0
1087

Точката на съвпадение между драматурзите и режисьорите трае само миг

Явор Гърдев

Режисьорът ще ръководи втората Лаборатория за писане на пиеси в НБУ през февруари 2018 г. В нея ще участват номинираните автори от конкурса за нова българска пиеса.  

„Родината“ е темата на втория конкурс за нова пиеса, подкрепен от Централния фонд за стратегическо развитие към Нов български университет. Няма възрастови ограничения за участие в него. Пиесите трябва да са на български език и да не са били публикувани. Крайният срок за изпращане на текстовете е 15 януари 2018 г.

Победителят в конкурса ще получи диплом, парична награда в размер на 3000 лв., а пиесата му ще бъде поставена в Университетския театър на НБУ. Номинираните автори ще могат да участват в Лаборатория за писане на пиеси през февруари 2018 г., която този път ще бъде водена от режисьора Явор Гърдев.

Как избирате пиесите, които да режисирате?

По обема на смисловия заряд, по прозорливостта в развитието на темата, по задълбочеността в развитието на характерите, по степента на чувствителност спрямо заобикалящата среда и духа на времето, по градуса на жизненост. Но най-вече по интуиция.

Какво, според вас, стои в ядрото (или ядрата) на съвременната драматургия?

Желанието за преоткриване на изгубения рай. Или в по-лошия случай — унинието от невъзможността за преоткриването му.

Защо решихте да се върнете към български текст, към роман като драматургичен материал за сцена?[1] 

Защото открих у него целебни свойства.

Кои и защо са били най-ценните за вас драматурзи, когато сте дебютирали, и същите ли са те днес?

Точката на съвпадение между драматурзите и режисьорите в пространствено-времевия континуум трае само миг. На мига трябва да викнеш на мига: „О, миг, поспри!“. Мигът ще се разсее за миг и ще го уловиш. Но само за миг. А после мигновено трябва да го пуснеш да отмине. Да пускаш мига да отминава е въпрос на щедрост. Задържането му в паметта е отговорност към историята и културата, но задържането му в ръцете е насилие над живота.

Какво означава „родина“ в полето на драматургията?

Неизбежна референтна зона.

Имате ли определен и повтарящ се метод на работа с текста, докато все още репетирате „на маса“ с актьорите, а и преди това, докато сте напълно сам с пиесата? Или всеки път подходът е различен?

Имам. Нарича се майевтика, т.е. акушерство. Индиректно е усвоен от Бащата на философията Сократ, чрез ипостасите Платон и Аристотел.

Какво е да се работи с жив драматург, чиято пиеса поставяте и e възможно и да присъства на репетиционния процес? Това ви се е случвало не само с Едуард Олби, но и с Георги Тенев.

Зависи от характера на драматурга. С едни е изпитание, с други – удоволствие, с трети — изпитание и удоволствие едновременно.

Има ли значение дали един драматург пише на български, руски, английски, френски или какъвто и да е друг език?

Да. Езикът винаги е негова родина.

Какви съвети бихте дали на младите драматурзи?

Ценни.

[1] Явор Гърдев работи върху спектакъл по романа на Милен Русков „Чамкория“. Б.р.