0
1320

С глава при птиците

„Поетът от стъкло“, Армандо Ромеро, Издателство за поезия ДА, превод от испански Ирен Иванчева и Кирил Мерджански, С., 2017 г.

Армандо Ромеро

Книгата включва 27 стихотворения на известния колумбийски поет и писател Армандо Ромеро, писани през различни периоди от живота му. Освен на поезия, той е автор на няколко романа, на литературна критика, професор е по литература, преподавател в университета в Синсинати.

Срещата с поет като Ромеро е предизвикателство за любителя на поезията. На първо място защото, въпреки влиянията от сюрреализма, въпреки импресионистичния характер на някои от стиховете му, стилът му е самобитен, оригинален, ярък, поезията му – разнообразна като теми и мотиви, като стилистика, като изразяване. В нея личат култура, познание, опит, но едновременно с това ги има свежестта на откривателството, способността да виждаш света през различна призма.

Ромеро е пътувал много и това личи в неговите стихотворения. Лирическият герой може да бъде ту в Богота, ту в Чикаго, ту във Венеция, ту да се остави на вълните на Егейско море. И да, съвсем очаквано, пътуването се оказва определящо за човека в тази поезия. Движението, неспирането, желанието за полет – реален и на духа, изграждат личността му.

В стихотворенията се търсят и основанията на самата поезия. „Защитава“ се нейната важност за света, за истината, за опазване на човешкото. Разбира се болезненият път, който често поетът трябва да извърви. Това, че често е „осъден“ на вечна болка. Но това е и болката на хората, която той е способен да приеме и носи.

В поезията на Ромеро ще открием и конкретни социални измерения – особено в тези, свързани със собствената му страна. Тя обаче е и „разговор“ със събратя по перо, отдава почит на учителите, не крие собствените предпочитания на поета – Селин, Паунд, Бродски, Кавафис, Елитис.

Книгата „Поетът от стъкло“ е възможност за българския читател да открие един голям,  оригинален, много разнообразен, необичаен дори, поет. Да се срещне с един, както пише в Речника си Ромеро, „колумбиец – „Дело на вярата“, казваше Борхес“.

Скитник

С глава при птиците
Кръжа през света
Така откривам двойното небе
На листото и неговото очертание

Не спирам пътя си
Щом в морето
Се появят корабните въжета

Напротив продължавам
И краката ми носят следи
от пясъка

Това е вятърът
Шибащ кожата
И косите ми
Това е сокът на плодовете
Когато се отваря завинаги
Раят на тяхната плът

С глава при птиците
Аз кръжа през света

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияАсен и Ангел (II)
Следваща статияОграничаването на свободата не ни дава сигурност