0
811

За историите, които се нуждаят от превод

Петя Лунд, фотограф Ася Рачева

Петя Лунд, която живее в Германия, основава през 2016 г. издателство за съвременна българска литература. Въпросите към нея зададе Людмила Димова.

Петя Лунд живее в Германия от 15 години, а от 4 – в Берлин. Завършила е медиазнание и славистика в Кьолнския университет, работила е като преводачка. Създава издателство eta с цел да представя съвременна българска литература.

Първите две книги, излезли в него, са стихосбирки, двуезични издания: „Пар Авион“ на Емануил Видински (превод Петя Лунд, художник Капка Кънева) и „Ние според мансардата“ на Иван Ланджев (превод Хенрике Шмит и Мартин Савов, художник Павлина Обретенова). През април тази година Емануил Видински имаше срещи с германската публика, през октомври е ред на Иван Ланджев. Междувременно излезе първата антология на издателството с кратки разкази от 17 популярни български автори – Ein fremder Freund (Чужд приятел). Включени са произведения на Елена Алексиева, Йорданка Белева, Силвия Чолева, Петър Денчев, Кристин Димитрова, Деян Енев, Васил Георгиев, Георги Господинов, Ангел Игов, Мирела Иванова, Захари Карабашлиев, Алек Попов, Тодора Радева, Александър Шпатов, Тодор П. Тодоров, Силвия Томова, Емануил А. Видински. Преводачи са Елвира Борман-Насонова, Габи Тиман и Андреас Третнер, от когото е и предговорът към антологията.

Каква е историята на антологията „Чужд приятел“? По какъв критерий бяха избрани авторите?

Избрахме авторите според две прости правила. Първото е, че ги харесваме като писатели, а второто, че всички имена присъстват през последните 17 години на българската литературна сцена именно като автори и на разкази. Все пак, както всеки подбор, това е субективна гледна точка.

Въпреки това смятаме, че сме успели да представим едни от най-добрите български писатели от последните две десетилетия. Разбира се, не успяхме да обхванем абсолютно всички, което е разбираемо.

Печатът на първите три книги на издателството беше в България – „Абагар“, Велико Търново, печатница с изключително висок стандарт и професионализъм, за което съм им много благодарна.

Тъй като изданието още не е пристигнало в Германия, реакциите са само и единствено от България. Всички, видели и чели до момента, са силно впечатлени от качеството на самото издание и дизайна, което е заслуга изцяло на Капка Кънева.

Какъв риск се крие в създаването на издателство, специализирано в  българска литература?

Книжният пазар в Германия е много голям, което прави борбата за извоюване на име и позиция доста трудна. Но едно от най-важните неща, както и при всеки друг продукт, е качеството на изданието. Първото условие е книгите да бъдат безупречни и като печатно издание, и като визия. Следващото предизвикателство е намирането на стабилен пазар, което е моята основна задача за следващата половин година. Това е пазарна ниша, която все още не е запълнена и като всяка такава предлага възможности. Книгите се разпространяват както онлайн, така и по книжарниците. Тук логистичната система на търговската мрежа е толкова оптимизирана и ефективна, че дори и дадена книга да не е налична в определен ден, тя може да бъде поръчана и доставена в рамките на 24 часа. Възможностите за купуване на книги са безкрайно много.

Инвестирането в подобен проект крие своите рискове, което е обичайно при стартирането на всеки нов бизнес. Най-сериозните проблеми дългосрочно обаче са свързани със закриването на специалността Славистика в почти всички германски университети, което на практика означава, че в обозрим период от време няма да има преводачи от български език. Преводаческата работа е трудна и много важна. Този факт мен лично ме тревожи повече от финансовата страна.

От дълго време се говори за тревожното състояние на българистиката в европейските университети. Как изглежда то в Германия?

Тук историята е дълга, но накратко: преди падането на Берлинската стена студентите не са имали право да си избират специалност. Били са разпределяни в такива. Тъй като е имало норма на годишни издания от български език, е имало и подсигурена работа за преводачите. Сега нещата са много по-различни. Първо, реформата в образователната система, която се проведе в Германия преди около 15 години. Друг фактор е, че сме малка страна и малък език, към които няма голям интерес. Преводачите са принудени да приемат български хонорари, но да живеят в Германия при много по-висок стандарт, което автоматично ги обрича на бедност. Така интересът намалява и специалността изчезва.

Вашето издателство се ориентира към аудиторията от деца на имигранти, второ поколение, които вече не знаят български, или го владеят само говоримо. Какви са досегашните ви впечатления, има ли тя ясен профил?

Да, тази част от публиката ни е всъщност най-любопитната и ентусиазираната. Има голям глад за изпуснатото и неразбраното някъде по корените и пътищата на различните култури. Родените някъде, но живеещи в друг културен контекст, имат нужда от превод на минали свои семейни истории, нерядко свързани с по-глобални събития. Всички заедно търсим отговори на много въпроси – от исторически събития, до разкъсване на семейства чрез емиграция, собствената ни идентичност и тази на децата ни.

Повечето от тях са хора, които милеят много за България, не само защото никога не са прекарвали повече от няколко месеца там, но и защото родителите им разказват сантименталните си спомени, което прави цялата нагласа силно емоционална. Същевременно обаче като хора, прекарали живота си в традицията на критичното мислене, те имат и много въпроси, и неразбиране на редица обстоятелства и развития в българската действителност. Като цяло това е група от хора, която търси отговори за своята собствена идентичност.

Първото издание на eta, стихосбирката на Емануил А. Видински, е във ваш превод. Какви отзиви получи тя?

Отзивите са много позитивни! Най-ценното за мен лично в ролята ми на преводач на „Пар Авион“ е, че получих много похвали за превода – и то от колеги с много опит. Няма да скрия, че се радвам много на това признание.

Като издател мога да кажа, че „Пар Авион“ е много чувствена, нежна и смела стихосбирка, която даде прекрасно начало на издателската дейност. 

Двуезични ли ще бъдат и останалите издания?

Следващата книга, четвъртата за тази година, е „Лапидариум“ на Георги Господинов, която също ще е двуезична, но този път по един много по-различен начин. Германската художничка Габи Бергман интерпретира визуално стиховете на Господинов. Илюстрациите са прекрасни. Повече няма да издам!

Книгата е в превод на Хенрике Шмит, отделни единични стихотворения са преведени от Александър Зитцман и Валерия Йегер.

С кои други преводачи работите?

Работя много тясно с Елвира Борман-Насонова, която преведе огромна част от антологията. Cъщо така с Хенрике Шмит, с която вече имаме две общи книги. Изключително ценя Андреас Третнер – професионалист на най-високо ниво, който много помогна за реализацията на антологията. Габи Тиман също е преведе немалка част от разказите.

Художничка на две от книгите е Капка Кънева. Към какъв визуален образ на изданията се стремите? 

Капка Кънева е безкрайно талантлив художник и дизайнер, който ние много ценим. Визуалният образ на книгите зависи само и единствено от съдържанието на съответното издание. Няма да има уеднаквяване на визията по много причини. Всяка книга си има жанр, епоха, характер и т.н., които задължително трябва да се покажат. Освен всичко останало, тази част от създаването на едно издание е най-интересната.

Изложба на Капка Кънева в издателство eta в Берлин (до 8 октомври 2017 г.)

Бихте ли разказали за себе си?  

Аз съм българка, която живее от 15 години в Германия. Омъжена съм и имам две деца. Извън издателската дейност, или може би точно покрай нея, организирам културни събития в Берлин в помещенията на издателството. Събитията почти винаги са свързани с България – от четения, през изложби и концерти, до фестивал на българско документално кино, на който партнираме тази година за пръв път.

Какви са личните ви мотиви да се заемете с този тип издателска дейност, която посредничи между две култури?

От една страна, е точно това: посредничество между двете култури, в които живея и отглеждам децата си. От друга страна, литературата е голяма моя страст, с която имам щастието да се занимавам и професионално.

Само на собствени средства ли разчитате? За съжаление, българската държава няма политика за подпомагане на преводи на български произведения.

За първите две години инвестицията е изцяло от лични средства. Вече търся възможности за финансиране поне на преводите за следващите издания, някои от които са доста амбициозни и дългосрочни, т.е. няма да имат шанс без външно финансиране.
Разчитам много повече на германските институции.