Включили сте отново джаз, импровизации, звездни солисти.
Идва отново Венсан Пейрани със своя квинтет, за да ни представят Living Being – последния си албум. Те имат голямо световно турне, част от което е и Culturama. Венсан[1] е артист, който смесва много жанрове в своите интерпретации и композира, вдъхновен от бароковата музика и от фолклорните ритми. Той е акордеонист, който представя невероятните възможности на своя инструмент. Щастлива съм, че отново ще изпълня неговото желание за концерт на открито. Той гостува преди няколко години с Франсоа Салк и произведението на Самюел Строук „Сънят на Мая“, което изпълнихме на площад „Славейков“ в концерт с мен, Лия Петрова и Врачанската симфониета. Този път той ще се развихри само на своята територия – джаза. Ще очакваме публиката в градината „Кристал“ от 20 часа на 13 юни. На 17 юни ще пренесем публиката в РЦСИ „Топлоцентрала“ в един много интересен мултидисциплинарен проект по прочутия цикъл на Франц Шуберт „Зимен път“ по текстове на Вилхелм Мюлер, свързан с поезията на Кшищоф Камил Бачински (1921–l944, полски поет и войник от Армия Крайова, б.р.). В него ще се говори и през видео, и през светлина, но и през един специален елемент, който акцентира върху запазените бележки от дневника на Казимеж Фидлер. Това отново отваря важна за нас страница за паметта, защото той оцелява пет години в концентрационния лагер Дахау и разказва за ужасите, но в неговия разказ се прокрадва и хумор. Всичко това разкрива голямата му и благородна душа, за да види той светлина в страданието и да успее да се спаси. За този концерт съм поканила изключителния бас Лукаш Кониечни – много артистичен, поливалентен артист, който пише и се интересува от различни форми на изкуството. Много ми импонира като колега. Поканила съм също един много интересен музикант, Николаус Рексрот, той е директор на фестивала Into the Open, който разчупва берлинското пространство с изключителните си проекти. Той е пианист, както и един от директорите на Дойчес симфони оркестър в Берлин. Аз съм в тесен контакт с него от много години, с неговия баща, който е бил един от моите ментори, драматурга Дитер Рексрот. Радостна съм, че този проект, който те подготвят от доста години и вече шества по световните сцени, включително няколко пъти и в Берлинската филхармония, ще гостува на Culturama.
На 21 юни в градината „Кристал“ ще построим Playground – работилница за деца с двама визуални артисти – Невена Екимова и Невелин Иванов. Те ще правят заедно с децата визуални инсталации. Накрая ще ги представим с един малък импровизационен концерт. Ще поканим децата да донесат в навечерието на лятото непотребен текстил, малки предмети, които да включат в своите творби, както това се случва на една детска площадка.
На 26 юни е нашата опера във Военния клуб, а за 27 юни съм поканила Франческо Тристано,[2] който ще размишлява музикално върху Бах в „Топлоцентрала“. Неговият проект се нарича „Бах и отвъд“. Той ще изпълни свои композиции, повлияни от Йохан Себастиан Бах, между класика, джаз и електроника. Франческо е много интересен, ярък и с интересен подход към младата публики. За мен това е важно. Като съвременни артисти смятам, че носим отговорност да отваряме класическото изкуство и да търсим мостове и форми, които да привличат аудиторията и да я образоват.
Спомена темата на тазгодишната Culturama – „Площадка за игра“.
Да, темата е детската площадка. Правя сравнение между артистите и децата, детската площадка e онова първо поле, на което изявяваме себе си, опознаваме света и търсим приятелства, търсим ги чрез метода и подхода на играта. Това е мястото, където оставяме въображението и фантазията да ни водят, играем с всичко. А и на много езици „играя“ (play) означава и свиря. Такъв е начинът, по който артистите се забавляват на сцената, впускат се в приключение без крайна цел, без да търсят съществен резултат и не искат да бъдат оценявани, но се отдават с цялата си страст, откритост и честност на това, което правят.
И вие имате свой фестивален билет. Обявихте го вече.
Определили сме доста голяма бройка фестивални билети, така че в момента половината от тях са продадени. Все още хората могат да се възползват и по този начин ще имат значително намаление, за да могат да посетят всички концерти и да подкрепят артистите.
Имаш и друга полезна дейност, издаваш детски книжки.
Да, работим от доста време, но все още не намираме много подкрепа, защото все пак нашите книги са много сериозен маркер по отношение на полиграфията, илюстрацията, дизайна и съдържанието на първо място.
Искаме да направим книга, която е свързана с добрите обноски, идеята ни е повлияна от произведението на Морис Равел („Детето и вълшебствата“). Започнали сме от около година да работим върху този проект, но се случва доста бавно. Книгата ни „Музиката е…“, беше преведена на няколко езика, предстои скоро да бъде издадена във Франция. Вярвам дълбоко, че книгите са много важни. Самата аз търся непрекъснато време и пространство в моя свят и в моя живот за книгите. Сигурна съм, че много скоро ще намерим възможност да довършим нашия проект, така че скоро ще имаме и нова книга.
[1] Венсан Пейрани: „Винаги съм смятал този квинтет за лаборатория, в която не си поставяме ограничения… Сигурно е, че се превръщаме в група с история, с дълъг опит, но всеки път се връщаме с нов музикален багаж, с нови влияния. Въпреки че аз предоставям материала за групата (композиции, кавъри), всички участват в подготовката на репертоара“.
[2] Франческо Тристано е от Люксембург, завършил „Джулиард Скуул“ в Ню Йорк, но завладява сцената, след като открива електронната музика и преплита клавирния звук с нея.
