0
1973

Между световете на Мураками

Нитеш Анджаан

Датският режисьор Нитеш Анджаан, който гостува на фестивала Master of Art, за работата с въображението на зрителя и за световете, в които живеят преводачите.

Филмът „Да сънуваш Мураками“ (2017) на Нитеш Анджаан, включен във фестивала Master of Art, е шедьовър. И то по няколко начина – и от философска гледна точка, и като визуална поезия, и като история, и като метод на разказване, и като избор на централен персонаж (надали някога ще забравите Мете Холм, преводачката на датски на Мураками, след като сте гледали филма). Изключително богат на пластове и детайли филм, който едновременно с това не прекалява (дори като продължителност – само 58 минути). И навярно най-правдивият до този момент превод на Харуки Мураками на езика на киното – в много по-голяма степен от всички игрални екранизации. В него Мете Холм, заедно със Супержабата (герой на Мураками от едно негово по-кратко, пост/пред-апокалиптично и все още непревеждано у нас негово произведение) спасява не просто Токио, не просто Копенхаген, а душата на човека. Ни повече, ни по-малко. И, разбира се, както и следва – „тази битка се развива в света на въображението и само двамата ще знаем, че сме победили“.

Нитеш Анджаан е кинорежисьор и писател от Дания с корени от Пенджаб, Индия. Автор е на още един документален филм – „Далеч от дома“ (2014), както и на романа Kind of Blue, чието заглавие неслучайно препраща към Майлс Дейвис. В момента пише втория си роман, който за разлика от първия, написан повече от датска и европейска гледна точка, се занимава с индийското наследство и за това да принадлежиш едновременно към две коренно различни култури. В България режисьорът гостува по покана на фестивала Master of Art.

Филмът ви разгадава книгите на Мураками. Разкажете ни за процеса по създаването му.

Целият екип – не само аз, но и саунд дизайнерът, операторът, консултантът по сценария и другите – прекарахме доста време, четейки и препрочитайки различни книги на Мураками. Аз чета Мураками от много отдавна, но някои членове на снимачния екип не бяха и започнаха да го четат специално за снимките. И това ни даде всякакви гледни точки към неговите светове. С оператора доста обсъждахме как да пресъздадем това чувство за паралелните реалности, което го има в книгите на Мураками, и естествено започнахме да работим с отражения, с огледала, със стъклени повърхности, за да стигнем до тези вселени, защитени сякаш от тънко стъкло и провиждащи се през него. С монтажиста също се опитахме да предадем това усещане, което го има при Мураками – че се намираш в един свят и в следващия момент си в друг, без излишни обяснения. Дълго обмисляхме как да преведем това на езика на киното. И използвахме за тази цел героинята Мете Холм – ето, тя е в Япония, но в следващия момент е в Дания, после – в света на въображението… Вдъхновява ме това, че и хората в киносалоните гледат на този филм не като на документален филм, а просто като на филм, чието действие се развива в няколко паралелни свята.

Преводачката Мете Холм във филма

Спрямо игралните екранизации по Мураками, които сме гледали през последните години, вашият филм е далеч по-убедителен.

Радвам се да го чуя, защото като много-много отдаден на Мураками читател исках да създам не просто добър филм, а нещо специално за читателите на Мураками. Да ги накарам не само да разпознаят автора, когото харесват, или дадена негова книга в един такъв документален филм, а да им предложа нещо, което да ги вдъхнови и да им даде, надявам се, по-дълбоко съпреживяване на неговите творби. Да, ние имаме на преден план темата за превода на неговото творчество, но тя е дълбоко свързана с фундаменталните въпроси, които неговите книги поставят, и моята идея беше да развия тези фундаментални теми, които той поставя, със средствата на киното. 

Има един момент във филма, в който Мете Холм и други преводачи на Мураками обсъждат невъзможността за „съвършеното изречение“ и „съвършеното отчаяние“ в един негов текст. Можем ли да кажем, че съвместната работа на вашия филмов екип е следвала подобен модел?

Може да го кажем и така, но докато преводачите във филма разговарят по един по-аналитичен, рационален, направо академичен начин, нашият екип следваше повече инстинктите си. Като разказвач аз се стремя да разбера не значението на неговата вселена, а по-скоро чувствата, които тази вселена поражда. И това го използвах като подход във филма: вместо да следвам класическата драматургия – първо действие, второ действие и т.н. – аз се опитах да построя филма по-скоро като музикално произведение, разказващо за вътрешното Аз и външното Аз, които преживяваме в книги на Мураками като „Страната на чудесата за непукисти и краят на света“, ако си я спомняте… И това беше подходът ни и към преводачката Мете Холм – ние не режисирахме нейните действия, а следвахме вътрешното и външното ѝ Аз – следваме я в Япония, в Дания, в света, в който попада, докато превежда. И едно от предизвикателствата беше именно как да пресъздадем ритъма на тези нейни преминавания между световете.

А невероятните „епизодични герои“ в Япония – таксиметровият шофьор, жената в суши-бара, възрастните музикални маниаци? Те много напомнят на герои на самия Мураками. Търсихте ли ги, или случайно ги срещнахте?

Открихме ги в Япония. Всичко стана по начин, съвсем различен от планирания, и много написани сцени не са в него за сметка на спонтанно получили се разговори като тези с таксиметровия шофьор, с възрастните хора и т.н. Но това отговаря и на истината в книгите на Мураками, за когото всеки е важен и може да бъде интересен – човекът от химическото чистене или келнерът, или таксиметровият шофьор… Защото всеки има своята история. Аз също вярвам в това и може би подсъзнателно се получи така, че започнахме да работим точно по този начин по време на снимките в Япония. За мен всяка спонтанно родила се сцена или реплика е много по-важна от предварително планираните, защото носи повече истинност и естественост. Важна е не информацията в дадена реплика, а емоционалната истина, която носи изричането ѝ.

Този филм отдава почит на невероятните и често невидими хора, преводачите.

Всичко започна от Мете Холм, да. Исках да направя филм за нея. Но връзката с Харуки Мураками е много естествена, защото чета неговите книги отдавна и той е сред хората, вдъхновили ме да пиша. От друга страна, това не е филм за който и да е преводач – не бих могъл да направя подобен филм за никого другиго, защото Мете Холм е личност, от която съм наистина очарован. Освен това японският език е нещо много специално – предизвиква те да разкажеш с помощта на киноезика как работи преводът, нещо, наистина трудно за осмисляне. Така че целият филм се получи като филм за опитите ни да разбираме, да създаваме смисли, да създаваме комуникация между хората и реалностите… Радвам се, че и вие сте усетили във филма почит към преводачите. Човек рядко се замисля за огромната роля на преводача. Щастлив съм, че и с моето изкуство поставям акцент върху неща, които са толкова ключови в нашия свят – литературата, която е разширила хоризонта ни, когато сме били на 16, която е отворила съзнанието ни към други светове и е развила въображението ни. Това познание го дължим именно на хора като Мете Холм, а тогава въобще не сме се замисляли върху това. 

Самият Мураками гледал ли го е вече?

Мете Холм му е дала DVD с филма миналия месец, когато са се срещали в Япония, но не знам дали го е гледал. Разбира се, надявам се той да почувства любовта, с която е правен филмът и да разпознае и припознае нашия начин на четене на творчеството му…

В Япония вече показван ли е?

Японската премиера ще бъде през октомври и после филмът ще има дистрибуция там. Всъщност Япония е единствената страна, в която той ще има дистрибуция. В Дания вече имахте премиера на „Копенхаген Докс“ и на някои стрийминг-платформи, а беше показан и по телевизията. Много съм щастлив, защото от японците, които вече са видели филма, получих наистина много топли и емоционални отзиви. Един журналист ми написа наистина красиво писмо, а дистрибуторът възкликна: „Това е нещо истинско“. Аз самият не разбирам японски. Роден съм в Дания. Семейството ми идва от Индия. Гледал съм доста европейски филми, занимаващи се с моята собствена култура – индийската. Много често тези филми представят личната гледна точка на автора, без да се съобразяват с културата, с езика, с истината на ситуацията там… Така че беше наистина огромно предизвикателство да избегнем това да се получи спрямо Япония в нашия филм. Всяка реплика на японски беше обсъдена, всяко действие, всеки жест, за да сме сигурни, че не се получава разминаване в разбирането. Защото идеята беше това да е филм, който, ако го гледате в скандинавските страни, да го разпознаете като скандинавски филм за преводачка от японски език, а ако го гледате в Япония, за вас той да е японски – за човек, който идва във вашата страна и подарява нещо от нея на света. Така че наистина очаквам как ще се възприеме от широката публика в Япония наесен.

„Да сънуваш Мураками“

Кой е актьорът, който изговаря репликите на Супержабата (на японски) с този невероятен хипнотичен глас?

Това си е Жабокът. Самият той… Доста време ни отне, за да развием този образ, а работихме много и върху връзката му с Мете в нашия филм. Опитвахме се да си представим, да изнамерим звученето на гласа му, тежестта, походката, цялото му придвижване в пространството… И накрая той заживя. Стигнахме до момента, когато аз самият вярвам в Жабока повече, отколкото в процеса по създаването му. И затова отговарям по този начин: „Той е този, който е – Жабокът“.

Самият Мураками не се появява във филма (макар да се създава очакване за появата му).

Естествено, този избор си има и своите практически измерения, но що се касае до артистичния избор, още в самото начало не искахме да правим традиционен документален филм. Защото това е филм за световете и историите, в които ние вярваме, когато четем Мураками. Ако самият Мураками беше във филма, това щеше да е един доста по-конвенционален филм. Разбира се, предвидихме, че би имало и критики защо той не се появява и всъщност поработихме върху чувството на очакване.

Доколко писателят Нитеш Анджаан (когото още не познаваме в превод) прилича на режисьора Нитеш Анджаан?

Вярвам, че писането на книги започва с вътрешното Аз и остава до края на процеса с вътрешното ви Аз. Докато правенето на филми пак започва оттам, но е социална дейност, при която работиш в отбор. В киното с моя екип сме се сработили така, че да можем свободно да се движим между световете, но когато пишеш, начинът ти на работа с въображението на читателя е по-свободен. Защото ако напиша за една двуметрова жаба, която казва „Здрасти“, вие си представяте (по вашия си начин) двуметрова жаба, която казва „Здрасти“. За да постигна същото в киното, ми трябваха две години и екип от 20 души.

„Да сънуваш Мураками“ има прожекции на 16 април от 18 часа в Културен център G8 и на 20 април от 20.30 часа в Contemporary Space във Варна.