0
781

Ако политиците бяха футболисти

Dani-Smilov-F

Измина един сезон на домашното ни политическо първенство, в който всички дербита завършиха нула на нула.

Този интересен факт мина почти незабелязано, заради огромните истински драми на съпътстващото Европейско първенство. Там отборът на United (Kingdom) се самоизключи от федерацията и е на път да се раздели на Англия и Шотландия. При южните ни съседи пък плеймейкърът Гюлен (най-вероятно) организира бунт срещу мениджъра Ердоган, след което в съблекалнята и на трибуните стана доста горещо и голяма част от отбора и феновете беше дисциплинирана непропорционално на провиненията си.

Криля Советов продължи да облита наказателното поле на отборите на НАТО, което доведе до известен смут в тяхната отбрана. В отговор румънският старши треньор приложи тактика „флотилия“, която обаче се провали поради привързаност на българския южен бек към старата руска школа. Фаворитите Германия и Франция станаха жертва на насилие по стадиони и извън тях…

На фона на всичко това, родното първенство беше безрезултатно, но далеч не скучно:

Борисов срещу Корупцията – 0:0

Този мач тръгна зле за ГЕРБ. Още през февруари срещу Борисов беше свирена абсолютно заслужена дузпа от германския рефер Шпигел. Агитка от живеещи в Лондон българи освирка мощно лидера в първенството ни и директно го обвини, че е продавал мачове на Пеевски. Борисов беше видимо смутен, защото публиката винаги е била неговия 12-и играч: сега тя беше започнала да рита срещу него. Капитанът на отбора на народа бързо се окопити обаче и с невероятен плонж успя да избие изпълнената дузпа. Първо Борисов се метна към десния ъгъл на вратата, като по този начин затвори (за момента) някои особено тлъсти държавни поръчки за Пеевски&co. След това с лъжливо движение стражът от Банкя се засили към другия ъгъл, за да създаде илюзия, че Пеевски напуска страната.

Колкото и да е добър вратарят, пропуснатата дузпа е винаги провал за изпълнителя. Така беше и в този случай. Радан Кънев направи феноменална засилка на място, но въпреки нея не можа да преодолее неочаквана подсечка от Петър Москов, дръпване за фланелката от Лукарски и мощна кихавица в сюблимния момент от страна на Меглена Кунева. Не стана ясно дали това беше заучено положение, саботаж или неразбория в Реформаторския Блок (като впечатлението беше по-скоро за второто и третото). Но така или иначе ударът на Кънев се получи слаб и като цяло извън вратата. Което позволи на Борисов да го избие.

Второто полувреме мина в позиционна игра, при която Меглена Кунева беше основно действащо лице с тактиката „Антикорупционно законодателство“. Тя се състои в центрирания, при които всички скачат, но никой не достига топката. Най-много футболисти скочиха на „анонимните сигнали“ – дори патриотите се метнаха за воле ала Пиола (задна ножица). В крайна сметка упражненият натиск доведе единствено до нови и по-близки до вратата центрирания – вече след линията на първото четене на закона.

В края на полувремето принудителната смяна Екатерина Захариева създаде оживление и възстанови инициативата в полза на отбора на Борисов. След лек териториален превес беше приет законът за съдебната власт, който гарантира известна степен на самоуправление на съдийската гилдия. След краха на реформата в прокуратурата през миналия сезон, това е стъпка в добра посока и може да доведе до еманципация на съдийството. Евентуалните голове трябва да се очакват едва през следващите сезони обаче, което и затвърди нулевото равенство.

Публиката се забавляваше от показаното, но ставаше все по-рядка. У мнозина се наложи усещането за договорен мач – и то не само у посланиците на държавите от ЕС. Последните и не гледаха играта вече толкова внимателно, обаче, понеже непрекъснато проверяваха резултатите от европейските първенства по мобилните си устройства.

В крайна сметка резултатът бе справедлив и футболната логика победи.

Левицата срещу Евроатлантизма – 0:0

Направените смени в левицата освежиха играта й в нападение. Корнелия Нинова и Георги Първанов изкараха кратък лагер-школа в Москва, след което се върнаха настървени за гол и взаимодействие в атака. За съжаление на русофилските фенове обаче разнобоят в редиците на левицата не беше преодолян. Въпреки отстраняването на Миков, Нинова продължи да разцъква основно в центъра на терена между познати халфове като Георги Гергов, Илияна Йотова, Стефан Данаилов и Янаки Стоилов. Единствената изненада – фалшивото крило проф. Герджиков – не донесе никаква опасност и дори се появи в трансферните листи на Реформаторския блок. Докато БСП държеше топката в центъра, нападателите на АБВ – Първанов и Калфин – изпаднаха в засада, нервничаха, подскачаха на сухо и подканяха БСП за центриране. Край тъчлинията загряваше докрая Мая Манолова, която може да се окаже сполучливо ново-старо попълнение през есента (след като беше отстъпена под наем за няколко сезона в отбора на Омбудсмана).

Въпреки головата суша, левицата осъществи сериозна преса върху външния министър Митов и министърът на отбраната Ненчев. Персоналното покритие по целия терен бе с цел да ги измори, те да сгрешат и да бъдат сменени от Борисов. Това не се случи, но тактиката даде резултат: самият Борисов се претовари психически и замалко не си вкара автогол с непремерени изказвания. Изпуснати фрази като „обединител на нацията“, „демилитаризация на Черно море“, „не флотилия, а яхти“, бяха безпогрешно разчетени от левия сектор като покана за настъпление и слабост на Евроатлантизма отзад.

Нещата не излязоха извън полето на реторическия сблъсък и нулевият резултат се запази до края обаче.

Патриоти срещу Здравия разум – 0:0

Патриотите изиграха силен мач срещу Здравия разум и само чудото и гредата запазиха вратата му суха. С безразсъдни акции по крилата в стил „ракети срещу Истанбул“ и „задължителна наборна служба“ те навлизаха дълбоко в полето на противника и центрираха остро. Само ниският ръст и слабият отскок на основните им нападатели – Каракачанов, Симеонов и Сидеров (включил се успешно след изтърпяно наказание)– не позволиха резултата да бъде открит. Често в пеналтерията[i] се втурваха и нови попълнения от аматьорските дивизии – като Динко от Ямбол и Перата от Бургас – които създаваха голямо напрежение. Хореографията на трибуните пък се ръководеше от вещи експерти по новопостроени средновековни базилики, от което очите на феновете светеха по-силно от тези на Самуил. Едната страна на стадиона освиркваше „нашествието от бежанци“, другата си мислеше, че светещите очи са сигурно доказателство за извънземна инфилтрация. Но въпреки този напрегнат сблъсък на светогледи, нулевото равенство оцеля през този сезон.

За другия сезон патриотите излизат с двойка централни нападатели – Каракачанов и Нотев – която се надява да компенсира дефицитът на разум и ръст с още повече хъс.

Реформаторски Блок (Кънев) срещу РБ (Борисов) – 0:0

Този мач започна като дерби и завърши като мач без значение за крайното класиране.

Крайно класиране:

1)  ГЕРБ -30-ина точки, спасена дузпа и един пропуснат автогол;

2)  БСП – 12-14 точки и много червени звездички;

3)  РБ – зависи кой, как и какво брои;

4)  ПФ – 5-6 точки и няколко нови нашивки;

5)  ДПС – 4-5 точки, държавни поръчки, плюс верига магазини за бяла и черна техника;

6)  АБВ – 2-3 точки и неуспешни опити за трансфер на централните нападатели. Заплашени от изпадане в Б група;

7)      Атака – 2-3 години условно;

8)      Екс-Бареков Юнайтед – 0 т. , един член на КЗК, чантa Louis Vuitton, камизолка и прашки Victoria’s Secret.

От следващата година в A група може да влязат Шоуто на Слави и ДОСТ, ако вторите бъдат изобщо картотекирани. Първите пък ще заменят успешно Екс-Бареков Юнайтед и ще засилят натиска върху Здравия разум. В този дух – след евентуална промяна на правилата чрез референдум има опасност А група да остане без половината си отбори.

Коженото кълбо ще продължи да се търкаля по зеления килим обаче.



[i] Наказателно поле.

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Предишна статияПоезия и стихоплетство
Следваща статияВрабчета