Начало Идеи Актуално Fake it till you make it
Актуално

Fake it till you make it

2442
Кристиан Болтански, Монумент, 1985 г.

В превод на български афоризмът от заглавието звучи като „преструвай се, докато го направиш”. Фразата се завъртя у нас покрай новите лица в политиката, които влязоха в управлението на страната с обещанието за повсевместна коренна промяна към добро. Главните представители на промяната дойдоха от Америка, откъдето идва и изречението, появило се там в този си вид през 70-те години на ХХ в. Иначе концепцията е стара колкото света.

От древни времена битува вярването, че мисълта може да променя материята, или с други думи – че желаната представа е способна да трансформира реалността. Преструваш се, че си я трансформирал, докато наистина я трансформираш. Има го в религиите, среща се и във философските течения, появява се в медицината и в наставленията на съвременните бестселъри, които ни учат как да успеем в живота.

Сред многото изпъкват ученията на алхимиците, на ренесансовите херметици, последвани през XVIII в. от лечителя Франц Месмер и неговият „животински магнетизъм”, а век по-късно и oт представителите на американското движение New Thought с техния „закон за привличането”, след това можем да споменем „действай все едно че” на Алфред Адлер, за да стигнем до наши дни, когато богатото наследство вдъхновява авторите на наръчници за здраве и щастие.

Не е учудващо, че вдъхновението заразява и политиците, тъй като те и без друго са склонни да си въобразяват обещаното като вече случило се, макар да не е така. Демагогията и популизмът използват психологическия инструмент на самовнушението, което сбъдва мечти. „Правѝ се, че е станало, и ще стане” е подходът, с който се осигурява и собствена увереност, и подкрепата от податливите на тази своеобразна хипноза симпатизанти.

Така или иначе опитите „благотворната сила на преструването” да намери солидна доказателствена база не успяват и се определят като псевдонаука, която обезценява реално положения труд и упоритите усилия да бъде постигнат действителен напредък. Въпреки това в индивидуален план не бихме упрекнали някого, че мисли позитивно, усмихва се и запазва оптимистичен поглед, дори когато изглежда, че няма повод.

 Но по отношение на икономиката и политическото занимание, което определя колективните решения, трябва да сме малко по-внимателни. Ако то възприема подобна нагласа като основа, върху която да се гради, рисковете от катастрофа с масови щети са големи. Политическото преструване прераства в симулация, а както е отбелязал Жан Бодрияр, за разлика от преструването, което скрива все пак наличната реалност, симулацията я подменя, унищожава я и заема нейното място, бидейки изпразнена от съдържание.

 Знаем до какво доведоха утопичните идеологии на ХХ в. и особено произведения от една от тях „социалистически реализъм”. Не бива да се забравя, че практическото приложение на техните уж солидно обосновани теории, разчиташе ни повече, ни по-малко именно на fake it till you make it, като до реален резултат никога не се стигна, но неуспехът беше прикриван с манипулации и репресии. „Преструвай се, докато го направиш” се изроди до затваряй устата на всеки, който вижда, че не си го направил и няма как да го направиш.

В ХХI в. инструментариумът за подмяна на действителността е по-богат, откогато и да било. Болезнено точна е вече отдавнашната констатация на Бодрияр, че на политическото поле партиите не се борят за нещо реално, симулират опозиция, а електоратът е превърнат в единна маса, отдадена на безсмислено симулативно противопоставяне. Но средствата да не бъде допуснато разбирането за тази истина са толкова усъвършенствани и ефективни, че техният репресивен механизъм е невидим и състоянието на нещата изглежда доброволно избрано, неналожено от никого, такова, каквото е.

На родния терен надеждата, че преструвката е само етап по маршрута на истинското сбъдване, все още тлее, въпреки че белезите на симулацията са все по-отчетливи. Както казахме обаче, за да ги видиш, трябва да се събудиш, което е много трудно, ако си напълно убеден, че не спиш. Ситуацията е нерадостна – индивидуалното решение е да мислим позитивно, така че да запазим личните си шансове да не се поболеем от разочарование и да си гледаме живота.

 Евентуалното политическо решение може да дойде пак от Америка и даже направо от Харвард. Там ежегодно се връчват така наречените Ig Nobel Prizes – сатирична версия на Нобеловите награди, с която се удостояват псевдонаучни постижения. Има вариант, в който и нашите харвардски възпитаници да иронизират концепцията fake it till you make it, сами да си присъдят наградата и като героите на българската народна приказка да повикат „неволята” на помощ. А като не дойде, да запретнат ръкави и да започнат да работят без преструвки.

Стоян Радев завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа по режисура за драматичен театър на проф. Красимир Спасов през 1998 г. Сред по-известните му спектакли са „Плач на ангел“ от Стефан Цанев, „Караконджул“ по Николай Хайтов, „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „Ничия земя“ по филма на Данис Танович (Народен театър „Иван Вазов“), „Кой се бои от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби (МГТ „Зад канала“), „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, „Жена без значение“ от Оскар Уайлд (Театър „Българска армия“), „Палачи“ от Мартин Макдона, „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит (Театър „София“), „Братя Карамазови“ по Достоевски (ДТ Пловдив), „Соларис“ по Станислав Лем (ТР „Сфумато“) и др. Има награда „Аскеер“ за най-добър режисьор, както и многобройни номинации за „Икар“ и „Аскеер“ в същата категория. Заснел е няколко документални филма и шест серии от тв сериала „Четвърта власт“, отличен с наградата за най-добър сериал от Българската филмова академия и от Асоциацията на европейските обществени телевизии CIRCOM.

Свързани статии