Защо е важно да гласуваме на референдума за дистанционно електронно гласуване на 25 октомври? Аргументи „за“ и „против“ гласуването по интернет.
Във връзка с предстоящия референдум за дистанционно електронно гласуване асоциация „Прозрачност без граници“ организира публична среща-дискусия в Червената къща. Участие в дебата взеха Огнян Минчев (политолог и председател на УС на „Прозрачност без граници“), Ваня Кашукеева-Нушева (програмен директор на асоциацията), Катя Христова-Вълчева (политолог, преподавател в НБУ), Георги Методиев (политолог), Линка Тонева (програмен координатор в „Прозрачност без граници“).
Огнян Минчев: Големият въпрос на този референдум е да дадем ли възможност на тези близо два милиона българи, които напуснаха страната, да гласуват
Във всяка страна, където е изпробвано и въведено интернет гласуването, има специфични мотиви и причини за това. Във Франция то е въведено, за да облекчи гласуването на френските граждани в отвъдморските територии като Полинезия, тъй като чисто технически е било трудно техните гласове да бъдат калкулирани на националните избори. В Естония интернет гласуването е въведено като част от една цялостна електронизация на обществения и инситуционалния живот. Моето лично мнение е, че в България въвеждането на електронно гласуване би било оправдано от няколко гледни точки, но преди всичко от гледна точка на даване възможност на тези близо два милиона българи, които напуснаха страната през последния четвърт век. Големият въпрос на този референдум е дали ние трябва да дадем възможност на тези близо два милиона българи да гласуват в българските националните избори. Мисля, че те имат право на това, тъй като огромното мнозинство от тях подпомага своите близки в България и внася в българската икономика суми, които в своята съвкупност са по-големи от всяка друга голяма частна инвестиция у нас.
Разбира се, когато говорим за интернет гласуване, има доста скептични гласове, които се концентрират главно около технико-технологичните аспекти на гласуването. Тези проблеми не са за подценяване, но аз лично имам два аргумента по отношение на тези критики към механизма на електронното гласуване. Първо, злоупотреби има и със стандартните методи на гласуване. Ако проследите предстоящата кампания за местни избори, която е меко казано доста приглушена, ще видите, че тя е приглушена поради обстоятелството, че е много по-лесно да платиш на един човек някаква скромна сума, за да гласува за теб, отколкото да го убедиш да гласува за теб. Има множество технологии, които гарантират както анонимността, така и гаранциите срещу злоупотреба с вота при електронно гласуване. Дали в България това ще се окаже възможно, предстои да видим, но по принцип, когато оценяваме един процес с граждански и политически характер, ние трябва да го оценяваме преди всичко от гледна точка на неговото значение като отражение върху обществените отношения. Технологиите са създадени, за да подпомагат или да пречат на осъществяването на определени обществени отношения. Но обществените отношения са основното, което трябва да имаме предвид, когато оценяваме дали да приемем един вариант, или не.
Освен това гласуването на този референдум ще утвърди и самият инструмент на референдума като политически инструмент за пряко изразяване на гражданската воля в управлението на страната.
Ваня Кашукеева-Нушева: Не трябва да омаловажаваме потенциала на българските емигранти да участват в развитието на нашето общество
Българите в чужбина са хората, които са най-пряко заинтересувани от въвеждането на този инструмент за участие в изборния процес. Освен това има поне още две групи, които биха се облагодетелствали от въвеждането на дистанционно гласуване. Това са хората с увреждания и младите хора. За всички нас е ясно, че грозните гледки с хора, които стоят по четири часа пред избирателна секция в Лондон или Берлин, не трябва да се утвърждават като практика, а трябва да бъде създаден един допълнителен механизъм, за да могат българите в чужбина по-лесно и безпрепятствено да вземат участие в изборния процес. Българските граждани, живеещи извън страната, са най-големият инвеститор у нас. И това е така в продължение вече на три поредни години. Те внасят в страната приблизително 1 милиард евро годишно. И макар да не плащат пряко данъци, те всъщност дават значителен принос за развитието на икономиката. Не трябва да бъде омаловажаван и потенциалът на българските емигранти да участват в развитието на нашето общество – значителна част от тези хора разполагат с интелектуален потенциал и с позиции в съответните общества, които могат и следва да бъдат използвани и мобилизирани в подкрепа на развитието на нашето общество. Българската нация е малка и ние не можем да си позволим с лека ръка да губим този потенциал.
Хората с увреждания – статистиката ясно показва, че те са поне 600 хиляди души, но никой не може да каже каква част от тези хора имат възможност да участват в изборния процес.
Младите хора – те не гледат новините, но постоянно са в социалните мрежи. Едва ли биха стояли на опашка пред избирателна секция, но за тях гласуването по интернет би било значително по-лесно.
Опитът от прилагането на електронно гласуване в чужбина показва, че избирателната активност се увеличава между 30 и 50 процента.
Катя Христова-Вълчева: Електронното гласуване ще ни даде възможност за окончателно преминаване към механизмите на електронното правителство
Въвеждането на електронното гласуване е еднократна инвестиция. Да, немалка инвестиция, но с огромен потенциал. Ако имаме трайно работеща система на електронно гласуване, ние ще имаме доста по-голям потенциал за организиране на местни референдуми за решаване на конкретни обществени и политически въпроси в реално време.
Освен това електронното гласуване ще даде възможност за окончателно преминаване на нашата публична сфера към механизмите на електронното правителство. Истината е, че двете среди взаимно се подпомагат.
Няма вариант да не се намерят технически решения на проблемите, които са свързани със сигурността на електронното гласуване. И обратно – ползата и потенциалът на този инструмент да въздейства върху публичната среда е основно плашещият политическите формации, но и основно ангажиращият гражданите да се включат в този референдум. И в момента има проблеми с организирането на административния капацитет по отношение на секциите зад граница. Този ресурс многократно ще се възвърне след инвестицията в един инструмент, който позволява в реално време българите в чужбина да упражнят своя вот.
Георги Методиев: Съществуват надеждни технологии за онлайн гласуване, но не е ясно дали у нас ще бъде изградена такава
Два основни въпроса ни бяха задавани за електронното гласуване. Първият от тях е дали процесът е сигурен, дали може да се хакне. Вторият въпрос е дали някой може да гласува от ваше име, да открадне вашата електронна идентичност и да гласува вместо вас. Големият ръст на онлайн престъпленията през последните години, разкритията, че световните сили поддържат собствени екипи за кибервойна с неустановен потенциал придават достоверност на тези притеснения.
Съществуват много модерни системи за интернет гласуване, които прилагат криптографски механизми, възможност за верификация, че гласът ви е подаден коректно и гарантиране на вашата анонимност.
Следващият аргумент срещу интернет гласуването е, че ще предостави в ръцете на търговците на гласове, на местните феодали един много удобен инструмент за упражняване на корпоративен вот. Отсега си представям картината – голям работодател в малък град събира електронните карти на своите работници и гласува от тяхно име. На теория тази ситуация звучи реалистично, но на практика съществуват редица решения и механизми, които да попречат на този процес и напълно да го стопират. Например, да се въведе възможност за вторична верификация и вие да получите на мобилния си телефон един допълнителен код, който да въведете в системата. Така търговецът на гласове би трябвало да прибере освен хиляда електронни карти и хиляда мобилни телефона, което е малко по-трудна задача. Специалистите, които разработват такива системи, са разработили още десетки подобни методи, включително и такива със заснемане на пръстови отпечатъци, получаване на допълнителни кодове по пощата, които на практика превръщат гласуването от чуждо име чрез електронна карта в един изключително сложен и неудобен процес за търговците на гласове.
Тоест, съществуват надеждни технологии за онлайн гласуване, но не е ясно дали у нас ще бъде изградена такава и дали ще бъде управлявана правилно и грамотно. Това е въпрос на граждански натиск.
Възможността да се гласува по интернет е продължителен процес, това не е процес, който носи бързи и незабавни резултати. В Естония чудесните 30% гласуващи по интернет са отнели години, докато се стигне дотам. Рискът в България е, че ако не получим бързи резултати, може да се обезкуражим и да изоставим тази система.
Линка Тонева: Референдумът се маргинализира целенасочено
Понеже говорим за избори, няма как да не си спомним този известен графит: „Ако изборите променяха нещо, щяха да са забранени“. Може би и референдумите, но всъщност при референдумите не е точно така, защото те са избор с директен изход, тук и сега, с възможност да вземем решение. Всъщност този референдум на практика почти ни беше забранен. Няколко бяха основните тези в политическия и медиен дискурс по темата – референдумът беше окастрен, това ли беше основният въпрос, това ли е най-наболелият проблем за българското общество… Струва ми се, че става дума за целенасочен опит за маргинализиране на възможността за пряко участие.
* * *
Сред участниците в дискусията, проведена в Червената къща, имаше и програмисти, които се противопоставиха на електронното гласуване, с аргумента, че по веригата има много слаби места и макар че много от нещата могат да бъдат преодолени, то не всичко може да се предотврати – например, вируси на самия браузер могат да подменят вота в реално време. Радослав Кирков, който се представи като софтуерен архитект, подчерта, че банките в Англия са загубили 20-30 млн. лири от несигурността на интернет банкирането. И ако на банките са нужни два-три месеца за констатиране и отстраняване на грешките, то при изборните резултати няма как да се отдели толкова време. В изборното помещение си сам и дори да са ти платили, имаш възможност да гласуваш по съвест, докато пред компютъра всеки може да ти окаже натиск, коментира още Кирков.
Христо Лафчиев, също програмист, заяви, че има огромен проблем със създаването на стабилен и сигурен софтуер и това ще става все по-трудно. По думите му от 3 години насам сигурността в интернет намалява прогресивно. Той добави, че заради тайната на вота в електронното гласуване, не може да се прави одит на бюлетините, както при хартиените бюлетини – те се събират в една кутия, след това в чували и стоят на определено място 15-20 години, така че може да се направи справка. Според него електронните злоупотреби се мултиплицират много повече от хартиените. Освен това не са невъзможни хаковете. Много правителства, каза Лафчиев, включително някои от най-великите държави, са наели цели армии от хакери. В някои държави тези армиите надхвърлят 10 хиляди души. По думите му това са хора, които се занимават само с хакване на системи.
Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда му опонира с пример за хартиено хакване на местните избори през 2011 г., когато в Елин Пелин се гласува със симпатично мастило и беше унищожен вотът на стотици избиратели. Тя акцентира върху възможностите за „хакване“ на хартиеното гласуване. Нищо не е сто процента сигурно освен данъците и смъртта, каза Цонева. „При гласуването е абсолютно същото. Имало е държави, в които щом изборите свършат, бюлетините се изгарят. Знаете ли защо? Защото всеки път, когато се преброят, излизат различен брой. А българите в чужбина нямат абсолютно никакъв шанс да гласуват, ако ние не им осигурим възможност това да става по интернет, както е във Франция“, подчерта още тя.
