Със Слава Младенова, директор на програмата за съвременен танц на фестивала „Черната кутия”, Пловдив, разговаря хореографката Мила Искренова.
Слава Младенова е родена в Пловдив през 1977 г. Завърша българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и изящни изкуства, специалност филмова продукция с профил режисура, в Concordia University в Канада. Автор е на късометражни филми, представяни на различни международни фестивали, сред които Short Film Corner – Cannes Film Festival, Festival du nouveau cinema, Les Rendez-vous du cinéma québécois, Montreal Underground Film Festival, In the Palace International Short Film Festival, Shortsnonstop. От 2007 г. е артистичен директор на международния фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия” в Пловдив. От 2004 г. живее в Монреал, Канада – един от най–развитите фестивални центрове в света. Проучва и прилага в работата си водещите световни фестивални практики.
Какви са основните характеристики на фестивала след 10-годишния му опит?
След десет години развитие и надграждане „Черната кутия” е един от най-големите международни фестивали за театър и съвремен танц у нас. Реализира се всяка година в Пловдив от 31 май до 6 юни. Форматът му включва средно около 15 театрални постановки и танцови пърформанси. Днес ще си говорим за танцовата ни програма, тъй като тя е във фокуса на разговора ни, а не театърът с цялото му разнообразие, който представяме на фестивала.
Винаги се стремим да покажем спектакли с отличителен хореографски език, такива, които интегрират движение, звук и богат визуален дизайн, които сливат класическите елементи със сложносттта на съвремеността. Характерно за МФТТ „Черната Кутия” е желанието да представи връзката на танца с други изкуства като музика, театър, визуални изкуства, архитектура. Пърформанси, наситени с чувствителност, новаторство и идеи, в които танцът е израз на културните и социални процеси в нас и около нас.
Планирането и реализирането на международен фестивал от подобен формат е целогодишно: контакти с творци от цял свят, преговори, селекция (годишно преглеждаме предложенията на около 500-600 трупи и индивидуални изпълнители), трудности по трансфера на самите трупи през големи разстояния (често имаме участници от други континенти), става дума за карго, декори, сложна логистика. Фестивалът е сложна система от взаимосвързани и изключително важни партньорства, без които е неосъществим.
Особено ми помага животът в един от световните фестивални центрове – Монреал. В него се провеждат десетки световни фестивали. Наблюдавам отблизо танцовия сезон Danse Danse, представящ водещите имена в съвременния танц, и танцово-театрални форуми като Festival TransAmeriques, както и Cinars Biеnnale за международен обмен в областта на изпълнителските изкуства.
За да приключа с въпроса ви, ще отбележа, че с времето на фестивалната ни сцена бяха представени 82 спектакъла от 25 страни. Винаги сме се водели от предлагането на много разнообразна програма и през годините сме представяли съвременен танц от Белгия (Брюксел), Австрия (Виена, Грац), Израел (Тел Авив, Йерусалим), САЩ (Ню Йорк, Филаделфия, Калифорния), Германия (Берлин, Лайпциг), Испания (Мадрид), Италия (Рим, Виченца), Франция (Монпелие), Унгария (Будапеща), Полша (Варшава), Гърция (Атина), Русия (Москва), Англия (Лондон), Ирландия (Корк), Турция (Анкара), Холандия (Амстердам), Корея (Сеул), България и др.
Кои са най-ярките тенценции, които проследява фестивалът, и кои фигури определяш като най-интересни?
Отделяме голямо внимание на танцовия театър, на начина, по който той комбинира танцовия и театралния език чрез хореография, драматични решения, използване на гласови и текстови елементи в описанието на човешкото състояние и емоции. Сред танцовите трупи, гостували на фестивала, има както повлияни от пионери като Пина Бауш, така и от съвременни хореографи с впечатляващ почерк като Кристъл Пайт.
Каква е публиката на фестивала, как реагира и как се развива тя през годините?
Публиката е различна. Както млада и откриваща, така и зряла и очакваща. През годините успяхме да създадем интерес, като показваме богата и разнообразна програма, тясно специализирана в областта на танцовия театър, мултимедийните танцови пърформанси и физически и визуален театър.
Кои са трупите, които би искала да поканиш в бъдеще? Има ли такива, които фестивалът не може да покани, и поради какви причини?
Бих искала фестивалът да се разрасне толкова, че да може да покани хореографи от ранга на Едуард Лок, Уейн Макгрегър и Кристъл Пайт. Топ хореографи, които можеш да видиш по световните танцови сцени. Подобни визити биха били събития за културната сцена в България. В Монреал гостуванията им са чести и всеки път събират многохилядна публика. Това можем само да си пожелаем да успеем да направим и в България.
Тази година фестивалната програма включваше шестима млади хореографи от Пловдив. Как се позиционират те в общата картина ?
„6 стаи“ е проект, които показа, че хореографите в Пловдив могат да се обединяват и да създават спектакли с много страст и ентусиазъм. Работиха близо година по подготовката и представиха „6 стаи” по време на танцовите ни вечери. Това са шест отделни етюда, наситени с много индивидуалност, под формата на един общ проект .
Как виждаш развитието на фестивала в бъдеще? Предвиждаш ли разширяване на българското участие?
Ние винаги се стремим да показваме работата на българските хореографи. За нас е важно да даваме както възможност за изява на млади изгряващи хореографи, така и да показваме работата на утвърдени имена.
Какви отношения има фестивалът с други подобни фестивали? Предвижда ли установяване на връзки с тях и представяне на българския съвременен танц извън страната?
Самата ни селекция минава през контакта и партнирането с редица международни театрални и танцови форуми. Повечето спектакли и индивидуални творци са били селектирани в техните програми. Последно ще спомена успешното ни партниране с фестивала Еuro–scene Leipzig — Германия. Той гостува на „Черната кутия“ през 2014 г. и представи програмата „Най-добро немско танцово соло”(Das Beste Deutsche Tanzsolo), част от единадесетото издание на конкурса в рамките на фестивала Euro–Scene Leipzig. Програмата представя танцови хореографии, играни върху кръгла 7-метрова сцена, заобиколена от публиката и 5-членното жури. Конкурсът има за цел да открие най-креативното, харизматично и индивидуално изпълнение. Идеята и концепция е на Ален Плател, артистичен директор е Рене Райнхард, а фестивален директор Ан-Елизабет Волф. Юстина Калбарцик представи Bim bam bum, спечелил първо място, а Ира Демина – Dark Quark, спечелил трето място в конкурса.
Имаме и идеи за бъдещи колаборации с други фестивали. Но искам да кажа, че това е сложно и най-вече скъпо начинание. Големите фестивали по света предоставят възможност за общи проекти, но за осъществяването им се искат голям финансов ресурс и сериозни спонсори. Ние сме реалисти. Действаме стъпка по стъпка, с оглед на реалните ни възможности.
Цел на „Черната Кутия” е създаването на собствена продукция, с която артисти (хореографи и театрални режисьори) да участват на международни форуми). Проект, за които мислим отдавна и се надяваме скоро да осъществим. През 2019 г. Пловдив е Европейска столица на културата и нашите творчески цели са в духа на това голямо признание.
