0
992

За Ян Фабър и границите на изкуството

Йоанна де Вос, фотография Антонио Георгиев-Хаджихристов

С Йоанна де Вос, куратор на изложбата на Ян Фабър „Не може да се избяга от изкуството“ (до 28 април в Музея за съвременно изкуство „Софийски арсенал“), разговаря Мариана Цветкова.

За първи път в България гостува изложба на белгийския художник Ян Фабър, световно име в областта на съвременното изкуство. Той е комплексен артист и се изявява в областта на  визуалните изкуства, театъра и литературата. Всяка негова изява вълнува публиката, понякога дори я шокира. В София Ян Фабър е решил да покаже своите различни лица, влизайки в кожата на легендарния гангстер Жак Месрин, известен с това, че успявал да се измъкне от силите на реда, като майсторски се дегизирал. Произведенията отпращат към историческата изложба и пърформанс на Фабър в Лувъра.

Експозицията на Ян Фабър „Не може да се избяга от изкуството“ бе открита в Музея за съвременно изкуство „Софийски арсенал“ в присъствието на автора, с подкрепата на посолството на Кралство Белгия. В нея са включени негови избрани произведения: пърформанс-филм, рисунки, фотографии и скулптури, задаващи въпроси за идентичността на артиста и смисъла на изкуството. Автобиографичното и „изчезването чрез множество появявания“ са в нейната основа.

Куратор на експозицията е Йоанна де Вос. Тя е завършила „История на изкуството“ в университета в Гент, куратор е на редица изложби, сред които: „Изправени пред времето. Ропс/Фабр“ в Намюр и „Художникът/Рицар“ в замъка Гаасбек.
В партньорство тя представя изложбите на Ян Фабър „Духовни пазители“ на няколко места в Сицилия (2015) и „Салът. Изкуството (не) е самотно“ в Остенд (2017–2018). През 2018 г. реализира най-скорошния си проект по покана на музея Ван Гог – „Усещане за море. В памет на Бас Ян Адер“.

Разкажете за работата си като куратор? Кои артисти ви вълнуват, с кои обичате да работите?

Имам зад гърба си много изложби. Работя с различни артисти от поколението на Ян Фабър и от ранга на Бил Виола, Люк Тюйманс, Иля и Емилия Кабакови, но също така често работя върху колективни изложби с по-млади артисти, които ме вдъхновяват. Правя различни неща в зависимост от артистите, с които работя. През 2023 г. ми престои съвместна изложба на Марина Абрамович и Ян Фабър, но за нея още не мога да дам подробности, защото сме на много ранен етап от работата. Мога само да кажа, че ще бъде нещо много, много вълнуващо. Освен проектите, в които са включени наистина големи имена в изкуството, изключително удоволствие ми доставя да работя и върху изложби на млади артисти като Фабиен Мерел и Антоан Рьогиер, Юлиус фон Бисмарк, Ода Жон. Следя кариерата на много артисти и когато видя нещо интересно, веднага го включвам в самостоятелен или общ проект с други автори.

Как подбрахте темата на изложбата „Не може да се избяга от изкуството“ на Ян Фабър в Музея за съвременно изкуство „Софийски арсенал“?

Още в началото, докато заедно с директорката на музея Надежда Джакова уточнявахме как и кога ще се случат нещата, започнах да работя върху сглобяването на композицията на изложбата. Заглавието сякаш дойде от само себе си, докато пишех общия текст за изложбата. Вдъхновено е от две от основните работи в изложбата, а именно: „Изкуството ме спаси от затвора“ и „Бягството на един артист“. Комбинацията от заглавията и посланията на тези две работи ми дадоха ключа към наименованието. Защото онези, които познават творчеството на Фабър и следят развитието му като артист, са наясно, че наистина „Не може да се избяга от изкуството“. Освен това след толкова години, прекарани в студия на артисти и срещи с тях, се надявам наистина да няма възможност за бягство от изкуството, защото там е толкова хубаво.

Йоанна де Вос и Ян Фабър в София, фотография Антонио Георгиев-Хаджихристов

Как решавате какво да покажете в дадена страна, галерия – вие имате голям опит в това отношение. Ваша ли е решаващата дума, или на автора, в случая на Ян Фабър?

Давам предложения, като винаги внимавам да предложа най-силните, в които съм убедена. Обикновено винаги се съгласяват с мен, така че нямам противоречия в тази посока. Моите заглавия винаги се раждат бързо. Преди известно време бях поканена от музея „Ван Гог“ в Амстердам, които искаха да работим заедно върху обща изложба на артисти. Те искаха заглавието да бъде кратко, защото оригиналът беше: The Sensation of the Sea: In Honour of Bas Jan Ader („Усещане за море. В памет на Бас Ян Адер“), а те искаха да махнат основна част от заглавието. Аз им казах, че това ще извади изложбата от контекста, в който е сложена. Голяма част от артистите се включиха в нея именно защото се чувстват повлияни или изпитват респект към артиста. Опитах се да разположа работите така, че посетителите да уловят не само емоцията, но и да открият логиката на заглавието.

Вие сте работили с много известни творци. Как се работи с ярки таланти и личности със силно его?

Моят опит показва, че за големите артисти, също така и за големите писатели, поети, архитекти, за големите хора, егото не е пречка. Егото не търси внимание. Те са харизматични, силни и са намерили своя баланс, макар че всички водят битки със себе си. Но са успели да намерят баланса и нямат нужда да крещят или да се държат егоцентрично. Разбира се, имаме разговори, понякога имаме противоречия, но това е креативен процес, не е въпрос на силно его.

Как се справяте с неразбирането на публиката, дори с отрицанието ѝ? Приобщавате ли по някакъв начин зрителя?

Не мисля, че го чувам често, но има хора, които не познават изкуството на артиста и затова го наричат противоречиво, шокиращо. За мен това не е провокация, това е способността на артиста да се гмурне в дълбокото и да зададе въпроси – на себе си, на хората. И когато задава на пръв поглед неудобни въпроси, публиката нарича това противоречиво и шокиращо изкуство. Като едно голямо огледало – всичко, което виждате, го има там. И ако въпросът е дали правим нещо специално, за да направим изкуството на Фабър по-лесно смилаемо, отговорът е „не“. Но от опита, който имам с организацията на изложби на Ян Фабър, мога да кажа, че съм намерила начин да представя артиста така, че публиката да се припознае в изкуството му, да се почувства привлечена към него. Винаги избирам много внимателно какво да включа в изложбите. Следвам инстинкта си, опита си, влагам душата и сърцето си и така изложбата сякаш стига по-близо до хората. Научих нещо много ценно от самия Ян Фабър – за драматургията на изложбата. Искам да разказвам история, но не история, разделена на отделни глави, а такава, която плавно преминава през различни етапи и се усеща като един голям поток от енергия. И ако атмосферата се получи, тогава си мисля, че тя е като топла прегръдка към публиката.

Артисти от рода на Ян Фабър обикновено работят на ръба, на границата на онова, което хората могат да възприемат. Къде според вас е границата, отвъд която показаното вече не е изкуство?

Това е труден въпрос. Лично за себе си като куратор мога да кажа, че винаги усещам, когато душата на един артист не е там. Веднага се усеща, когато е заради страстта или пък просто е някакъв тренд, или се опитваш да бъдеш артист. Никога не бива да се опитваш да бъдеш артист, трябва да си артист. През 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век изкуството стана много профилирано и се оказа доста печеливш бизнес, но когато бизнесът започне да управлява изкуството, това не е добре. В изкуството има толкова много красота, трябва тя да е водеща, а не парите. А що са касае за другото – няма граници. Пред истинския артист няма граници.

Ян Фабър, Почит към Жак Месрин (Бюст с метални зъби), 2008, фотография Lieven Herreman, частна колекция, Белгия © Angelos bvba

Как Ян Фабър стига до образа, който иска да представи? Какво го провокира – негови лични преживявания, глобални въпроси? Каква е неговата творческа лаборатория?

При него нещата се случват органично. Той пише много, води си дневник и това силно влияе върху визуалната му работа. Това, което ме изумява при него, е способността му да интерпретира по различен начин случки от своя живот. Той никога не скучае и никога не може да бъде скучен, защото изпитва безкрайно любопитство – към образите, към материалите, с които работи. Сега в изложбата, която прави в Неапол, представя творби, изработени от корал. Той много внимателно избира материалите, с които работи, защото за него това е вид алхимия. Самият материал участва активно в изложбата и носи своята енергия и послание. Например две от работите, включени в изложбата в София, бюстовете на бог Янус с лицето на Ян Фабър, са изработени от течен восък, с флуидност, която самият Ян Фабър смята, че е определяща за човешкото същество. Какво по-хубаво от това бюстът на бог Янус, бога на трансформацията, да е изработен от нещо течно, неуловимо, променящо се…

На предстоящото Венецианско биенале Ян Фабър също ще участва. С какво?

Нека ви поканя да го видите, защото не искам да лишавам от елемента на изненада другите хора. Ще кажа само, че е скулптурата, ще се намира на Канале Гранде и със сигурност ще е нещо, което ще забележите веднага. Вече дори издавам много повече, отколкото трябва.

Разкажете нещо повече за съвместния проект на Марина Абрамович и Фабър.

Преди две години направих изложба в дворец в близост до Брюксел на 22-ма артисти. Сред тях имаше работи на Марина Абрамович и Ян Фабър. След известно време започна ремонт на замъка и на градината до него. И понеже изложбата беше много успешна, ме поканиха да направя нова, когато замъкът отново отвори врати. Ян и Марина са работили заедно, през 2004 г. в парижкото „Пале де Токио“ – „Девицата-воин“, 4-часов пърформанс, точно той ми даде идеята да направим нещо подобно в този дворец. Да се срещнат в един интересен проект. За мен изкуството не е диалог, то е среща, в която артистите, които споделят това приключение, се издигат заедно. Съгласиха се, засега това е важното. Проектът ще се случи след три години, стои на бюрото ми като описание на идеята и чакам осъществяването му с нетърпение.

Как се променя изкуството през последните години, според вас?

Артистите, с които работя и които ме интересуват, се вълнуват от интимността, дори и в семейния живот, но не като портрет, а като приключение, като изследване. Това сякаш е новият формат да се доближим до хуманността. Те търсят начини да се спогодят с живота, който се развива с бясна скорост.