0
490

Пилци, есен

Пилците наистина се броят наесен. Ако погледнем резултатите от изборите в Германия и Австрия, няма как да не се съгласим, че тази издържала изпита на времето мъдрост се доказа и в наши дни като желязна.

А преброяването на пилците от тази есен позволява, без да възниква нуждата от трудни и енергоемки усилия, да се направят две, до три прости аритметически сметки. От които произтичат на свой ред почти автоматично един – два също така прости извода.

В Германия младичката партия с открит ксенофобски профил, обещала да поведе германците към голямата и лелеяна Алтернатива, спечели 13 процента от гласовете. Дали тази политическа формация е крайнодясна, радикална, популистка, всичкото това накуп плюс още нещо, или напротив – само по-консервативна от нормално консервативните, както я определят някои, е въпрос на категоризация, правата върху която държат политолозите. Но че „Алтернатива за Германия“ е и партия, на чиято официална страница в интернет непосредствено след изборите наред с прочувствените благодарности към немския народ цъфтеше и славословие за хер Шрьодер и неговите руски газови похождения, е така или иначе факт. Впрочем автор на този панегирик на някогашния канцлер и настоящ руски държавен чиновник със статут на свободен електрон, беше един от основните функционери на въпросната политическа сила. В това писание се пропагандираше гръмко разумната и зряла позиция на господин Шрьодер относно важността на добрите руско – германски отношения, като се критикуваха остро вредните за Германия европейски икономически санкции спрямо Русия, наложени по повод анексията на Крим.

Тази есен австрийската Партия на свободата стана третата политическа сила в Австрия, като взе 26 процента от гласовете! Ще припомня, че когато формацията влезе за пръв път във властта през 2000 г., държавата Израел отзова незабавно посланика си във Виена. Защото тогава за никого не беше тайна, а не е и сега, че свободните австрийски националисти са хора, които хронично ги избива на неприкрит антисемитизъм, както и че самото потекло на тяхната политическа организация отвежда до лица, свързани с нацисткия режим. А в момента Партията на свободата най-вероятно ще стане коалиционен партньор в управлението на Австрийската народна партия, ръководена от покоряващо младия Себастиан Курц.

За разлика от своя германски аналог Ангела Меркел, господин Курц не е политик, който разглежда въпроса с имигрантския поток, поставяйки ударението върху неговите хуманни и хуманитарни измерения. Като външен министър на Австрия Себастиан Курц натискаше здраво за затварянето на „балканския маршрут“ и влезе във фронтален сблъсък с госпожа Меркел заради нейната отворена политика по отношение на мигрантите. Същевременно той беше и сред онези европейски политици на високи постове, които твърдо настояваха за намаляване на социалните плащания за бежанците. Освен това Курц успя да прокара промяна в австрийското законодателство, с която се забранява чуждестранното финансиране на джамиите и мюсюлманските духовни училища, както и носенето на бурки на обществени места, аргументирайки тази своя политическа позиция със знаменателния и шеметен аргумент: „Ние искаме ислям по австрийски (sic!), а не такъв, финансиран от чужди държави“. 

Основното предизборно послание на ръководената от Себастиан Курц партия в тази кампания беше „Да спрем нелегалната имиграция!“, а едно от най-често повтаряните обещания – това за решителното „противопоставяне на паралелната общност“ в страната. Израз, който Курц употребява по отношение на мюсюлманите в Австрия.

Особено интересно на фона на всичко това е обстоятелството, че големият пробив на господин Курц във властта започна през 2011 г. с назначаването му за шеф на службата, отговаряща за интеграцията на имигрантите, която е част от вътрешното министерство на страната. По онова време 24-годишният Себастиан Курц обича да акцентира в публичните си изяви върху характерната според него за австрийското общество Willkommenskultur. Както изглежда, господин Курц е преосмислил из основи някои свои виждания и най-вече оценката си за тази социокултурна особеност на австрийците, щом три дни преди изборите каза за „Вохенблик“, че в момента Австрия се сблъсква с негативните последици от множеството грешки, допуснати още преди 30–40 години – тогава, когато е започнал процесът на „неконтролираната имиграция“ в Австрия.

Като се вземе предвид колко голяма подкрепа получи миналата неделя от австрийските граждани Себастиан Курц с тези свои приказки и лозунги, и още повече това, че крайнодесните спечелиха цели 26 процента, се вижда, че пилците сами започват да се преброяват. В смисъл такъв, че само едната проста аритметика – без прилагането на сложни интерпретативни техники – дава кристална представа за това дали и в каква степен в днешното австрийско общество вирее духът на Willkommenskultur.

Та, вземете Австрия, добавете към това успеха на „Алтернатива за Германия“ на изборите за Бундестага, сравнете после с резултатите от изборите, проведени през последната година в други страни от Евросъюза – като България и Франция например –и ще получите някаква що-годе прилична идея за това в кои европейски общества как стоят нещата с ксенофобията, примитивния популизъм и иначе „балканските“ рефлекси и типики, за които особено много обичат да пишат някои германски и австрийски специалисти. Същите, които често са притеснени от размерите на ксенофобията в българското общество и разяждани от съмнения доколко изобщо европейско е то. Направете паралела, ако искате, но се страхувам, че може да ви се обърка в главата географията и да ви се види, че Балканите са се преместили.
Пилците се броят на есен.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияСамотата на служенето
Следваща статияЗападното левичарство – илюзии и действителност (II)