Едвин Сугарев чете своя хайку поезия. На 26 юни поетът започна гладна стачка с искане правителството на Орешарски да подаде оставка, последва го фотографът Николай Генов. В тяхна подкрепа на 6 юли пред парламента имаше „четящ протест”.
Едвин Сугарев, който на 26 юни започна гладна стачка с искане за оставката на правителството на Орешарски, и фотографът Николай Генов, който го последва, бяха подкрепени на 6 юли от поети, интелектуалци и граждани. В 12 часа около паметника на Цар Освободител бяха Екатерина Йосифова, Ани Илков, Владимир Левчев, Пенка Ватова, Петър Чухов, Иван Димитров, Силвия Чолева, Митко Новков, проф. Божидар Кунчев, Димитър Кенаров, Стефан Иванов, Оля Стоянова, Анджела Родел и др. Повечето от участниците в „четящия протест” се върнаха към стихове на Едвин от различни периоди. Публикуваме отново видеото, което направихме преди година: Едвин Сугарев чете своя хайку поезия.
На 5 юли поетът в гладна стачка се обърна към протестиращите: „Вие сте новите строители на съвременна България”.
„Вгледайте се в държавата, която обитаваме. Това не е нормална държава – и битието ни не е нормално битие. България не произвежда справедливост и качество на живот за своите граждани, не гарантира техните права, не осигурява равенство пред закона. Общественото битие е лишено от истинност и автентичност – и ние живеем в свят, в който властват подмяната и лъжата. След 24 години затъване в блатото на корупцията и произвола, на демагогията и опростачването на нацията стигнахме там, откъдето тръгнахме… Преходът направи кръг, върна се към своето начало. Днес не сме в ХХІ век – днес сме още в началото на 90-те. Имаме сблъсък не между партии и визии за управление, а между българския народ и една арогантна политическа каста, узурпирала неговия живот и незачитаща неговите права. Днес за пръв път имаме шанс да разкъсаме този порочен кръг – и да изметем тези нагли мошеници в историята. Днес хората не протестират само срещу материалната мизерия, но и в името на свободата, достойнството и правото да определят сами своя живот. И имаме шанс да променим нерадостното българско настояще – защото се пробуди гражданското самочувствие на хората – и се възроди енергията, която ги движеше в първите една-две години от българския преход… Днес се строи новата България – и нейните строители са хората, които протестират по софийските улици, хората, които казват не на позорното ни минало. Казвам го и го подчертавам: вие сте новите строители на съвременна България!”
Едвин Сугарев е роден през 1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, работи като научен сътрудник в Института за литература на БАН, а днес е доцент в НБУ. Автор на изследването „Българският експресионизъм” (1988), на монографиите „Николай Райнов: боготърсачът-богоборец” (2007) и „Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити” (2009), на романа „Невъзможните убежища на поезията” (2005) и на стихосбирките: „Обратното дърво” (1989), „Калейдоскоп” (1990), „Водни кръгове” (1990), „Слизайки” (1992), „Рокада” (1994), „Скрити сетива” (1996), „Кратко” (1997), „Хайку от Камен Бряг” (1997), „Джаз” (1998), „Хошаб” (1999), „Житие на съня” (1999), „Гоби” (1999), „Стихове на откачалката” (2000), „Вълча памет” (2000), „Чиреп” (2001), „Лингва Лингам” (2001), „Сюр” (2003), „Гибелни думи. Избрани стихове под редакцията на Борис Христов” (2003), „Лоши сънища” (2004), „Родина” (2005), Secret Senses (издадена в САЩ – 2006), „Мрежата на Индра” (2007), „Събирачи на хартия” (2009), „Стихове от Камен бряг” (2010), също на публицистични книги, на стотици статии в периодичния печат. Бил е редактор е на самиздатския алманах „Мост” (1989), един от основателите и главен редактор на „Литературен вестник”. Носител e на наградата за роман на годината на Фонд „Развитие” (2004) и на голямата награда за SMS-поезия (2005).
