1
675

Операция „Маратон”

Новото разследване на Христо Христов е сензационно разкритие от архивите на Държавна сигурност за една от най-продължително подготвяните операции с кодово име МАРАТОН – за кражбата на оригинала на „История славянобългарска” от манастира „Св. Георги Зограф” в Света гора. Откъс от книгата, която издаде „Сиела”.

Следвайки примера на Кремъл, БКП заменя вековната българска традиция на царе и патриарси за дарителство и ктиторство към манастира „Зограф” с „изземване” на неговите писмени и материални съкровища. Зад фасадата на партийната пропаганда за опазване на паметниците на българската култура се извършват спецоперации на т.нар. културно-историческо разузнаване в ДС. Анализът на събитията от комунистическата епоха отдава дължимото на величествената история на „Зограф”, както и на смирения духовен подвиг на българските монаси.


 

Христо Христов, „Операция „МАРАТОН”. Истината за кражбата на Паисиевата история от държавна сигурност в „Зограф”, изд. „Сиела, 2012 г., 13 лв.

 

Христо Христов журналист, автор на книгите: „Секретното дело за лагерите)(1999), „Държавна сигурност срещу българската емиграция” (2000), „Убийте „Скитник”: Българската и британската държавна политика по случая Георги Марков” (2005), „Тайните фалити на комунизма” (2007), „Двойният живот на агент „Пикадили” (2008), „Империята на задграничните фирми” (2009), „Тодор Живков. Биография” (2009). Създател на независимия сайт desebg.com и носител на престижни награди за разследваща журналистика.

 

ГЛАВА 10

 

Операция „МАРАТОН”

 

 

„На първо време обект на операцията следва да бъде оригиналът на „История славянобългарска”.

Из строго секретно предложение относно: Провеждане на операция за изземване на оригинални документи от Зографския манастир, ноември 1981 г.

 

С резолюция „Съгласен”, подписана от Тодор Живков, се дава разрешение през пролетта на 1977 г. за ново разгръщане на културния фронт, в което основната роля е отредена на дъщеря му – Людмила Живкова. След като през 1972 г. Секретариатът на ЦК на БКП нарежда да се издирят и опазят паметниците на българската култура в чужбина,  втората крачка също е предприета – за популяризиране на успехите в областта на културата.

С решението на Секретариата на ЦК на БКП от 1977 г. е приета строго секретна от особена важност докладна записка на министъра на външните работи Петър Младенов, министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов и председателя на КИК и Междуведомствената група за издирване на паметници на българската култура в чужбина Людмила Живкова. Секретният документ утвърждава серия от комплексни  мероприятия на трите ведомства. С тях  се поема „реализирането на крупни прояви в културната област в капиталистическите страни, които да утвърдят решително културните и други достижения на нашия народ. Целта е съществено да се подобри мнението на световната общественост и специалистите в чужбина в ползва на колосалните постижения на българската култура”[1].

Мащабната пропагандна акция си има конкретна цена – 500 000 валутни лева и 200 000 лв. В строго секретната схема за комплексните мероприятия, под която стоят подписите на Младенов, Стоянов и Живкова, влиза „изучаването на всички манастири в чужбина, където се съхраняват документи за България и се вземат мерки за опазването и за придобиване на копия от тях”[2].  „Зограф” е на първо място.

С това решение Секретариатът на ЦК затвърждава поетата през 1972 г. линия от МВР за оказване на съдействие „със средствата на разузнаването”.

Министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов показва мащабните перспективи, които стоят пред Първо главно управление на ДС. Когато през януари 1976 г. в ПГУ му показват първите придобити копия на ръкописи от „Зограф”, той и заместникът му ген. Стоян Савов вдигат летвата пред културно-историческото разузнаване. В секретния протокол от срещата в ПГУ е запазена тяхната препоръка:

Др.министър и др. Савов изказаха мнение, че наред с придобиването на фотокопия от ценни ръкописи, следва да се мисли и да се планират мероприятия за придобиване на ценности и съкровища от хранилището на обекта. Др. Савов подчерта, че трябва да се работи така, щото ключовете на хранилището да попаднат у наш секретен сътрудник.”[3]

Въпросът за местонахождението на ценностите на „Зограф” вълнува не само ръководството на ПГУ, но и неговата агентура. Още през 1972 г. ОР „СИМЕОНОВ” от резидентурата на ПГУ в Атина посочва, че манастирът притежава съкровище, което е известно само на стария монах Натанаил, който не говори по въпроса. Агент „АНГЕЛОВ” също информира КИР по този въпрос, след като двама от монасите му споделят в края на 1974 г., че са успели да съберат всички ключове за него в свои ръце. По това време игумен все още е румънецът Дометий, който не е имал и никога не получава достъп до манастирското съкровище. Монасите обаче не се доверяват на богослова Иван Желев. В едно от донесенията си „АНГЕЛОВ” обяснява защо това не е станало:

При всичките добри чувства, които хранят към мен, не посмяха да ми съобщят повече подробности, сдържани от една свещена боязън да пазят тайните на манастира недостъпни до никой „непосветен.”[4]

Агентът дава свое предположение за местонахождението на съкровището (Авторът спестява и не излага подробните описания в агентурните донесения по този въпрос, защото мнението му е, че и в днешно време тайните на „Зограф” трябва да се пазят и знаят единствено от монашеското братство.) От описанието му обаче в КИР разбират, че монасите са изградили от векове сложна система на достъп, която не зависи от един човек, нито от един ключ. Разузнаването също така научава, че част от ценностите представляват злато на монети и освен тях в „Зограф” се пазят и най-ценните хрисовули, които не се излагат на показ.

В началото на 1975 г., когато в „Зограф” от Ню Йорк пристига епископ Симеон – агент „ХРИСТОВ”, монасите му доверяват малко повече, но не всичко. Той също има специален доклад по този въпрос, в който подробно описва множеството стаи, през които трябва да се премине, за да се стигне до специална тайна стена, която се отваря чрез таен механизъм. За него обаче се дават ограничени сведения.

Колкото и невероятно да звучи, игуменът архимандрит Евтимий отговаря с недомлъвки на въпроси, свързани с имуществото и ценностите на манастира, които му задава патриарх Максим и църковната делегация при посещението на обителта през май 1975 г., след отстраняването на румънеца Дометий. Агент „ДАМЯНОВ” на Шесто управление на ДС потвърждава за наличието на ценно имущество, информация, получена най-вероятно от високопоставен духовник при едно от посещенията на поклонническа група на Светия Синод в „Зограф”. Очевидно ръководството на манастира е имало най-високо доверие именно към на приятеля на агента, защото му дават достъп до „една тетрадка – опис на ценни архиви – гръцки, турски, румънски и славянски документи, материални ценности и преписи относно спорове за имоти на манастира извън Атон. Приятелят ми снел някои бележки от описа. Касаело се наистина за големи ценности. Тетрадката е от 1937 г. Никой не знаел дали описаното в нея е запазено. За да се отиде до това имущество, трябва да се мине през много врати, ключовете на които се пазят от различни братя”[5], посочва в донесението си „ДАМЯНОВ”.

От различни донесения разузнаването добива представата, че братството има неприкосновен златен запас и в друга каса, до чието съдържание прибягва, когато изпадне в крайно трудно материално положение.

СС „ХАДЖИЕВ”, който е и единственият монах, успешно внедрен  в братството от зам.-началника на КИР полк. Христо Маринчев, се добира до съдържанието на една от касите. През 1980 г. той предава ръкописна „Записка за преброяване на манастирското злато” на генералния консул в Солун Стилиян Данов. В нея са описани вида на златните монети, както и броят им по отделно и общо, но само за периода 1960-1966 г.[6]

Първо главно управление на ДС не успява да се добере до материалните ценности на „Зограф”, въпреки че желанието за това е огромно. В един от документите за резултатите от работата на КИР през 1976 г. неговият началник полк. Емил Александров посочва, че се поставя „задачата до края на годината да бъдат придобити фотокопия на всички ценни ръкописи от „ЦИТАДЕЛА” и да започне придобиването на някои ценности и съкровища”[7].

Зам.-началникът на КИР полк. Христо Маринчев лично полага всички усилия да се добере до някои от тайните на „Зограф”. Той разбира, че съществуват една дузина отделни скривалища, в които се пазят различни ценности. През октомври 1976 г. при една от служебните си командировки по „ЦИТАДЕЛА” в Гърция, зам.-началникът на КИР започва да тършува из манастира. Заедно с него е и СС „ХАДЖИЕВ”. Те оглеждат две от скривалищата, но нямат ключове, за да влязат в тях. В последния ден Маринчев склонява игумена да отвори две от скривалищата. В отчета си разузнавачът докладва за съдържанието им:

В тях се съхраняват владишки корони със златна инкрустация и брилянти, сребърни кръстове, сребърни ковчежета, стари евангелия и друга църковна утвар. Всичко това, освен стойността на благородните метали и брилянтите, има много по-голяма стойност като произведения на изкуството.

А за истинското съкровище на манастира знае само монах НАТАНАИЛ, който все още крие и не казва къде се намира. Той е последният от старите монаси, повече от 50 години в манастира. Той е на 85-86 години, болен и държи под ключ повече от 20 стаи на два етажа от южното крило. Неотлъчно седи там.[8]

Малко по-късно в томовете на „ЦИТАДЕЛА” се появява един документ без автор, но най-вероятно писан от полк. Маринчев, в който се поставя проблемът за скривалищата. В него се стига до идеята да се разкрие информацията за тайниците от монасите, чрез личното влияние на патриарх Максим. Ето какво тревожи разузнаването:

Един проблем е, че както самите братя, така и заинтересованите наши специалисти не са проникнали до всички скривалища на манастира, монасите от братството не знаят какви ценности има и доколко ги има. Поради свещената боязън да пазят тайните на манастира, монасите от братството не проявяват инициатива сами да узнаят с какво разполагат, а се отнасят с резерви към посещаващите там наши представители и се въздържат да им предоставят да видят всичко.

Поради горното следва да им се внушава (най-вече от името на патриарха) и като благословия от най-отговорно място, да влязат не само в скривалищата, но и навсякъде и в присъствието на наши специалисти да установят и опишат къде какво има.

Също така следва да им се даде линия за последователно идване в България и чрез патриарха или друга авторитетна инстанция да им се внуши да разкажат всичко, което им е известно за ценностите и тайните на манастира.[9]

Когато през декември 1976 г. се запалва и изгаря южното крило на манастира, а в пламъците трагично загива най-старият монах отец Натанаил, ПГУ изобщо не се интересува от пораженията, а от въпроса дали старецът е предал тайните за месторазположението на ценностите на манастира. Дори в доклада на генералния консул в Солун до Петър Младенов и Людмила Живкова темата за материалното богатство на обителта присъства[10].

Проблемът с „опазването” на богатства на Зографския манастир е обсъден спешно от Политбюро на ЦК на БКП месец след пожара на южното крило (20 декември 1976 г.). С решение[11] от 27 януари 1977 г. висшето партийно ръководство набелязва в 8 точки задачи, които би трябвало да се изпълняват още от 1972 г. с решението на Секретариата на ЦК на БКП за опазване на паметниците на културата зад граница.

Предвидено е да се извърши възстановяване, реставрация и модернизиране на манастира. Окончателно да се приведат в известност книжовното богатство на манастира, иконният фонд, историко-културните ценности и документи. Да се състави научно издържана документация на цялото, приведено в известност богатство на манастира и на неговите имоти на и извън полуостров Атон и др. Към светата обител, обаче комунистическата власт не прилага щедрия финансов подход, който има към инициативите на Людмила Живкова. Разпоредено е строителните и реставрационните работи да се извършат за сметка на продажбата на имоти на „Зограф” в Гърция. Манастирът не е подпомогнат от държавата дори и през следващата 1978 г., когато при голямо земетресение в южната съседка двете сгради на манастира в центъра на Солун рухват до основи. Тогава братството губи за дълго време единствените си по-сигурни приходи от наеми. Поради липса на средства запустяват изгорялото южно крило и нуждаещото се от сериозна укрепителна и реставрационна дейност т. нар. Банско крило (източното), които с времето се превръщат в паметници на разрухата[12].

 

10.1. Планове и подготовка

Идеята за изземването на оригинали, фигурираща в партийно-държавната политика, е облечена във власт с решението на Секретариата на ЦК на БКП за издирване на паметниците на културата в чужбина от април 1972 г. Тя е конкретизирана в тайния план за „Зограф”, спуснат на разузнаването още в края на 1971 г., в който се посочва и една от целите – „История славянобългарска”. С този подход комунистическата власт прекъсва 10-вековната традиция на ктиторство и дарителство не само от страна на българските владетели и царе, но и на хиляди обикновени българи, дарили своята лепта за величието на Зографския манастир. Ръководството на комунистическата партия предприема мерки за „опазването” на ценностите на манастира, като използва Държавна сигурност за тяхното нелегално „изземване”/кражба.

Тази обща политика е следвана от имперска Русия, а след това и от СССР. Още в началото на XX век изследователят на българските старини из югозападните предели и Атон Йордан Иванов посочва:

В библиотеките на светогорските манастири са били запазени хиляди славянски ръкописи, писани в течение на 10 века. Там са били намерени и най-главните и най-стари глаголски ръкописи. Отрано обаче много от тия паметници са били изнесени извън Света гора.

Така например още през 1654 г. руският архимандрит Арсений Суханов пренесъл от Атон в Москва 498 ръкописа. През XIX век много славянски ръкописи са били изнесени в Русия от Профирий Успенски, от Григорович и др., а други са били подарявани на високи особи и гости като например Зографското глаголическо евангелие, подарено от зографци в 1860 г. на император Александър II.[13]

За практиката на Москва в по-ново време ПГУ научава от своя СС „БЛАГОЕВ”[14]. В едно пространно донесение за обиколките си из манастирите на Света гора през пролетта на 1979 г. той съобщава какво е научил от монаси в руския манастир „Св. Панталеймон”. Секретният сътрудник на КИР разбира, че игуменът на манастира архимандрит Авел си е заминал в Съветския съюз и няма да се връща, защото си е свършил работата и сега щели да го издигат за владика. Източникът на тази информация е архимандрит Михаил от руския манастир. Авел е бил изпратен от Съветската власт да обере манастира, но за да не се разбере никога какво точно се изнася, преди да дойде той нарочни хора подпалили манастира, а при пожар никой с точност не може да каже какво е изгоряло[15].

Когато в Света гора пристига руският патриарх Пимен, той носи със себе си багаж на братята в 300 куфара, които на връщане са  предвидливо напълнени с ценности от манастира. Пред патриарха в Русия отец Авел заявява, че монасите в манастира са революционери против съветската власт. Монасите са засегнати от обвиненията и пишат до Патриаршията, че не са имали намерение да скъсват общението си с нея и са съгласи да се върнат в Родината да бъдат съдени за това, в което отец Авел ги е обвинил, но в негово присъствие. Не получават отговор. Случилото се в руската света обител става известно и на останалите манастири на Атон и дълго време е предмет на разговори.

СС „БЛАГОЕВ” посочва, че именно тази руска история е дала повод на някои монаси и цивилни лица да говорят, че и „ние българите сме били същите като отец Авел и руснаците, нарочно сме запалили манастира, та по същия начин да се изнесат ценностите.”[16]

През 1981 г., когато се чества 1300 години от създаването на българската държава, културно-историческото разузнаване си поставя за цел в специална дългосрочна програма до 1985 г. да подпомага „решаването на стратегическите цели на XII конгрес на БКП за класово-патриотичното и интернационалното възпитание на трудещите се в нашата страна и за морално-политическо единство на народа”. За постигане на тази цел КИР на първо място планира следното амбициозно мероприятие:

Издирване и връщане на наша територия на най-ценните исторически и културни паметници на развитието на нашата държава и народ, които по категоричен начин да опровергават фалшифицирането и опитите да се ограбва нашето културно-историческо наследство.[17]

Три месеца по-късно председателят на КИК и на Междуведомствената комисия за издирване и опазване на паметниците на култура в чужбина Людмила Живкова внезапно почива. Тя няма да може да се докосне до цел №1 в „издирването и връщането в страната на най-ценните паметници” – оригинала на Паисиевата история.

На 30 октомври 1981 г. зам.-началникът на отдел 14 в ПГУ полк. Христо Маринчев за първи път извежда идеята за кражбата на „История славянобългарска” чрез операция под кодово име „МАРАТОН”. Като основен мотив обаче не е посочено, че съществува заплаха за смяна на българския характер на обителта или че книгата е заплашена от кражба, а се лансира нещо далеч по-прозаично: КИР вече е създало предпоставки за изземване на архивни документи и книги, като се подменят с автентични копия. Ето и пълния текст на предложението на „мозъка” на операция „МАРАТОН”:

През последните няколко години бяха проведени успешни агентурно-оперативни мероприятия за извършване на фотодокументация на наличните архиви и исторически документи, намиращи се в „Зограф”. Придобити са повече от 150 000 черно-бели кадъра  в това число и около 1000 цветни диапозитиви и негативни кадъра, които понастоящем се обработват и картотекират. Наред с това братството беше попълнено с нови монаси, които понастоящем са 12 души.

С наличния сътруднически апарат са създадени предпоставки за изземване на архивни документи и книги като се подменят с автентични копия.

Провеждането на тези мероприятия е целесъобразно да става на етапи. В първия етап трябва да се изпратят специалисти СС, които да прегледат оригиналите и вземат частици за изработване на химически състав на хартията с цел изготвяне на копия. Наред с това да се утвърди канал за пренасянето на образците и копията. През втория етап да се проведе операция за подмяна на оригиналите с изработените копия.

На първо време обект на операцията следва да бъде оригинала на „История славянобългарска”, славянски ръкописи и някои други ценни документи (хрисовули и др.)

За успешното провеждане на операцията ще се използват намиращите се в Зографския манастир СС „ХАДЖИЕВ”, „РУСЕВ” и „БЛАГОЕВ” и специалистите СС „ЕГОРОВ” и „ПЕТРОВ”. Освен тях ще бъдат използвани някои сътрудници на Генералното консулство в Солун.

Предлагам: Да се проведе операция под кодово название „МАРАТОН” за изземване на документи и ценни исторически образци (хрисовули), славянски ръкописи и други.”[18]

Малко по-късно Маринчев сам се убеждава в благоприятните условия за операцията, като лично посещава „ЦИТАДЕЛА”. „ Считам, че сегашната обстановка в Гърция е благоприятна за работа, за разрешаване на редица оперативни задачи, в това число и изземване на ценности от Зографския манастир”[19], пише той в отчета си от задграничната командировка. В Гърция вече са проведени парламентарните избори, на които печели левицата. По думите му „за първи път в Гърция свободно манифестират комунисти, бивши партизани и социалисти”.

В следващите две години Маринчев работи по подготовката на копието[20]. По всяка вероятност този първи етап отнема повече време. Няма сведения, които да показват, че преди този случай КИР се занимава с изработването на подобни фалшиви дубликати на други старинни ръкописи. В края на 1982 г. Маринчев посещава за пореден път в Зографския манастир. В отчета за командировката си отбелязва само, че „от 13 до 26 ноември т. г. бях командировка в Гърция, където освен задачите по линията на прикритието изпълних и оперативни по разработка „ЦИТАДЕЛА” и операция „МАРАТОН”. Уточнява, че в манастира „работих отделно в библиотеката по операция „МАРАТОН”[21]. Не става ясно дали тогава или преди това е извършено заснемане на оригинала на Паисиевата история, и от кого.

 

10.2. Неуспешният опит на Христо Маринчев

С цел осигуряване на максимален контрол върху посещенията в „Зограф” и възможност да работи по подготовката на операция „МАРАТОН” КИР си издейства специално решение от Секретариата на ЦК на БКП. С него е наложен задължителен контрол на всички ведомства, институти и хора за дейности, свързани със „Зограф” –  независимо дали става въпрос за публикации, организиране на изложби или посещения. Предложението е на МВнР, където под прикритието на зам.-председател на Комитета по църковните въпроси действа Христо Маринчев. В документа е обяснено, че са отбити сериозните опити на гръцките власти да елинизират манастира, като изменят устава и печата му. „Бавно и мъчително се решава и въпросът за попълване на монашеския състав. През 1981 г. са изпратени още трима монаси и манастирът има 13 монаси, колкото няма никой манастир в България. Набелязаните мерки за опазване на намиращите се в манастира културни и други ценности се изпълняват. Започнато е проучване на ръкописите, но гръцката страна поставя свои условия. Тази търпелива и настойчива работа изисква да се води без вдигане на излишен шум. Много наши ведомства, институти и отделни дейци обаче проявяват засилен интерес към манастира. Това затруднява работата за провеждане на по-нататъшни мероприятия”[22], е формалният аргумент за взимане на това решение.

Първият план за провеждане на операция „МАРАТОН” е предложен от Христо Маринчев и началника на отдел 14 КИР полк. Георги Авджиев на 14 ноември 1983 г. – шест години преди падането на Берлинската стена. Утвърден е от зам.-началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров. В плана е предвидено да бъдат изготвени копия на оригинали на ценни исторически материали, които да бъдат занесени в библиотеката на Зографския манастир, а оригиналите донесени в България. Един от тях е „История славянобългарска”. Посочено е, че копието е изработено с помощта на специалисти. „Пренасянето на копието до Зографския манастир и подмяната на оригинала да бъде извършено от ОР Христо Маринчев”[23], се указва в плана. „Мозъкът” на операцията трябва да отиде в Гърция като турист с дипломатическия си паспорт. „Наред с подмяната на „История славянобългарска”, целесъобразно е да се изземат Послание на Патриарх Евтимий и Драгановия миней, от които да се изработят копия тук в лабораторни условия”, гласи замисълът. Операцията неслучайно е предвидена за зимата, тъй като тогава има най-малко туристи и библиотеката почти не се отваря. ПГУ планира Маринчев да влезе в библиотеката с помощта на монах Пахомий, като двата документа ще се вземат с негово съгласие, а подмяната на „История славянобългарска” Маринчев ще се опита да извърши без негово знание. Планът предвижда Пахомий да придружи разузнавача до Уранополис, а след това той да бъде поет от кола на резидентурата. Оригиналите трябва да бъдат оставени в секретната каса в Генералното консулство в Солун.

Този план не се задейства. Маринчев дори не пътува до Гърция. Архивът на ПГУ не разкрива причината. Затова КИР изготвя втори план в началото на декември 1984 г. Той е утвърден от началника на ПГУ ген. Васил Коцев. Планът отново предвижда Христо Маринчев да е основен изпълнител. Този път копието трябва да бъде поставено в прозрачна плексигласова кутия, в която вече да се излага в библиотеката. За обезпечаването му на гръцка територия е включен ОР Иван Генев от резидентурата на ПГУ в Солун.

 

10.3. Скандалът с допускането до участие на дипломати

В този втори план обаче разузнаването допуска до участие в операцията тогавашния посланик в Атина Петър Славчев. Подобно нарушение на конспирацията влиза в пълно противоречие с основните правила на разузнаването и показва, че в дъното на операцията стоят съвсем различни мотиви от „спасяването” на безценната за българите реликва. Надделяването на субективизма и личните интереси опорочават напълно целта и мотивите на операцията. Очевидно е, че ръководството на ПГУ или е направило огромен компромис с оперативните принципи на работа, или е подценило ситуацията, след като си позволява да сподели операцията с посланика и дори допуска да го включи като участник.

Планът от декември 1984 г. предвижда Славчев също да пътува до „Зограф”. Служебникът на Патриарх Евтимий, Драгановият миней и едно евангелие от XIII век трябва да бъдат взети от игумена под предлог, че ще ги реставрират в България, и по-късно заменени с копия. По плана пренасянето на Паисиевата история трябва да стане от Маринчев, а останалите ръкописи – от посланика.

След напускането на Света гора изнасянето на всички документи трябва да се осъществи от Маринчев през КПП – Кулата. За успешното провеждане на операцията са предвидени средства за подаръци и подкупи в размер на 250 лв. и 500 щатски долара. ПГУ не се свени да злоупотреби с доверието на игумена на манастира, като предвижда, че при евентуално разкриване на „взетите ценности” да се твърди, че това е станало с негово съгласие[24].

Това обаче не е всичко. В КИР започва да се появяват пукнатини. На бележка към плана, одобрен от шефа на разузнаването ген. Коцев, началникът на отдел 14 полк. Авджиев написва:

Няма ли да се получи раздразнение между Петър Славчев и Илия Петров. И двамата са запознати и много ревностно се отнасят по този въпрос. Петър Славчев пред мен е заявявал, че подобно мероприятие не е целесъобразно. Подписвам плана като смятам, че този въпрос трябва да се обмисли още веднъж.[25]

Илия Петров е Генералният консул в Солун и се оказва, че списъкът с кандидатите за слава се увеличава. Пазарлъкът става пълен, след като се намесва и зам.-началникът на ПГУ ген. Владимир Тодоров. Той иска сметка от КИР защо генералният консул в Солун Илия Петров не е включен в провеждането на операция „МАРАТОН”. Лобитата в Държавна сигурност започват да се наместват. По въпроса се интересува и зам.-министърът на вътрешните работи ген. Стоян Савов. От отдел 14 КИР Маринчев обяснява, че Илия Петров иска да отчете дейност пред др. Йорданов (Георги Йорданов, по това време председател на Комитета по култура), освен това е възможно да изтече информация. Културно-историческото разузнаване се оказва между чука и наковалнята, защото на част от ръководството „тези мотиви се виждат несериозни”[26].

Заради избухналите противоречия планът се проваля с пълна сила. Маринчев заминава с копието за Солун. Там Генералният консул Петров го изненадва с информацията, че е разговарял по телефона с посланик Славчев, при което са се уточнили да дойде Петров, а посланикът ще отиде друг път на Света гора. Маринчев и колегата му Генев решават да не се противопоставят. Гръцката власт обаче забавя издаването на разрешение за посещение в Света гора. Когато ги получават след няколко дни установяват, че срокът на  пребиваване в Гърция е изтекъл. Маринчев моли за съдействие генералния консул за удължаване на срока, но той се мотивира, че по това време полицията не работи и трябва да се изчакат 10 дни. „Действията и поведението на Генералния консул ми дават основание да мисля, че той не ни съдейства, за да може той да отиде сам. При идването в София той е ходил при др. Георги Йорданов и обещал да отиде в „Зограф” и да донесе ценни документи. По същия начин е постъпил и посланика Петър Славчев”[27], докладва след провала Христо Маринчев. Разузнавачът преценява, че не трябва да връща копието на Паисиевата история в България, и го оставя на съхранение в касата на колегата си Иван Генев. По ирония Христо Маринчев не успява да извърши кражбата, въпреки че работи 12 години по проникването в „ЦИТАДЕЛА” и две години по операция „МАРАТОН”. В ПГУ решават да продължат „маратона” и да опитат още веднъж.

 

10.4. Краят на маратона

На 11 ноември 1985 г., четири години преди краха на комунизма в България, ПГУ сглобява ново допълнение към плана за операция „МАРАТОН”. То е утвърдено от зам.-началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров. С него е прието, че „понастоящем съществуват реални възможности за довършване на операция „МАРАТОН”, като бъдат използвани двама оперативни работници Венцислав Агайн и Иван Генев”[28].

Скандалът с „братовчедите”, както в разузнаването наричат дипломатите от МВнР, този път е избегнат. Ето по какъв начин:

В предишния план беше предвидено операцията да се извърши, когато пътува нашия посланик от Атина, но министъра на външните работи Петър Младенов не е съгласен посланика и Генералния консул от Солун да пътуват в Света гора, когато се извършват наши мероприятия.[29]

Агайн и Генев, които са от отдел 02 „Гърция”, работят под дипломатическо прикритие в резидентурите на ПГУ в Атина и Солун. Двамата са извикани преди мероприятието в Центъра, където обсъждат операцията. На 16 декември 1985 г. те са вече в Света гора.

С тях, без да е включен в писмения план, е и Динко Пехливанов, съветникът на посланика в Атина. Години по-късно разузнавачите ще обясняват, че той е играл ролята на „чистия човек”. „Динко е прекрасен колега. Дойде с нас, за да ни вдъхне с присъствието си кураж и да знам, че до мен имам един верен приятел и другар”[30], обяснява Венцислав Агайн, който след подмяната на оригинала с копието в библиотеката изнася реликвата от Света гора под пуловера и ризата си. „Динко изобщо не знаеше за операцията. Казахме му чак след като по пътя за Солун спряхме в една таверна да починем”[31], твърди Иван Генев. Истина или не, и тримата са наградени със секретна заповед на министър ген. Димитър Стоянов. Агайн и Генев са повишени в длъжност, а Пехливанов получава медал. „Така и не успях да му го връча. Остана ми в касата”, спомня си Генев 27 години след случилото се. Силите на групата стигат само за кражбата на Паисиевия оригинал. Смяната с копието става на 18 декември 1985 г. без знанието на библиотекаря Пахомий, който откликва на молбата на „дипломатите” да разгледат библиотеката и ги допуска вътре. Копието на Паисиевата история е затворено в плексигласова кутия, а на библиотекаря е казано да не я отваря на никого.

В отчета за провеждането на операция „МАРАТОН” Генев посочва, че „още от началото и по време на цели ни период бяхме обградени с „особено внимание”[32].

Имат си опашка през цялото време. „Бяхме много напрегнати, олекна ми едва когато оставих книгата в Генералното консулство. Ние бяхме просто изпълнители. Наредиха ни да донесем книгата. Впоследствие един колега заяви, че операцията не е правилна, тъй като с изнасянето на Паисиевата история ние отслабваме позициите на манастира. Ръководството обаче беше разпоредило операцията да се извърши”, признава Агайн.

След като пристигат в Генералното консулство в Солун Иван Генев известява с шифрограма отдел 14 за операцията:

Бърза! Операция „МАРАТОН” извършена успешно. Считаме, че е най-целесъобразно материалът да бъде изпратен по пощата.[33]

На финала в доклада си за провеждане на операцията разузнавачът Генев посочва, че е „извършена една високопатриотична с огромно национално значение задача. Запазването операцията в пълна тайна има голямо значение в бъдеще.”

На 25 февруари от резидентурата в Атина потвърждават в специална шифрограма, че „пощата получихме в изправност”[34].

Оттам отново с дипломатическата поща оригиналът на „История славянобългарска” отпътува за България. Маратонът обаче не е свършил.

 



[1] ДДА, ф. 1, оп. 36, а.е. 4401, л. 4, решение №367 от 19 април 1975 г. на Секретариата на ЦК на БКП за популяризиране в чужбина успехите на нашата страна в областта на културата, за издирването и опазването на паметници на българската култура зад граница.

[2] Пак там, л. 8.

[3] АКД, документи на ПГУ, ф. 9, оп. 2, а.е. 561, л. 3, строго секретен протокол №3 от среща с министър Димитър Стоянов за разглеждане резултатите и плана за работа на отдел 14 ПГУ-ДС през 1976 г., 13 януари 1976 г.

[4] АКД, ф. 9, дело №8593 „ЦИТАДЕЛА”, т. 5, л. 18, строго секретно агентурно сведение от агент „АНГЕЛОВ”, прието от „СИМЕОНОВ” , 27 ноември 1974 г.

[5] АКД, ф. 9, дело №8593 „ЦИТАДЕЛА”,Т. 5, л. 108-109, строго секретно сведение относно: Посещение на официална делегация на БПЦ в Гърция от агент „ДАМЯНОВ”, Шесто управление на ДС, 10 юни 1975 г.

[6] АКД, паметна бележка от Стилиян Данов, генерален консул на НРБ в Солун относно проведена среща с йеромонах П. по някои от въпросите на Зографския манастир, 23 юли 1980 г. Поради изложените по-горе съображения за сигурност на монасите и неприкосновеност на ценностите на „Зограф” авторът спестява подробности за златото, както и информация в точно кой архивен масив е установил този документ.

[7] АКД, ф. 9, оп. 2, а.е. 561, л. 27, строго секретна справка относно: Резултатите и основните насоки на оперативната работа на отдел 14 ПГУ-ДС, Емил Александров, 21 януари 1976 г.

[8] АКД, ф. 9, дело №8593 „ЦИТАДЕЛА”, т. 6, л. 183 л., строго секретна докладна записка от полк. Христо Маринчев относно: Командировката ми в Гърция, 5 октомври 1976 г.

[9] Пак там, т. 7, л. 145-146, строго секретна справка относно: Положението на българския манастир Зограф, без подпис, 28 октомври 1976 г.

[10] Пак там, т. 7, 133 л., доклад от Петър Славчев, генерален консул в Солун относно: Пожара в манастира „Зограф” на Света гора до Петър Младенов и Людмила Живкова, председател на КИК, 23 декември 1976 г.

[11] ДАА, ф. 1Б, оп. 66, а.е. 557, л. 1, решение №35 на Политбюро на ЦК на БКП от 27 януари 1977 г. за създаване на подходящи условия за опазване на историко-културните богатства на манастира „Зограф”.

[12] Едва след връщането на оригинала на „История славянобългарска” през 1998 г. правителството на ОДС издейства разрешение от гръцките власти за достъп на български строители до „Зограф”. През 1999 г. те укрепват и изграждат покрив на южното крило, 23 години след опожаряването му. През последните няколко години започва реставрацията и на Банското крило.

[13] Иванов, Йордан, „Български старини из Македония”, БАН, изд. „Наука и изкуство”, С., 1970 г., с. 231.

[14] Някои медии в България и в чужбина (виж в. „Фигаро” от 17 февруари 2012 г.) погрешно посочват, че източникът е настоящият Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Действително донесението се намира в един от томовете на неговото досие – „КОВАЧЕВ”, но един по-внимателен прочит показва, че автор на документа е СС „БЛАГОЕВ” – Неврокопски митрополит Натанаил. На стр. 14 от донесението Натанаил описва как са били предупредени от полицията да си тръгнат от „Зограф” и той (авторът на писанието) си тръгнал, а Кирил е останал. Почеркът на документа се различава от почерка на Кирил. Защо в досието на Кирил фигурира донесение от Натанаил, не е ясно. Факт е обаче, че и в досието на Натанаил фигурира донесение от друго лице.

[15] Руският манастир „Св. Панталеймон” изгаря почти целият при пожар през 1968 г.

[16] Работно дело №10001/115597, СС „КОВАЧЕВ”, ф. 1, а.е. 5869, т. 2, л. 10.

[17] АКД, ф. 9, оп. 4, а.е. 1107, л. 80, строго секретна дългосрочна програма по линия на отдел 14 ПГУ, 15 април 1981 г.

[18] АКД, ф. 9, дело №8593 „ЦИТАДЕЛА”, Т. 7, л. 266 л., строго секретно предложение относно: Провеждане на операция за изземване на оригинални документи от Зографския манастир. Предлага Христо Маринчев, съгласен Георги Авджиев, 30 октомври 1981 г. Утвърдил Владимир Тодоров зам.-началник, 9 ноември 1981 г.

[19] Пак там, т. 7, л. 257, строго секретна докладна записка относно: Командировката ми в Гърция от 10 до 22 ноември 1981 г., полк. Христо Маринчев.

[20] В архива на разузнаването липсват документи, които осветляват технологията на изработването. Само в един от плановете, предложени от Маринчев, се споменава, че копието е изработено с помощта на СС „ЕГОРОВ”.

[21] АКД, ф. 9, дело №8593 „ЦИТАДЕЛА”, т. 9, л. 120, 122, строго секретна докладна записка относно: Командировката ми в Гърция, 9 декември 1982 г.

[22] ДАА, ф. 1Б, оп. 70, а.е. 1349, л. 1-4, решение „А” №300 на Секретариата на ЦК на БКП от 5 април 1982 г. за предварително съгласуване от всички ведомства с МВнР на действия, отнасящи се до Зографския манастир.

[23] АКД, ф. 9, дело №8593 „ЦИТАДЕЛА”, т. 10, л. 124-125, строго секретен план относно: Провеждане на операция „МАРАТОН”, 14 ноември 1983 г.

[24] АКД, ф. 9, дело №8593 „ЦИТАДЕЛА”, т. 10, л. 124-125, строго секретен план относно: Провеждане на операция „МАРАТОН”, 4 декември 1984 г.

[25] Пак там, л. 127а.

[26] Пак там, л. 180.

[27] АКД, ф. 9, дело №8593 „ЦИТАДЕЛА”, Т. 10, л. 138-141, строго секретна докладна записка относно: командировката ми в Гърция, Христо Маринчев, 10 януари 1985 г.

[28] Пак там, Т. 10, л. 204, строго секретно допълнение към план за провеждане на операция „МАРАТОН”, 11 ноември 1984 г.

[29] Пак там, 205.

[30] Интервю с Венцислав Агайн за книгата, октомври 2012 г.

[31] Интервю с Иван Генев за книгата, октомври 2012 г.

[32] АКД, ф. 9, дело №8593 „ЦИТАДЕЛА”, т. 10, л. 214, справка относно  изпълнение на операция „МАРАТОН”, 20 декември 1985 г.

[33] Пак там, Т. 10, л. 210, строго секретна справка №18986 от Солун, 20 декември 1985 г.

[34] Пак там, л 146, строго секретна справка №2967, Атина, 25 февруари 1985 г.