0
3531

Сюрреализъм по време на социализъм

antrop
Иван Петков – Турката, Антропологичен багер, 1981

В изложбата в галерия „Лоранъ“, посветена на 70-годишнината от рождението на Иван Петков –Турката, са показани негови творби от разтурената му от ДС изложба.

„Сюрреализъм по време на социализъм“, Иван Петков – Турката (1945-2012), в Галерия „Лоранъ“ до 25 октомври

На 15 юни 1981 г. Атанас Нейков, директор на Софийска градска художествена галерия, купува от самостоятелната изложба на Иван Петков в Дома на киното картината „Семейство“. Няколко дни по-късно изложбата е преждевременно закрита от служители на Държавна сигурност. Каква е причината? Картините на Иван Петков са сюрреалистични, а няма по-омразен и съответно забранен изобразителен стил за призваните да охраняват правоверната идеологическа линия. Защото сюрреализмът, особено този на Салвадор Дали, иронизирайки сакралността, иронизира утопиите. По времето, когато публично се появават картините на Петков, истината, че марксизмът е утопия, вече се носи из въздуха.

Иван Петков започва да рисува като художник-любител в края на 60-те години и в средата на 70-те има куража да показва картините си на свои колеги в Софстройпроект, където работи като инженер-технолог. През януари 1977 г. прави самостоятелна изложба в залата на института, по същото време в Държавна сигурност започват да пълнят папка с доноси срещу лицето Иван Манолов Петков, открито е ДОР (дело за оперативна разработка) с наименование „Художника“.

Агент „Ивайло“ донася, че той силно ненавижда народната власт. ДЗ (доброволен заявител) …………… е била член на комисията, която е преглеждала картините, предоставени от лицето, с цел неподходящите от тях да не бъдат допуснати в изложбата. Между неговите картини е имало и такава. В нея бил изобразил в едната половина авторът на фона на черкви и кръстове, а в другата Ленин на фона на знамена и бесило и двамата са били обкръжени с ореол. Комисията е попитала Петков какво е искал да изобрази с тази картина и той е казал, че това е сън, видение. Обяснил, че подготвя нова картина, в която ще бъде изобразен пак той заедно с Маркс. Картината не е била одобрена от комисията и не е представена на изложбата.[1]

Обектът „Художника” си позволява да иронизира сакрализирания Ленин (да не забравяме, че неговата мумия и до ден днешен е обект на поклонение) и обещава да го направи с Маркс. Това определено притеснява Службата. По петите на обекта са четирима агенти и трима заявители.

Картините на Иван Петков са откровено сюрреалистични, в стил, който черпи от дълга традиция, родоначалник на която е Бош. Това автоматично ги отхвърля от участие в идеологизирания художествен живот. Салонът към Дома на киното е встрани от официалните изложбени места, където се разпорежда Съюзът на художниците, където има жури и съответно възможност някой официално да купи някое произведение. Затова постъпката на Атанас Нейков е смела, въпреки че той не купува от тези картини, които иронизират идеологията на комунизма.

В тази изложба, посветена на 70-годишнината от рождението на художника, показваме част от неговите творби, които са били на разтурената му втора самостоятелна изложба. „Кучетавърът“давана и отхвърляна за участие в някоя от общите художествени изложби под името „Страдание“, е типичен пример как чрез сюрреалистични метафори може да се завоалира критика към режима. Животното-човек носи шапка, на която е забучено червено сърце, кръвта от раната му, причинена от острие, на което се вее знаме, наподобява дамга във формата на кръст, кръвясалият му поглед излъчва мазохистично раболепие, примесено със страх и болка. Острието на сарказма е насочено срещу помиярстващия Хомо социалистикус, загубил човешкото си достойнство и способността да разсъждава.

Еротиката е другата табуирана от социалистическата цензура тема в творчеството на Иван Петков. Изборът ѝ е форма на бунт срещу шизофренното раздвояване между мислене и изказ, разделени от мембраната на автоцензурата. С времето тя ще го обсебва все повече и повече, но все още е далеч от бруталността, която ще последва, когато цензурата рухне.

Картините, избрани за изложбата в галерия „Лоранъ“, представят края на 70-те и началото на 80-те години, най-значимия период на художника Иван Петков, един от малкото, които се бунтуват срещу Системата. Няколко месеца след преждевременното закриване на неговата изложба той рисува може би най-значимата си метафора на социализма – „Антропологичен багер“. Социализмът мимикрира зад лозунга Всичко за човека, всичко в името на човека и всъщност е античовешки, осакатяващ и кървав режим.

Изложбата представя подбрани творби на Иван Петков, наречен Турката от приятелите и Художника от Държавна сигурност.

 



[1] КРДОПБГДСРСБНА, ДЕЛО № 13860, л. 1, л. 18-19. ДОР „Художника” е предложено на 22 април 1977 г., регистрирано на 5 май, но първият донос датира от 6 януари. На 2 февруари 1979 г. наблюдаващият офицер прави предложение до началника на III отдел обектът да бъде разпитан, разобличен и предупреден и скоро е извършена така наречената филтрация. Иван Петков отдавна е разбрал, че е обект на ДС, той е престанал да прави вражески изказвания пред доносниците, но продължава да втъкава позицията си към „народната власт” в своите картини.