Начало Сцена За театралния текст и пътя му до сцената
Сцена

За театралния текст и пътя му до сцената

Гергана Димитрова
20.02.2018
4169
„Изход“, фотография Косьо Хаджигенчев

Гергана Димитрова, носител на наградата Икар както за режисура, така и за драматургия, е режисьор на представлението „Изход“, по пиесата на Йоана Мирчева, спечелила миналогодишния конкурс за нова пиеса на НБУ на тема „Справедливостта“.

Какво ви привлече в пиесата на Йоана Мирчева „Изход“?

Поканата да режисирам пиесата „Изход“ на Йоана Мирчева дойде от Университетския театър на НБУ. Зарадва ме идеята да работя със студенти, както и това да работя по текст, който не съм избирала аз. Да бъдеш поставян в рамки, докато работиш, може да бъде много продуктивно.

Щастлива съм, че се запознах с нови и прекрасни хора и че Йоана беше готова да работи с режисьор. Понякога авторите са ревниви към текстовете си, а аз много обичам да работя с автори, които са отворени към нови идеи и интерпретации и ги приемат като творческа провокация към тях самите. 

Какво означава „справедливост“ в полето на драматургията?

Справедливост е една от големите теми, с които драматургията работи, защото задава поле за конфликти. А драматургията се „захранва“ основно именно от това. От конфликтите. Сблъсъците на позиции, ценности, възгледи, интереси, стратегии. И това се отнася за драматургичното изобщо, не само за театралната драматургия. По отношение на пиесата „Изход“ справедливостта или по-скоро липсата на такава и въпросът „Защо“ съвсем не са единствената тема, с която се занимава текстът. За нас той отключи много провокативни размисли относно липсата на връзка между поколенията, престъплението, вината, корените на злото и нуждата от нов шанс, което тук се явява като „изход“.

„Изход“, фотография Косьо Хаджигенчев

Не само заради поредицата сценични четения на нова европейска драматургия „Протекст“ и работата към мрежата за театрален превод EURODRAM, вие имате дълъг поглед към днешната драматургия, но бихте ли могли да кажете дали и как се променя тя?

Бих могла да говоря много за съвременната драматургия – главно европейската и българската, а и често съм го правила и правя. В момента с Организация „36 маймуни“ координираме провеждането на селекцията за нови български текстове за EURODRAM 2018. През март и април предстои и деветото издание на ПроТекст, в което ще бъдат включени преводни и български пиеси от селекцията на българския комитет. Тези пърформанс-четения дават много добра представа за някои от тенденциите в най-новата драматургия. Голяма част от новите текстове трудно намират път към сцената, ако някой не ги представи. Това се опитваме да правим вече повече от десет години с „36 маймуни“: да подкрепяме авторите, да насърчаваме създаването на нови текстове за театър, да информираме какво правят авторите в Европа.

Като цяло драматургията през последните тридесет години проведе множество експерименти, голяма част от които се наложиха като устойчиви тенденции, които пък родиха нови течения. Това е свързано, разбира се, с развитието на европейския театър и преосмислянето на неговата констелация. Оттук се промениха както мястото на автора, така и задачите спрямо един театрален текст. Отдавна понятието „пиеса“ е надхвърлило както пределите на театралната сцена, така и ограниченията на традиционната „добре написаната пиеса“.     

Каква е в ядрото, или ядрата си, съвременната драматургия, българска и не само?

Със сигурност има множество ядра. Всеки автор, всяка силна идея, позиция, конфликт могат да бъдат ядро за създаване на нова драматургия. Една от основните отправни точки обаче е какво се случва „тук и сега“ или как изглежда „Х“ от гледната точка на „тук и сега“. Несъмнено голяма заслуга за това има мощното навлизане на документалното в съвременния театър, както и отварянето му към взаимодействие с живота „навън“. И обърнете внимание – нямам предвид само т.нар. „документален театър“, който сам по себе си също е доста обширно понятие.

Кои и защо са били най-ценните за вас драматурзи преди двайсет години и днес?

И преди, и сега най-ценни за мен са били онези, които са ме изненадвали и които са ми показвали, че има и „друг път“, че нещо може да се направи и по начин, за който аз не съм подозирала. Като имена са твърде много, за да ги изброявам.

Основната разлика е, че преди 20 години това бяха автори, които аз четях за първи път и чиито имена бяха добре известни за останалите, а сега са автори, за които малко хора около мен са чували и чиито имена бих искала да популяризирам.

Какво ви накара да напишете „Добре дошли в България“ заедно със Здрава Каменова?

Основната движеща мотивация за мен бяха възмущението и протестът. Не желая да живея сред невежи неразсъждаващи националисти и псевдопатриоти. И съвсем не желая подобни мнения да доминират в общественото пространство. Не искам да повярвам, че това се случва в страната, която е мой дом. Живяла съм като чужденец в друга страна, била съм свидетел и потърпевш на негативно отношение. Дори къщата, в която съм живяла, е била нападана неколкократно от неонацисти, нашарвана с надписи срещу чужденците и подпалвана. Няма как да търпя и толерирам подобни жестове.

Имате ли ритуал, алгоритъм или метод за писане на пиеси?

Постепенно може би със Здрава Каменова сме развили нещо подобно, но всъщност всеки път е доста различно. При всички случаи аз имам нужда от задълбочено изследване на темата, която съм избрала, преди да оформя основната драматургична линия и структура. Но най най-основното е: темата да ме вълнува, да ми е интересно и приятно да работя и да имам спокойствието да го правя пълноценно и отдадено. При мен голямото предимство е, че винаги съществува перспективата за „сценична реализация“, а това задава както краен срок, така и усещането за отговорност към работата.

Пишете ли пиеса в момента?

Да! С международен екип от четирима автори подготвяме пиеса, която изследва понятието „движение“. Работното заглавие е Movimento, a премиерата очаквайте през октомври в ДНК – пространство за танц и пърформанс. Следете на сайта на Организация „36 маймуни“.

Как си представяте бъдещето на театъра?

Необходимост от театър има. Значи и предлагане ще има. А как ще изглежда – зависи от тези, които го правят, и от условията, в които го правят. Надявам се да е качествен, интересен и вълнуващ. Лично на мен ми е любопитно развитието на връзката му с образователното, науката и технологиите, но не само.

„Изход“ от Йоана Мирчева; режисьор Гергана Димитрова; сценограф-костюми Мария Пупучевска; музика Емилиян Гацов – Елби; хореография Росен Михайлов; видео Николай Милев; участват: Диана Спасова, Янко Велков – Янец, Антоанета Петрова, Даниела Ганчева, Илияна Крушева, Стефани Алдимирова, Кристина Нацева, Ивона Маврова, Десислава Вулева.

Премиерата „Изход“ е на 26 февруари от 18.30 часа в Университетски театър на НБУ.
Преди премиерата, на церемония в галерия „УниАрт“ на НБУ, ще бъде обявен победителят в тазгодишния конкурс, чиято тема е „Родината“.
Академичното жури на НБУ номинира седем пиеси за участие във втория етап на конкурса: „Вампири“ на Стефан Балтов; „Експедицията“ на Магда Борисова; „Исмаил“ на Ясен Василев; „Лета-Черни лом“ на Йохан Девлетян; „Пет“ на Таня Шахова; „Майка“ на Валентина Щайн; „Пиеса с три сестри без Чехов, но с чайка“ на Лора Шварц.
Номинираните автори участват в едноседмична Лаборатория за писане на пиеси, водена тази година от режисьора Явор Гърдев (19-23 февруари 2018).

Гергана Димитрова
20.02.2018

Свързани статии