Става дума за две изложби, в две различни художествени академии – в София и Виена. Те се провеждат за кратко време в рамките на две седмици. Изложбите и произведенията изглеждат по съвършено различен начин, но са създадени от едни и същи художници, върху написани от тях текстове. Текстовете се разменят по имейла и всеки трябва „произведе“ работата на някой друг. Но си дават картбланш за пълна свобода на интерпретацията във форма и материал. Текстовете, които тук са наречени „упътване за работа“, са познати и в други случаи на художествената професия като „протоколи“ или „инструкции за инсталиране“. Но идеята на Hard on the Heels of… има специални особености, които й дават нов смисъл. Този смисъл е изведен от Лудвиг Китингер, художник и преподавател от Виена. В текста си към изложбата той обяснява как за него е важно да си поставиш задачата да формулираш и опишеш намисленото произведение. Да направиш това, мислейки паралелно за идеята и направата. Важна е също задачата да интерпретираш текст във форма. Както и как се отразяват различните културни контексти върху тези действия. Значението на такава стратегия е по-високо, когато се приложи не само в куриране на изложба, но и като преподавателска тактика при работата по формиране на млади художници. И двете изложби са резултат от тренировки върху това как да третираш нечия чужда идея и авторство. Както и върху възбуждането и култивирането на колегиален инстинкт, въпреки че от самото начало студентите са съгласни да оставят „производството“ на друг, без да се намесват.

Нормално в такива проекти е да не играе роля амбицията за дълготраен живот на произведенията. И в двете изложби е вложено повече в процеса на работа и въпреки че формата е важна не по-малко от текста, няма нужда да е съвършено устойчива. Както в „Пинята облак“ по идея на Анастасия Ермолаева, изпълнена в София от Валя Георгиева – знае се, че скулптурната форма има характер на облак, но също се знае, че това ще е само за кратко. Пинятата, независимо дали на игра, или като концептуален обект, все едно трябва да бъде разрушена, за да спечелиш наградата от бързо изчезващи десерти.

Въвличането на студенти от България и връзката между София и Виена става благодарение на Мартина Йорданова и Галя Крумова, основателки на „Фондация за съвременно изкуство и медии”, които разказаха повече за проекта и отговориха на няколко въпроса.

Д.Р.: Каква е историята на „Фондация за съвременно изкуство и медии”?

М.Й.: „Фондация за съвременно изкуство и медии” е създадена от мен, Мартина Йорданова, Галя Крумова и Петя Крумова. Те са архитекти, работещи на свободна практика. Аз съм завършила комуникационни науки, медиазнание и културен мениджмънт във Виенския университет. Заедно работим от края на 2015 г., когато регистрирахме фондацията, съществуваща официално от месец май тази година. Дейността й ще бъде насочена към популяризиране на международни инициативи, културни проекти и намеси в публичното пространство под формата на изложби и презентации на различни места в града и страната.

Hard on the Heels of… №2 е мотото на първата ви изложба. Бихте ли казали повече за идеята. Защо №2?

Г.К.: Hard on the Heels of… е проект на Лудвиг Китингер. За всяко издание той се спира на определена локация, която по някакъв начин представлява интерес за него. Първото издание на изложбата[1] беше през 2015 г. съвместно с Coq au vin – арт пространство в Мелбърн. Ние се запознахме с Лудвиг през лятото на 2015 г., когато той, заедно с Dienstag Abend [2]имаше изложба в „Мазето на баба Васа“ в Шабла. Споделихме идеята си да направим фондация и да работим по проекти, свързани със съвременно изкуство. След това имахме съвместно участие в групова изложба в Плевен. И така през пролетта на 2016 г. той ни потърси за сътрудничество по второто издание на проекта Hard on the Heels of… Ние от своя страна включихме в проекта Наталия Тодорова с The Fridge и и сме й много благодарни за оказаното съдействие.

Кой е Лудвиг Китингер и какво е неговото участие в проекта?

Г.К.: Лудвиг Китингер е асистент на проф. Ханс Шабус в класа по „Скулптура и пространство“ към Университета за проложни изкуства във Виена. Той организира паралелната изложба на Hard on the Heels of…, изпълнена от австрийските студенти в пространство, наето специално за изложбата. Откриването беше на 29 октомври на Paulusplatz 5 във Виена[3].

Как се случи системата за обмен на текстове и тяхната интерпретация от други автори?

М.Й.: Всеки от участниците в изложбата създава упътване за работа, което иска да изпълни и да бъде изпълнено. Впоследствие българските и австрийски художници си разменят инструкции, включващи техническото изпълнение и идейната концепция на творбата. При идеални условия всеки студент прави две творби – своята собствена и тази на някой от партниращите колеги по инструкциите, които получава от него/нея. Изходни точки в изготвянето на творбите са София и Виена със своите социо-политически естетики. Интерпретацията на всеки от текстовете в две творби – тази на автора на текста и друга на този, който го пресъздава – цели да разграничи произведенията едно от друго. Проектът дава възможност всеки студент да се сблъска с двете роли едновременно. Ключов момент тук е, че студентите имат пълна свобода, както при създаването, така и в интерпретацията на текста. Например Ина Валентинова, която получи упътване за работа от Мария Трабуло, не беше съгласна с нейната идея и представи друга творба, придружена с писмо отговор.

Как избрахте художниците?

Г.К.: Художниците в България бяха избрани чрез отворена покана за участие, която беше публикувана на страницата на фондацията във фейсбук и на страницата на Национална художествена академия. Първоначално проектът беше насочен към специалност „Скулптура“, но се наложи да излезем от тази рамка и да се насочим и към другите специалности. В крайна сметка имаме участници от „Скулптура“, „Метал“, „Текстил“ и други специалности от Факултета по изящни изкуства.

Кое според вас беше по-интересното в процеса на създаване – съвместната работа между художниците, или нарочният отказ от контрол върху авторството?

М.Й.: Едното не измества другото. Както съвместната работа между творците, така и отказът от контрол върху авторството са част от идеята на проекта. Интересното тук е интерпретацията, защото тя има функцията да изправи двете произведения – по един и същ текст, едно срещу друго в очите на зрителя.

Кое е по-важно в изкуството – идеята или направата?

М.Й.: Аз съм за идеята! Но да е добре изпълнена.

Г.К.: Трудно ми е да ги разделя. Но все пак идеята, защото с направата може да направиш компромис. С идеята не.

Изненадахте ли се от крайния резултат в изложбата в София?

Г.К.: Изненадани сме приятно. И от интереса към изложбата, и от активните посетители, които задаваха провокативни и ангажирани въпроси, и от артистите, които участваха в изложбата. Тук е моментът да им благодарим, и на тях, и на всички, които подкрепиха събитието. Освен това и мястото, където изложбата се случи, има огромен потенциал за събития от този тип, като това допълнително засили изненадата от крайния резултат.

Как са нещата с изложбата във Виена?

М.Й.: Изложбата във Виена е изцяло организирана от Лудвиг Китингер. Ние помагахме само с разпространението й във виртуалното пространство. Идеята е да се постави паралел в изпълнението на творбите от артистите и реализацията на изложбата на двете места. Бяхме много нетърпеливи да видим работите на австрийските студенти и сега вече имаме една завършена картина.