0
522

Сънувачи и други герои

Емил Андреев, „Боби Блажения и Другия американец”, изд. „Хермес”, 2015 г.

andreev_new
Емил Андреев, снимка Хермес

Много такива може да срещнете в новата книга на Емил Андреев „Боби Блажения и Другия американец”, една наистина очаквана среща с творчеството на писателя, чийто дебют – „Ломски разкази”, тези от нас (тук добавям и себе си), които следят случващото се в българската литература след 1989 г., по-конкретно тенденциите в прозата, или пък просто са активни читатели, няма как да не помнят. Споменавам този сборник и заради настоящата книга. Тя демонстрира някои от характерните особености на прозата на Емил Андреев, които той запазва и в нея.

Извън това, препоръчвам  „Боби Блажения и Другия американец” и на онези читатели, които го познават само от романите „Стъклената река”, „Проклятието на жабата”, „Лудият Лука”.

Bobi1-210x300Сборникът съдържа петнайсет къси разказа и три повести, като онова, което можем да открием във всички тях, е познатата способност на писателя да омесва реално и фантастично, да изгражда един уж напомнящ ни реалността, но всъщност магически свят, в който въображението и фантазията на човека са по-същностни, по-истински, по-определящи го. Реалиите, топоними като Лом, река Дунав, Созопол, Пловдив, Стария град… всички те, разбира се, са опори на такъв тип повествователна „реалност”, дори и героите с техния бит, със специфичните им, явно местни имена и прякори „работят” в тази посока. Но като цяло, този свят, сладкодумно, по начин, напомнящ фолклорното устно разказване, е изграден именно върху фантастичното. Той е някак цялостен, магически свързан във всички свои брънки. В него „лудостта” човешка не е белег на психичното, нито се маргинализира. Напротив, тя е състояние на другост, на по-същинското човешко. Чрез нея героите, макар и видени и разказани в чудно многообразие, си приличат, някак еднакви са. Точно защото имат способността да сънуват, да компенсират онова, липсващото във всекидневието, в живота.

Героите на Емил Андреев са сънувачи, способни са не само да живеят, а и да се разказват в сънищата си. Те са мъдри в простотата си, наивни въпреки знанията и способностите си. Повечето от тях са силни именно във вярата си – вяра в Бог, в Любовта, в Другия възможен и по-красив свят.

Разказвачът в „Боби Блажения и Другия американец” трудно може да бъде описан, изваден отпред, пред скоби, пред своите сюжети. Той някак се разроява сред тях, ту можем да го видим надничащ ненатрапчиво зад някои от героите, ту съвсем го изгубваме сред тях. Това разказваческо умение се съчетава и с мекия му хумор, лекото, фино иронизиране, които правят разказите и повестите още по-живи, създават това усещане за устност, чрез което литературните умения „скрито” и много по-силно помагат на повествованието. А читателя могат да отведат до онова хубаво и самотно състояние, което можем да наречем забрава в четенето.