Вече стъпил на Пътя на св. Яков, продължавам с писмата си, прекъснати поради липса на интернет. Вече изминах 1700 км и едва 610 ме делят от Сантяго ди Компостела, където са мощите на св. Яков. Трето писмо от цикъла „Буeн камино, перегрино” (На добър път, поклоннико!).
Ето че след 1 700 км преход през Италия и Франция, вече съм на Пътя. В момента се намирам в Логроно, столицата на автономна област Ла Риоя, на 160 км от Сен-Жан-Пие-дьо-Пор, началото на Пътя в полите на френските Пиринеи, някога челен пост на Наварското кралство. Испанската граница е на двайсетина километра оттук, по равен път покрай планинска река. При пресичането на моста през реката от другата страна се чете огромен плакат: Bienvenidos al Reyno de Navarra, tierra de diversidad (Добре дошли в Наварското кралство, земя на многообразието). За това, че съм „си” вече в Испания, разбрах едва когато видях паркирана наблизо испанска полицейска кола. Не след дълго пътят започна да се издига стремително нагоре и след един-два часа „въртене” по наклона в нощта (трябваше да си наваксам времето, прекарано в Сен-Жан-Пие-дьо-Пор), кривнах встрани и опънах палатка до една безлюдна ферма. Нощта беше хладна и влажна, а из въздуха се носеха приглушени подвиквания на нощни птици.
На другия ден изморителното изкачване продължи, докато най-сетне след десетина километра достигнах връхната точка, откъдето се открива прекрасна гледка към пиринейските върхове. Преодоляната разлика във височините между Сен-Жан-Пие-дьо-Пор и върха е 1250 м.
Следва шеметно спускане в продължение на едва ли не петнайсетина километра. По пътя срещам много поклонници на велосипеди или пеш. Духът на всички е приповдигнат: поздравяваме се усмихнати, пожелаваме си Буен Камино. Когато разберат, че съм тръгнал от Рим, мнозина повдигат учудено вежди.
След приятно спускане в далечината се различават кулите на катедралата на Памплона, столицата на Навара. Смята се, че градът е основан още от римския пълководец Помпей. Впоследствие става основен център на нахлулите на полуострова вестготи, по-късно пада под арабско владичество. Памплона е известна в цял свят с празниците в чест на патрона на града св. Фермин, по време на които по улиците в средновековната част се пускат бикове, а безразсъдни (и пийнали) младежи тичат пред тях, рискувайки здравето и дори живота си (откакто се води статистика, тоест от 1911 г. досега, броят на загиналите е 11).
В града останах относително за кратко след обиколка на историческата част, запасяване с продукти и молитва в църквата „Св. Сатурнин”. Исках да наваксам километрите, загубени при изкачването на пиринейските склонове. След ново изкачване и шеметно спускане ето ме вече в Пуенте де ла Рейна, на двадесет километра от Памплона. Градчето е основано през XII век от Алфонсо Воюващия на пресечната точка на двата основни поклоннически потока, идещи от Франция – от Сомпор и от Сен-Жан-Пие-дьо-Пор. Пуенте де ла Рейна до ден днешен съхранява средновековните си градоустройство и дух. В градчето има множество църкви, всичките свързани по един или друг начин с поклонничеството. По тесните улички непрекъснато се разминаваш с поклонници с типичните им пътешественически шапки, здрави обувки, туристически бастуни и поклащащи се от раниците мидени черупки – отколешен символ на поклонника до Сантяго де Компостела. Особено внушителен символ на Пуенте де ла Рейна е романският мост, дал името на града.
В града има множество общежития за поклонници, но аз дотолкова съм свикнал със свободата и удобствата на преспиването в палатка, че решавам да я разпъна в горичка с вековни маслини извън околностите.
На следващата сутрин: посещение на църквите и молитва. След като си направих няколко снимки на фона на моста, поемам в посока Естела и Логроно.
Надвечер пристигам в Естела, на 22 км от Пуенте де ла Рейна. Градът е много по-голям, с население 14 000 жители. Поради голямото струпване на монументално богатство го наричат „Толедо на северна Испания”. Името му произлиза от estrella (звезда) – символ, който може да бъде открит на някои от старите постройки. Всъщност, както много други градове, той е основан заради потоците поклонници през 1076 г. от наварския крал Санчо Рамирес и както изглежда, името му е пряко свързано с Campus Stellae (Звездно поле) – мястото в Галиция, където са открити мощите на апостола св. Яков.
Известният Codex Callistinus възхвалява голямото материално богатство на града, което щедро се споделя с поклонниците. Особено важен е кралският указ, уреждащ юридически положението на града през 1090 г., от когато нататък се построяват множество храмове в романски стил, повечето от които в отлично състояние и днес.
След месата в църквата „Сан Педро де ла Руа” ние, поклонниците, пред всички присъстващи повторихме след свещеника следната молитва:
Молитва на поклонника
О, Боже, Който изведе своя слуга Авраам от халдейския град Ур, като го пазеше по време на всичките му странствания; Ти, Който си водил еврейския народ през пустинята; молим Те, опази и нас, Твоите слуги, които от любов към Твоето име сме поели на поклонничество към Сантяго де Компостела.
Бъди за нас
спътник, докато вървим,
водач на кръстопътищата,
подкрепа в умората,
защита от опасностите,
подслон по пътя,
сянка в горещините,
светлина в тъмнината,
утеха в обезсърчението
и твърдост в нашите обети
…така че, ръководени от Теб, да извървим пътя си живи и здрави, и обогатени с благодат и добродетели да се завърнем здрави по домовете си, преизпълнени с благодатна, неспирна радост. В името на нашия Господ Исус Христос, амин.
Апостоле Якове, моли се за нас.
Пресвета Дево Марийо, моли се за нас.
Константин Димитров е писател, поет и преводач. Роден е в София през 1960 г. През 1991 г. заминава за Испания, където до 2008 г. работи като преводач и преподавател по английски език. Там започва и писателската си кариера, плод на която са книгите с афоризми и литературни фрагменти „Обичан съм, значи съществувам” и „Водата е в жаждата”. През 2007 г. прави велосипеден преход по Пътя на св. Яков. След завръщането си от Испания завършва богословие в СУ „Климент Охридски”, специалност „Християнско поклонничество”, с тема на дипломната работа „Пътят на св. Яков – път за всекиго и за всички”. Известен автор на хайку-поезия. Наскоро излязоха книгите му със сезонно хайку „Пролет” и „Лято”, представени на Международната хайку-конференция в София.
Второто писмо на поклонника
