2
3400

Странното мълчание за Варшавската декларация

Това, за което реших да пиша този път, е събитие, състояло се преди цели шестнадесет дни. Умишлено изчаках да изминат две седмици, за да видя дали официалните ни медии все пак ще ни информират по подобаващ начин за него. Не ни информираха. Поради това по-долу ще се опитам да обясня защо.

И тъй, събитието е следното. На 9 юни в полската столица Варшава на заседание на т. нар. Платформа за консултации и диалог „Букурещ 9“ (така е наречена групата от държави, членове на НАТО, образуващи източно-европейския фланг на военно-отбранителния съюз), президентите на Унгария, Полша, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Румъния, България и председателят на камарата на депутатите на Чехия, приеха и подписаха декларация за повишаване на ефективността на северо-атлантическия съюз в този регион на континента ни („Варшавска декларация“). Както и да се погледне, това е важен, стратегически документ, под който е поставил подписа си българският президент (и главнокомандващ въоръжените ни сили) Румен Радев. Тъкмо поради това обаче не може да не учудва фактът, че нашите медии (с изключение на един-два електронни сайта) запазиха и пазят крепко до днес пълно мълчание както за него, така и въобще за срещата, състояла се във Варшава. Още по-странно изглежда това „неглижиране“, ако си дадем сметка, че в последно време практически всяка – дори неформална стъпка на бившия „натовски генерал“: например посещението му на театрален спектакъл в София, заедно с неговата дъщеря (която се увличала – осведомиха ни и за това – от артистични изяви) или изяждането на сандвич в лавката на дребен търговец във Враца „немедлено“ биват отразявани, включително със снимки от мястото на събитието, във всички наши масови вестници. Не стига това, ами и постовете във Фейсбук на съпругата на президента по най-разнообразни житейски поводи също биват тиражирани „за сведение“ на българските граждани, за които „първата дама“ – именно под влиянието на масовите вестници – постепенно се превръща в „Деси“ Радева.

Та ето – един безспорно официален, държавнически по характера си акт на мъжа на „Деси Радева“, какъвто е подписването на декларацията на страните-членове на НАТО от Източна Европа – за разлика от изядения на врачанския площад сандвич – вече цели две седмици си остава неотразен в българската публичност. За официалните и за масовите медии Варшавската среща нито се случи, нито бе коментирана (направих си труда да проследя това фрапантно неглижиране[1]). На официалния сайт на президентството за събитието наистина е съобщено, но пък текстът на подписаната от Радев декларация отсъства. С едно кратко (и безсъдържателно) изречение ни е казано само, че в своето изказване на срещата (за какво точно е била тя и какво е решено на нея не разбираме) президентът ни „открои укрепването на стабилността, продължаването на реформите, изграждането на добросъседски отношения и насърчаването на евроатлантическата перспектива за Западните Балкани като ключов приоритет за България“.

Там е работата обаче, че ние живеем в епоха на глобална информационна откритост, поради което въобще няма как нещо случило се да бъде тотално „спестено“ на обществото.  Но ето защо и няма никакъв смисъл случващото се да бъде крито или „спестявано“. Нали когато човек все пак се информира за него (а той винаги ще съумее да се информира за него), веднага ще му станат ясни мотивите за замълчаването му в локален контекст и още по-лошо – тяхната евентуална жалкост ще блесне тогава с двойно по-голяма сила.

Така ли е в случая с плътното замълчаване както на варшавското събитие, така и на Варшавската декларация? Ще цитирам тук няколко пасажа от документа и отговорът, струва ми се, трябва да се наложи от само себе си.

„Отбелязвайки с дълбоко притеснение – казва се в декларацията – че Русия продължава дестабилизиращите си действия и политики отвъд границите на НАТО, както и на територията на алианса (тоест и в страни като България – б.м.), заедно с продължаващото изграждане на капацитета ѝ за нападение както в конвенционална, така и в хибридна война, и агресивното ѝ поведение,  заплашващо визията ни за единна, свободна и мирна ЕвропаОсъждайки факта, че напредъкът по разрешение на конфликтите в съседство [с нея] остава в застой като незаконното и нелегитимно анексиране на Крим, дестабилизирането на Източна Украйна и предизвикателствата над териториалната цялост на Грузия и Република Молдова [ние]… приветстваме прогреса направен дотук за разполагане на допълнително присъствие в Прибалтика и Черноморието, както и сме готови да подсилим усилията ни да гарантираме сигурността си във всички сфери…“ и т. н. (курс. мой, К. Я.). „Ще продължим – казва се още – да подкрепяме Грузия, Република Молдова и Украйна, както и Западните Балкани по отношение на съответните им стремежи“ (тоест за сближаване с ЕС и НАТО, курс. мой – К.Я.).

Вижда се, нали? Документът на деветте натовски държави от Източна и Централна Европа (включително на тези от „Вишеградската четворка“, които толкова се харесват на определени среди с „твърдото си отношение към Брюксел“), е напълно откровен спрямо настоящата външна политика на Русия. Нарича я продължаващи „дестабилизиращи действия отвъд границите на НАТО и на територията на алианса“, „агресивно поведение“, заплашващо „визията за единна, свободна и мирна Европа“. Той осъжда действията на Русия в Крим, открито ги определя като „незаконно и нелегитимно анексиране“ на чужда територия и споменава за продължаващи „предизвикателства към териториалната цялост на Грузия и Република Молдова“.

Досещаме ли се сега защо президентският сайт не е публикувал текста на Варшавската декларация, а масовите медии не ни информираха нито за него, нито въобще за форума в полската столица? Президентът на България Румен Радев, дами и господа, е подписал документ, в който всичко това е казано. Подписал се е под израза „незаконно и нелегитимно анексиране на Крим“, макар че в предизборната си кампания преди година, през цялото време отказваше да произнесе думата „анексиране“ и определяше случилото се като „свършен факт“, на който не желаеше да даде каквато и да било морална оценка. Подписал се е под дефинирането на поведението на Русия в Европа (и особено в нашата, Източна Европа) като „агресивно“, като „заплашващо свободата и мира ѝ“, като включващо „изграждане на капацитет за… хибридна война“, макар че откакто е заел този пост, непрекъснато ни обяснява за „контрапродуктивността“ на санкциите на ЕС към Русия, които и ние сме „принудени“  да спазваме и за необходимостта от тяхното снемане… Подписал се е под всички тези думи, но очевидно… никак не е искал да се подписва под тях и още повече не иска в България да се знае, че се е подписал. И ето, официалните ни медии послушно уважават и до днес президентското желание.

Само че, повтарям, когато за нещо, за което може да се научи, упорито се мълчи, мълчанието, когато бъде забелязано – започва красноречиво да свидетелства за разни неща и тези неща с още по-голяма сила започват да издават своето недостойнство. Мълчанието тук например тутакси ни позволява да си представим политическото гърчене, с което се е гърчил „натовският генерал“ във Варшава. Позволява ни да си представим как той никак никак не е искал, но и никак не е можел да не подпише декларацията на деветте държави. Та нали ако бе поставил подписа си по убеждение и по съвест, той не би крил така старателно от нас стореното. Ако пък го крие – както се вижда – то значи той го е направил против убеждението и съвестта си. А и първата и втората хипотеза не свидетелстват за достойно поведение на държавен глава на суверенна страна.

Радев се е подписал във Варшава – нека го кажем в прав текст – под декларация, определяща Русия като агресивна и опасна за [Източна] Европа държава, от страх. От страх, че неподписването ѝ от негова страна би предизвикало политически скандал (и с останалите осем държави от Източна и Централна Европа и с военния пакт, на който сме член като цяло). И същевременно – той и официалните медии у нас замълчаха за подписа му пак от страх – от страх, че би могъл да „падне в очите“ на своите „патриотични“, „леви“ и „евразийски“ почитатели, че би могъл да изложи БСП (чийто избраник бе); от страх, че ако (поне) не мълчи за „деянието“ си, още повече ще „разгневи“ Русия, която със сигурност е вече много гневна на Варшавската декларация на бившите си сателити.

С две думи, Радев постъпва по същия начин, както преди три месеца постъпи с Московския патриарх Кирил, пред когото мълча от страх, когато онзи му се „скара“ за „неправилната“ ни историческа памет, а после замълча и за мълчанието си, за да не се изложи пред българската публика за този свой страх (и за което накрая бе „изобличен“ от руските медии, които безцеремонно осветлиха играта му).

И ако на това място някой би ми възразил, че си измислям мотивите за замълчаването на Варшавската декларация, ще му отговоря следното: та нека си дадем сметка как едно публикуване на документа, последвано от (поръчано) интервю пред наша медия, в което Радев ще се похвали за подписването му, тутакси би „затворило устата“ на всички, които не престават да твърдят, че президентът ни е „креатура на Москва“, че е „проруски настроен“ и т. н. Проруски ли? Я чуйте под какво съм се подписал – би могъл да каже тогава Радев: „незаконното и нелегитимно анексиране на Крим“, „хибридната война“ на Русия, заплашваща „визията за единна, свободна и мирна Европа“.

Само че… не просто няма опит за „затваряне на устата“ на „злословниците“, а има пълно мълчание. Мълчание следователно, прицелено към други, на които трябва „да се затвори устата“. Президент на натовска държава ли? Президент, желаещ наистина разполагане на допълнително присъствие на НАТО „в Прибалтика и Черноморието“ ли? Я чуйте как оглушително мълча за онова, което бях принуден да направя във Варшава. Не бойте се, аз продължавам да съм ваш, просто там… в полската столица… нямаше как… Пък и в България практически никой не узна, че съм се подписал под осъждането на анексията на Крим, дестабилизирането на Източна Украйна и предизвикателствата към териториалната цялост на Грузия и Молдова. А което го няма в медиите, го няма и в битието, нали? За разлика от сандвича на врачанския площад, с който – видяхте всички – подкрепих „малкия бизнес“ срещу „глобалните елити“.

Не е ли обаче твърде жалко всичко това?

______________________________________

[1] Единствено в обширно интервю за „24 часа“ бившият председател на Народното събрание Димитър Главчев (от ГЕРБ) споменава някои „топоси“ от Варшавската декларация в контекста на продължаващите „заяждания“ между управляващата партия и президента. Самият вестник обаче не си направи труда да ни информира за документа.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: "Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията"; "Религиозно-философски размишления"; "Философски опити върху самотата и надеждата"; "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие"; "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието"; "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението"; "Светът на Средновековието"; "Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива"; "Европа-Паметта-Църквата. Политико-исторически и духовни записки" (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев - "Christianitas, Historia, Metaphysica". Най-новата му книга е "Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания" ("Комунитас", 2017).
Предишна статияДълговете на съвременната българска литература
Следваща статияТанцът и текстът винаги идват спонтанно

2 КОМЕНТАРИ

  1. Е то това поведение на радевоподобните не е нов феномен, другарите са се снишили , същото беше навремето в началото на 90те като гледахме по телевизията добри джуров да се кръсти в църква, артисти

  2. така, така. Имаме президент за двойна употреба. той е и военен и цивилен. И президент и мекере. И европеец и евразиец. И официален и нелегален… Той обича и Русия и Европа и НАТО. И същевременно работи срещу лчбовите си. След издънките си със табачния митрополит и КСНС , Герб открито го избутаха в русоидна и антиевропейска позиция заедно с Курнела. Което май се оказа че не е печелившо защото повечето от ивохристовите българи са си за Европа. Отслабването на еврофобията у хората на Решетников се обяснява с очакването че НАТО и ЕС сами ще се разпаднат. Човека на Путин в Белият дом се е заел с това доста здраво. А си има и помощници в Италия, Австрия, Полша, Унгария… Каквото и да направи Радев все изглежда предателско. И Георге Иванов и Вучич бяха дан към Кремъл. Е във Варшава са му казали да не прави сцени иначе щели да го наврат в соплото на самолета… Сигурно се е извинявал с часове на Макаров и Решетников и е молил за опрощение Кирил. Имаме един дървен президент с един много дълъг нос…. Не. не е Пинокио. Боратино е. Защото е руски човек… Колко руско. нали? Оригиналът е италиански, името е италианско а героят е руски… Ти да видиш…