0
497

Ботев е идиот

2b

Ботев съвсем не е идиот, а въпросите, които повдига филмът, са далеч по-важни от пиар хода със заглавието, според селекционера на рубриката „15 минути” Димитър Радев.

„Ботев е идиот”, късометражен, 2013 г., 9 мин.

Режисьор и сценарист – Деян Барарев

Участват: Валентин Стоев, Мая Бабурска, Виктор Апостолов, Никол Шопова и др.

Главен оператор – Георги Маринов – Гопето

Музика – Ангел Симитчиев

Ботев съвсем не е идиот! Това всички българи го знаят и е ясно, както че ще съмне. Филмът на Деян Барарев, въпреки заглавието си, не твърди обратното и това го знае всеки, който е гледал късометражката. Филмът до момента има 95 000 гледания в мрежата и навярно цифрата на зрителите още ще расте. Толкова публика, за съжаление, събират малко български пълнометражни филми. Може би заглавията им не са достатъчно провокативни, а може би не могат да зададат тема, която да увлече хората да ги гледат. Деян Барарев е измислил добър пиар ход с провокативното заглавие, но въпросите, които повдига филмът му, са далеч по-важни от тази находчивост.

Заглавието толкова разбуни духовете, че някои фенове на футболния клуб „Ботев” – Пловдив, искали да устроят „линч” на режисьора заради подигравка с национална светиня. Може би са прави да реагират толкова остро и настървено, но първо трябва да гледат филма, за да не се окаже, че вдигат врява напразно.

Фабулата е проста. Ученик е написал съчинение и го е озаглавил: „Ботев е идиот!” Директорката е уволнила учителката по литература, харесала съчинението на ученика и начина, по който е развил темата. Директорката е бясна на ученика и, заемайки мястото на учителката в класната стая, се опитва да обясни на ученика кой е Ботев. Ученикът обаче иска да изкаже своето мнение. И го прави, предизвиквайки директорката в словесен дуел.

Ето част от най-важните реплики във филма на Деян Барарев, те се отнасят тъкмо за Христо Ботев:

Ученикът: В контекста на днешния живот той е идиот!

Учителката: Не те разбирам!

Ученикът: Кое не разбирате? Добре, кой в днешно време ще си даде живота за България?

Въпросът на ученика във филма на Деян Барарев не е популистки, не е евтино предизборно слово на лидер на радикална националистическа партия, не е слоган на донаборната комисия на родната армия. Този въпрос цели нещо много по-дълбоко. Да се замислим! Честно да се запитаме кой от нас с какво допринася поне малко нашата България да е по-добро и по-красиво място за живеене? Филмът на Деян е за младите хора, нали те са бъдещето.

И като футболен фен имах повод да се замисля. Добре, защо най-върлите запалянковци, каквито със сигурност до края на света ще останат английските, не са дали имена на отборите си в памет и възхвала на национални герои? Най-старите английски отбори, с най-верните фенове при това, се наричат: „Кукумявките от Шефилд”, „Чуковете от Уест Хам”, „Артилеристите от лондонския Арсенал”, „Светците от Саутхемптън”.

И ако говорим за футболни войни, някак човек се чувства по-леко, като освирква Чуковете или Кукумявките, отколкото ако освирква Ботев или Левски. Затова англичаните имат улици и булеварди, наречени на националните си светини, но не и отбори. За да не дюдюкат на футболните си мачове срещу малкото имена, които ги обединяват. Защото както казва героят от филма на Деян Барарев: „И най-важното…Защо не се сещам за един човек, един, който да съм срещал и да искам да приличам на него?” Филмът е за националния идеал, за нашите герои, за днешните герои, защото само с история не се живее. Нали ако прекалено много се взираш в миналото, можеш да пропуснеш настоящето. Филмът на Деян е правен с очакването и надеждата, че децата и младежите, които го гледат, ще искат да защитават истината на Левски и Ботев. Ще израснат като хора, които познават историята на народа си, но не се страхуват да пишат с буквите на съвремието.

 

Димитър РАДЕВ

 

babarevДеян Барарев е роден на 29 юни 1987 г. От малък е изключително буен и често си навлича неприятности в училище. Завършва Евроучилище Ровел и заминава за Англия, където е нещастен в продължение на една година. Учи мениджмънт, не си говори с никого и всички го смятат за странен. Връща се в България, отчасти защото се влюбва и отчасти защото иска да учи и прави кино. Сега му предстои да се дипломира в две специалности: кинорежисура и икономика. „Нуждата да правя кино постепенно ме завладя. Още при първите си опити разбрах, че то ме прави изключително щастлив. И така реших, че каквото и да става, независимо от трудностите, то ще е неразделна част от мен и моя живот.”

Деян е направил два филма: единия е мислил две години, а другия – два месеца: „Значителните други” (2012) и „Ботев е идиот” (2013). Вторият беше цензуриран и преименуван на „В час с Ботев”. Доста комсомолско. След като Деян беше обвинен, че по-глупаво заглавие не може да има, той върна оригиналното. „В днешно време имаме нужда от един Ботев . Дали можем да го намерим и още по-важно – дали бихме го оценили?”, пита се той.