0
3572

Литературата трябва да се изучава с повече свобода

Бойко Пенчев

Все още не е късно „Задочните репортажи“ на Георги Марков да намерят място в новата учебна програма. С доц. Бойко Пенчев разговаря Дияна Боева.

Мислите ли, че някой някога ще остави на мира учителя по литература, за да преподава? Моето усещане е, че упорито се опитват да ни превърнат в чиновници. Това се засилва от година на година.

Въпреки че навсякъде се говори как литературата и въобще хуманитарното знание са изтикани в периферията на обществения интерес, върху преподаването на литература и върху фигурата на учителя наистина се упражнява сериозен натиск. Големият проблем даже не е в самия натиск, а в това, че тече от две противоположни посоки. Обществото гледа на литературата в средното училище по общо-взето по два начина. Първият, да го наречем „консервативен“, вижда в литературата резервоар от национални символи за идентификация. Това виждане естествено ще иска да превърне учителя в идеологически работник. Другото гледище вписва литературата в един прагматичен контекст, в който от ключово значение са „компетентностите“. Според този, да го наречем „либерален“ възглед, е важно преподаването на литература да е осъвременено, което ще рече поне две неща: да е близо до личния свят на децата и да им дава неща, които са важни за изграждането им като граждани. Например да разбират текстове и да могат да създават такива, изразявайки с аргументи личната си позиция.

Управляващите образованието не искат да вземат страна в този дебат, защото не искат да си навлекат гнева било на „консервативните“, било на „либералните“ слоеве (или избиратели) в обществото. В крайна сметка оставят учителя да се оправя. А неразборията се прикрива с купища хартия, които учителите трябва да познават, попълват и т.н.

Участвахте ли в „разкрояването“ на програмата по БЕЛ? Не видях някой от колегите да излезе с името си и да защити публично своята аргументация.

Да, участвал съм в определен етап от изработването на новите учебни програми и не съм го крил. Причината хората, изготвяли програмите, да не се афишират, не е срам или страх. Работата е там, че процесът на изработване на програмите беше много дълъг и включваше различни експерти и консултанти, участващи по различно време в него. В този смисъл никой от участвалите в процеса не се чувства „автор“ на новите учебни програми. Освен това последната дума по авторите и произведенията, влизащи в програмата, не беше на комисиите, а на министъра.

Мислите ли, че е възможно да се преподава „Хамлет“ на 13-14 годишни деца? Ако ми отговорите, че е възможно, ще ви поканя в някой мой час…

Аз съм родител и добре знам какво съдържат учебниците по всички предмети на едно 13- или 14-годишно дете. Смея да твърдя, че като обем на информацията, терминологичен апарат и ниво на абстрактност, литературата е всъщност доста лек предмет. Конкретно по отношение на „Хамлет“ ми се струва, че като професионални литератори сме малко деформирани. Ние сме научени, че това е едва ли не най-сложната творба в световната литература. Всяка творба има различни нива, „Хамлет“ не прави изключение. Не мисля, че проблеми като справедливостта, отмъщението, правото да раздаваш правосъдие са чужди на 14-годишните. Не мисля, че „Хамлет“ е по-труден например от „Нежната спирала“ на Радичков, която влизаше в старата програма за осми клас. 

От позицията, на която се намирате, защо не се преборихте за оптимизиране на учебната програма по литература, твърде много материал е оставен и нареден по доста мъгляви принципи? Само в осми клас: Омир, Сафо, Софокъл, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Бокачо, Сервантес, Шекспир! Ще се съгласите, че изучаването на литературата трябва да е съобразено с възрастта. Чисто възрастово старият вариант на програмата беше по-добър.

Вижте, когато аз се включих в работната група, проектът за новите учебни програми беше почти готов – това всъщност си бяха програмите, които МОН обяви през 2013 г. и след това оттегли заради обществените реакции. Никой не е давал мандат на комисията, в която участвах, да променя общата концептуална рамка, която пък съответства на новия закон. От осми до десети клас трябва да бъде разгледана историята на световната литература с най-важните направления и представители и съответно българската литература в нейното историческо развитие. Същата задача в старата програма се изпълняваше в девети, десети, единайсети и дванайсети клас. Сега имаме една година по-малко и съответно се започва в осми клас. Сегашният осми клас е на практика старият девети с добавяне на авторите от Ренесанса. Чувал съм и друг път тази критика – защо Ренесансът бил слязъл в осми клас?! А представяте ли си новия девети клас, в който би имало Ренесанс, Просвещение, Романтизъм, Реализъм, Модернизъм и Българско Възраждане?! Или пък да трябва в една година да се учи цялата българска литература от Паисий до наши дни?! Не казвам, че всичко е идеално, но просто имаше една много строга обща рамка, с която трябваше да се съобразяваме. Ако осми клас беше „олекотен“, това щеше да е за сметка на девети, ако прехвърлим част от материала за девети в десети клас, тогава няма да остане никакво място за съвременна литература и т.н. Тъй като първи по новата програма започват осмокласниците, вниманието и недоволството се съсредоточава там. Трябва да се гледа общата картина. Ще го кажа малко грубо, за да е ясно на всички. Представете си три вагона, в които има определен брой места. Пътниците пък са много и са все важни. Ако разредим пътниците в първия вагон, това ще означава още повече да наблъскаме втория и третия. Освен това „пътниците“ са доста, а понеже се страхува от скандал, ръководството на МОН от време на време ни кара да качим още някой.

В единайсети и дванайсети клас литературата вече ще се изучава на тематичен принцип, там има повече свобода. Вероятно е могло тематичният и литературно-историческият принцип да разменят местата си – с оглед на възрастовите особености и т.н. Тогава обаче щеше да има страхотно недоволство от това, че учениците завършват средното си образование (по новия закон това може да стане в десети клас), без да са учили това, това, това и т.н. Обществото е фиксирано в имената и заглавията и всяка промяна се посреща на нож. Докато това е така, програмата ще е претрупана. Затова експертите не са виновни.

Между другото, България е  единствената европейска страна, в която има такава фиксация върху имената и заглавията в учебната програма по литература. Само в Полша и Гърция имат някакви подобни списъци, но с по около двадесетина имена в тях. А такива драми, каквито се разразяват у нас – „махат Ботев“, „отпада „Балканджи Йово“ – само тук ги има! Макар да съм литературен историк, аз лично смятам, че литературата трябва да се изучава с повече свобода, с повече съвременни автори и обвързване между творбите по тематичен и проблемен, а не литературноисторически принцип. Но това е нещо, което изисква много работа, която да свършим помежду си като експертна общност. Към момента новите учебни програми са компромис, но все пак те са крачка в правилната посока. Намаляването на задължителните произведения, повечето време, отделено за упражнения и развиване на комуникативни умения – това засега не е малко.

Какъв принцип следвахте, когато писахте учебника за осми клас? Слабото звено на учебниците в средните училища са методиката и коректността към учениците.

Основният ни принцип беше: не механично излагане на готови знания, а обвързаност с художествения текст и провокиране на учениците сами да достигнат до смисъла на текста  и проблемите, които той поражда. Затова в нашия учебник винаги е включен художественият текст, залегнал в програмата – било цялостно, било като подбрани откъси. Не можем да си представим час по литература без художествения текст, затова и настоявахме пред издателството да бъдат включени изучаваните текстове в учебника, дори ако това го направи по-обемен. Другото, с което се гордеем, е разнообразието от въпроси и задачи, които предлагаме. Използваме допълнителни текстове и изображения, за да формулираме някакви стимулиращи мисленето предизвикателства. Не е задължително в даден клас да се изпълнят всички задачи и упражнения от учебника – просто учителят трябва да прецени съобразно нивото на учениците, времето с което разполага и т.н. На учителите предлагаме идеи, а не някакъв строг алгоритъм за работа. Даваме си сметка, че в осми клас се изучават произведения, създадени преди столетия, а понякога и преди хилядолетия. Опитваме се обаче да покажем, че въпросите, които тези произведения пораждат, продължават да са релевантни и днес.

Защо „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков не влизат в задължителната гимназиална програма? Това е лесен начин да се покаже на учениците едно образцово есе на български, а и така по-лесно би се преподавал този жанр?

Да, аз изпитвам вина по адрес на Георги Марков, но мисля, че все още не е късно в горните класове да бъде намерено мястото и на „Задочни репортажи за България“. Що се отнася до използването на есетата му като образец – всеки учител е свободен да го направи.

Между другото, първоначалният вариант на програмата, който заварихме, предвиждаше изучаването на българска литература в десети клас да приключва с 1944 г. Преборихме се за включване и на съвременни автори, както в десети клас, така и в програмите за единайсети и дванайсети клас. Витае  все още някакъв страх около съвременната литература, който трябва полека-лека да бъде разсеян.

За мен е предизвикателство да преподавам по вашия учебник. Надявам се на разговор с вас в края на учебната година.

Желая ви успех и много бих се радвал да разговаряме тогава отново.

Доц. д-р Бойко Пенчев (1968) е литературовед и културолог, писател, преводач от английски и руски, журналист, преподавател по литература в СУ „Св. Климент Охридски“, където е завършил българска филология. От 2015 г. декан на Факултета по славянска филология към СУ „Св. Климент Охридски“.