1
2502

До предсрочните избори

Dani-Smilov-F

След гласуването на конституционните поправки в края на миналата година България отново изпадна в предизборна ситуация. Титаникът на управлението удари същия айсберг, както през юни 2013 г., и оголи до неприличие зависимостта си от същите бизнес кръгове, които се бяха засилили да назначат г-н Пеевски за шеф на ДАНС. Е, те и този път успяха, но на същата цена – компрометирането на управлението, чрез което искат да упражняват влияние. Сега оркестърът продължава да свири, машините работят на „пълен напред“, но посоката на движение е абсолютно ясна – надолу към дъното. Въпросът е колко време ще отнеме осъзнаването на този факт и дали политическите партии ще успеят да организират едно цивилизовано изоставяне на пробитото корито „Борисов 2“.

Ще минем, разбира се, през всички фази на отрицанието на необходимостта от избори, на обвиненията в „клатене на държавата“, на уверенията, че корабът потъва по план и основания за паника няма и т.н. Едни медии също така всекидневно ще ни убеждават, че „Борисов 2“ не само не потъва, но и непрекъснато се издига над ватерлинията си, докато в един момент не започне да подхвърча над вълните като „Летящия холандец“. Но всичко това предстои в медийната паралелна реалност.

Междувременно тук, на Земята, е от огромна важност читавите части на „политическото пространство“ да се консолидират и да се подготвят, за да не се изложат на идващите избори. Без такава подготовка има огромен риск те или да останат извън парламента, или да се получи толкова фрагментирано НС, в което управлението да е на практика невъзможно.

Проверката на читавите

В българската политика лявото и дясното отдавна се замениха с разграничението между гнило и здраво. Гнилото е по-ясната категория и тя е видима навсякъде: това е асортимент от ябълки, круши, тикви и друг политико-съдебен плод-зеленчук, който обслужва захвата на държавата от специфични бизнес интереси. Разбира се, бизнесът навсякъде по света прави опити – и дори успява – да има непропорционално влияние върху политиката. Но от известно време насам у нас една определена групировка се счита за абонирана за властта и чрез квазимонопола си върху медиите се опитва да влияе пряко на всяко едно правителство. Тя е и тази, която „потопява“ като воденичен камък българските правителства, лишавайки ги глътка по глътка от въздуха на легитимността.

Читавите, здравите са тези, които виждат в тази ситуация огромен проблем и се опитват да излязат с решения. За съжаление, преброяването им по време на гласуването на конституционните поправки даде много нерадостен резултат: 204 на около двадесетина в полза на окислените. Това означава, че читавите вече трябва да бъдат търсени основно извън парламента и едни предсрочни избори са демократичният инструмент за осигуряване на нова зеленчукова реколта.

За бройката и каузата

Ако политиката се свеждаше до преброяване на плод-зеленчука – битката щеше да е загубена: гнилото е повече и стратегически разположено. Надеждата е, че хората гласуват на избори за кауза, а гнилото вече не може да прикрие, че такава няма. „Да ускорим реформата, която торпилирахме!“ – ето това е „каузата“, която окислените успяха да измислят. Или в друг вариант: „Да си дадем още шест месеца, за да видим дали ще ускорим реформите, които сами забавихме“.

А иначе каузата, която е в състояние да мотивира много хора, е ясна: „стига вече!“ Лозан Панов ясно я формулира в своята заслужено известна реч. Малко по-дълго казано, институциите на страната трябва да започват да работят по конституционния си дизайн, а не да обслужват интересите на този или онзи. Те трябва да вземат решенията си автономно, а не да се мазнят на министър-председателя и да се управляват със смс-и от него. И т.н., и т.н. – все прости неща, които не са нито леви, нито десни, а очертават по-базово различие: между почтеността и шуробаджанащината.

Възможната коалиция

За съжаление, партиите не издържаха новия сблъсък на „Борисов 2“ със стария айсберг и се разцепиха и пропукаха вътрешно. Най-видимо и драматично протекоха процесите в РБ, част от които останаха да свирят по палубата и да убеждават пасажерите, че не са се сблъскали с айсберг, а с голямо кубче лед. ДПС също се разцепи: едни казват – на русофили и туркофили, други – на про- и анти-Пеевски. Но истината е май, че ДПС се цепна като презряла и започваща да загнива диня. В ГЕРБ също започнаха да се забелязват сериозни пукнатини покрай гнилостните процеси:  между по-гражданската част – около хора като министър Бъчварова и милиционерско-служебната периферия (или сърцевина?).

Като прибавим към тази картина самостоятелно потъващата гемия на БСП, както и придобитите с руски газови бартери дефектни плавателни съдове на АБВ, Атака и т.н., партийната инфраструктура на България изглежда отчайващо. Затова, когато се мисли за коалиция на читавите, трябва да се започне на под-партийно ниво:

1) Радан Кънев и ДСБ единствени засега се ориентираха в ситуацията и успяха да вземат правилното решение след фиаското с конституционната поправка. В този смисъл Кънев и компания заслужиха поне временно политическото водачество на негнилото в дясно. Дали и как това ще прерасне в нов десен политически субект е рано да се каже (макар че и въпросът не може да се отлага повече от 2-3 месеца). Много е важно новият проект да е достатъчно амбициозен, а да не се изразява просто в опит за спасяване на ДСБ. Този проект всъщност ще бъде реалният наследник на РБ, тъй като ще бъде носител на неговата кауза, докато останалите се залутаха в административно-счетоводни споразумения с ГЕРБ, от които в момента няма никакъв смисъл;

2) Останалите от РБ в голямата си част могат да бъдат броени като читави, но временно заблудени. На всеки може да му се случи да не вземе правилното решение в стресова ситуация. Въпросът е колко временна е заблудата обаче. Ако до един-два месеца те я осъзнаят и предприемат съответните мерки – новият десен формат би могъл да се реализира в границите на РБ. Но ще бъде добре, ако се възприеме по-работеща формула на вземане на решения от сегашната на перманентен блокаж. Като цяло, шансовете за подобно развитие – връщане на блудните синове – не са големи, обаче. Останалите от РБ залагат на „трайно сътрудничество“ с ГЕРБ – явно те се надяват да оцелеят като малки, десни, присъдружни на Борисов партии. Това е изключително губеща стратегия – никой няма да гласува за ДБГ или СДС по подобни съображения. Така че ако имат някакво чувство за самосъхранение, останалите в правителството бързо трябва да преосмислят решението си;

3) Протестна мрежа беше незаслужено маргинализирана и дори отбягвана от РБ. В крайна сметка това беше организацията, без която РБ нямаше как изобщо да се появи. Блокът започна като политическо представителство на протестите от юни 2013 г. За съжаление той бързо забрави собственото си начало и се поупи от участието в правителството и парламента. Време е сега да се върне към корените си и да поднови връзките си с протестните организации. Медиите на Пеевски така или иначе ги третират като едно в атаките си – една реална координация между организациите на протестиращите и дясното около Радан Кънев ще е само от полза за структурирането на политическото пространство;

4) Христо Иванов доказа, че един честен и компетентен човек може да извърши чудеса в българската политика. Той успя да инициира широкомащабна конституционна реформа, мобилизира гнилото срещу себе си и накрая направи така, че всички маски да паднат от удара с айсберга. Нещо повече, Христо Иванов вече е политическото представителство на онази част на съдебната система – водена от Лозан Панов и други по-млади съдии – на които вече им е писнало от шуробаджанащината, белите покривки и Бойко Борисовите смс-и. Христо Иванов ще срещне безспорна и искрена подкрепа от тази част на съдебната система, която иска да възстанови достойнството на магистратската професия. Тук не става дума за партизация или политизация на магистратурата, а за общ интерес – интерес от независима съдебна власт. И Иванов, и мнозинството от магистратите са заедно от тази гледна точка;

5) Гражданският съвет на РБ беше събрал широка палитра от хора, които бяха заявили желание за дейно участие в политиката. По идея той трябваше да въведе нови лица и наистина, някои от членовете му успяха да наложат имената си. РБ не използва в достатъчна степен тези хора и даде предимство на партийни кандидатури. Време е този неизползван ресурс да се мобилизира;

6) Гражданската част от ГЕРБ е естественият съюзник на новата коалиция. Тя трябва да е отворена към хора като Митов, Дончев, Бъчварова. Успехът на тези хора в ГЕРБ ще е от полза в битката на читавото срещу гнилото;

7) Разочарованите избиратели на ГЕРБ са големият потенциал на новата коалиция. РБ достигна около 10% представителство, което означава, че ресурсът на подобна нова коалиция за растеж трябва да включва и избиратели на ГЕРБ. И това е абсолютно реалистична стратегия, защото едва ли има избирател на ГЕРБ, който да иска Борисов да управлява с Доган и ДПС. А Борисов всъщност точно това направи и показва срамна зависимост и раболепие пред бизнес кръговете около движението и присъдружната им прокуратура. В резултат на тази колаборация в 2009 г. ГЕРБ имаше около 120 места в парламента, през 2013 г. – около 100, а сега има – осемдесетина. Прогресията и тенденцията са видими и е ясно, че има голямо количество разочаровани от ГЕРБ избиратели. Те трябва да бъдат привлечени в лагера на читавите – очевидно и на тези хора им е писнало от лъжи и лицемерни договорки.

Това са границите на възможното политическо преструктуриране. Неговата технология никак няма да е лесна. Нещо повече, срещу този процес ще стои съзнателно, гигантско усилие за „размиване“ на разделителните линии, за създаването на нови политически продукти а ла Бареков и т.н. Но ако има политически шанс, то той е в интелигентността и способността за самоорганизация на читавите.

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Предишна статияОбмяната на идеи и тяхното погрешно предаване (I)
Следваща статияГраници

1 коментар

  1. Аватарът на агента на ГРУ И. Костов бил се бил правилно ориентирал. ДСБ не успяха да намерят мястото си нито като управляващи нито като опозиция. Те са абсурдна ренегатска партия в абсурдна позиция – двама в опозиция а останалия файтон в управлението. Политически хермафродит, парламентарен транссекуален гаф. И според амвона те били събирачите на електоралния боклук на ГЕРБ? Ще видим. Три месеца след избори пишещия очаква извънредно изборно чудо сътворено от градски тарикатливи юристчета и презиращи народа блогъри, които стоят на гюме в политическата гора острелващи разочаровани… Политиката е съатезание по харесване а Радан е с привлекателност на хиена. 5 – 6 % ще завлече. Толкова са ненормалиците хващащи се на мюрето Пеевски…