0
3065

„Онази с бръчките съм аз“

кадър от „Животът пред теб“

С „Животът пред теб“, разпространяван от Нетфликс от 13 ноември, София Лорен се завръща на екрана 11 години след последната малка роля в американския филм „Девет“ (2009, реж. Роб Маршал). Тук тя е в главната роля.

„Животът пред теб“ е роман на френския писател Ромен Гари, излязъл с псевдонима му Емил Ажар. Публикуван през 1975 г. и получил наградата Гонкур, той разказва за Момо, дете, отгледано от мадам Роза в апартамент в мултиетническия парижки квартал Белвил. Жената, възрастна еврейка и бивша проститутка, преминала през Аушвиц, отглежда деца на проститутки, които по закон не могат да ги държат при себе си.

Историята е адаптирана от сина на Лорен – Едоардо Понти, режисьор и съсценарист на Уго Кити. Париж става Бари, а Мадам Роза е София Лорен. „Бари е град на кръстопът, като Белвил, с мозайка от религии и култури; град със светлина и цветове. Търсех много жизнени персонажи, които живеят пълноценно“, обяснява Понти. А майка му добавя: „Бари стана прекрасен момент от живота ми, исках да направя филма на всяка цена, с Едоардо говорехме за това всеки ден и когато всичко беше готово, бях щастлива. Тишината, времето, морето, плажът – всичко е като Неапол, останал завинаги в сърцето ми“.

Мадам Роза на Лорен отначало се колебае дали да приеме да се грижи за Момо, неспокойно 12-годишно дете от сенегалски произход, но после решава да го задържи при себе си въпреки техните различия – възрастови, етнически, религиозни. След първоначалния конфликт между тях се раждат дълбока привързаност, доверие, приятелство, които променят живота им завинаги. Разказът се води от името на Момо зад кадър.

София Лорен със сина си Едоардо Понти по време на снимките

Лорен: Историята е чудесна, от години чаках тази роля, филмът е специален, чрез него изразявам несломимата си любов към киното. Синът ми държеше романа на нощното си шкафче заедно с „Човешкият глас“ и аз все му повтарях: „Драмата на Кокто вече я направихме (през 2014 г.), ами този другият? Един ден ми донесе сценария, написан от него и Уго Кити, и веднага разбрах, че това е историята, за която мечтаех.

Защо се смеете?

Лорен: Защото героинята е… трудно ми е да го кажа, но няма спасение, възрастна жена, с една дума стара и тази старица съм аз…

Как се почувствахте, когато се видяхте на екрана с уморено лице, бръчки, несигурен поглед, посивели коси?

Лорен: Сега пък аз ще ви разсмея, че наистина съм такава! Е, не съвсем, но става дума за жена на определена възраст и когато ролята е хубава, не се вглеждаш толкова в бръчките, впускаш се със сто километра в час. Заедно със сина ми, внимателен към всичко, дори и към бръчките, създадохме персонаж, който не се отличава много от този в романа.

Мадам Роза все още има на лявата си ръка татуировка със затворническия номер от Аушвиц, държи и тайно скривалище, където се затваря, когато ѝ се струва, че чува по стълбите тежките ботуши на нацистите. Момо е дете от улицата, черен мюсюлманин и сирак, разгневен и самотен, вербуван от наркотрафикант.

И по повод на Момо…

Лорен: Едоардо ми разказа, че е избрал първото дете, на което е правил пробни снимки, веднага е разбрал, че е съвършено, но въпреки това е видял над 300 деца, за да се спре окончателно на него. В началото на снимките беше малко стреснато пред камерата, но после благодарение на нашата обич свикна с този начин на живот. Идваше сутрин на снимки и научаваше репликите си с мен. Каза ми, че за него това е раят.

„Животът пред теб“

Ибрахима Гуей е второто от четирите деца на семейство от Сенегал, бащата продава стоки на пазара. Ибрахима живее в малко градче близо до Рим, обожава да учи и чете. Във филма говори на италиански, ще бъде дублиран на английски, както и самата Лорен, за английската версия.

През 1977 г., когато Лорен снима „Един особен ден“, Симон Синьоре е мадам Роза в първата екранизация на „Животът пред теб“, френски филм на израелския режисьор Моше Мизрахи, и взема Сезар за най-добро изпълнение, докато филмът получава Оскар за най-добър чуждоезичен филм (1978).

Синьоре е чудесна в черно-белия филм. Когато се снима в него, е малко над 50 години, но изглежда много остаряла. Вие, София, сте на 86, но и зад дрипавите дрехи, изтърканите халати и треморите не можете да скриете прочутата горда осанка и онзи надменен, леко орлов профил, които в годините на вашата слава ви направиха една от най-красивите жени на света и дори днес ви придават красота.

Лорен: Наистина съм много красива (казва със смях). Правя само малко гимнастика, както винаги. Но какво значение има? По повод на романа искам да допълня, че съм го чела в миналото. С Карло живеехме в Париж в очакване да се оженим и там се запознахме с автора Ромен Гари, с когото разговаряхме за неговите книги. Никога не съм си представяла, че след много години ще играя в един от романите му. Беше прекрасна личност. Днес сме в контакт със сина му, когото също харесвам. (Александър Диего Гари, писател, 58-годишен, е син на актрисата Джийн Сибърг, самоубила се, когато той е 17-годишен, и на Ромен Гари, самоубил се година по-късно. Лекуван дълго време с психоанализа, той прощава и на двамата си родители.)

Плакатът на филма

Вашият син Едоардо усети носталгията ви по киното и намери история, която да ви убеди да се завърнете. Казва, че заедно работите отлично.

Лорен: Да работиш с него е радост, умее да те задържи, да те разсмее. Разбира се, когато е моментът да се забавляваш, иначе е много сериозен мъж на 47 години. За един актьор е важно да има такъв режисьор, който не мисли за нищо друго, когато работи. На снимачната площадка нашите отношения са професионални, почти забравям, че ми е син, баща на двама от моите внуци.

Освен радостта от работата със сина ви и важността на ролята, смятате ли, че днес е точният момент за история като тази?

Лорен: Мисля, че такава история е необходима всеки път, когато се губи чувството за съжителство, за толерантност, както днес. Филмът е населен със старци и деца, обединени от самотата, с проститутки, транс, евреи, мюсюлмани, черни, лекари, търговци, които имат еднаква нужда от оцеляване, от любов, от необходимост да си помагат.

Филмът излиза през ноември по Нетфликс. Как го приемате?

Лорен: Радвам се, че „Животът пред теб” и аз ще бъдем по екраните в целия свят в един и същи момент. Това ме кара да се чувствам страхотно, много обичана и ме вълнува дълбоко.

Наталия Аспези, със съкращения от в. „Република“, 16.10.2020 г.

Превод Соня Александрова