Култура / Брой 3 (2986), Март 2022

Пиратството в България има традиции още отпреди прехода. Първият пират е самата държава, която отказва да наложи категорична политика за защита на авторските права на творците

Още през 1979 г. в кино „Одеон“ се правят незаконни прожекции на филми като „Междузвездни войни: Нова надежда“ или „Нощ след тежък ден“. Опашките на „Попа“ в София привличат вниманието на посолствата на САЩ и Великобритания и прожекциите са прекратени. Практиката продължава, но прожекциите стават затворени. По това време чуждестранният дистрибутор на филми е предоставял копие на тогавашното държавно предприятие „Разпространение на филми“ за одобрение (съобразно идеологическата цензура) и евентуална продажба. Българските чиновници са копирали филма и са го връщали с отказ за покупка. Западните партньори разбират измамата и започват да пращат свой представител на място, за да се предотвратят подобни порочни практики. Ние, разбира се, намираме друга схема и колкото и да звучи като шега (но е истина), по време на тези прожекции изкушаваме западния партньор с добра българска ракия, докато филмът се копира. Така, благодарение на този необичаен за западния свят „иновативен подход“, в родния филмов фонд попадат десетки филми, много от които копирани на черно-бяла лента (цветната е скъпа). Затова и първата ми лична „среща“ с „Полет над кукувиче гнездо“ беше черно-бяла. По-късно тази практика от средата на 80-те години на миналия век продължава с видеоклубовете в областните градове, известни с абревиатурата „КВК“ (Кино-видео клуб). По това време много българи са се завърнали от Либия с т.нар. валутни левове и стават горди притежатели на видеомагнетофони, така постепенно започва разпространението на нелегални филми. Сред най-популярните бяха унгарският екшън сериал „Линда“, комедиите на Бъд Спенсър и Терънс Хил, както и екшъните със Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Джеки Чан. Един бърз поглед към някое стрелбище можеше да покаже кои са най-популярните герои и филми. Сред тях на интерес, макар и по-ограничен, се радваха и „Декамерон“ на Пазолини или „Челюсти“ на Спилбърг.

След началото на прехода вече хиляди граждани на демократична България имаха видеоплейъри, а незаконното разпространение на филми се разрасна до апокалиптични размери. Броят на кварталните видеотеки се изравни с този на кръчмите. Това спря, когато западните компании взеха контрола на филмите си в свои ръце и делегираха правата за разпространение на свои представители в България. Иронията е, че най-големи пирати станаха тези представители, но това е друга тема. Постепенно бизнесът излезе на светло, а зрителите съвсем легално срещу заплащане наемаха филми или гледаха най-новите заглавия на голям екран едновременно със световната премиера. За определен период съществуваше и т.нар. улично пиратство (на записани CD и DVD-та), но всичко приключи с навлизането на новите технологии, когато и интернет комуникацията стана достъпна навсякъде. През последните три десетилетия киномрежата чувствително намаля – в много градове под 40 000 жители липсва киносалон. От една страна, държавата не успя или не пожела да осъществи политика за запазване или разкриване на нови киносалони, а от друга, частният предприемач не припозна пазарната ниша. В тази ситуация българският зрител намери възможност да се наслади на многообразие от филми и друго аудио-визуално съдържание съвсем безплатно. Появиха се торентите. Това е технология, която позволява на всеки притежател на дигитално съдържание, без значение дали е придобито законно, или не, да го сподели с всички останали потребители.

В дигиталната епоха много от характеристиките на индустрията за забавление се промениха. През последните двайсет години филмовите дистрибутори и киносалоните многократно сезираха т.нар. компетентни органи в държавата относно пиратските сайтове, но не последваха ответни реакции. Липсва и законодателна инициатива, която по-строго да криминализира пиратството. В Япония още през 2012 г. приеха закон, според който непозволено сваляне на филм, музика или софтуер от интернет се наказва с две години затвор или глоба от 25 000 долара.

При филмопроизводството една от промените е във формата за съхранение и възпроизвеждане на аудио-визуално съдържание – вместо кинолента вече има файл. Киноиндустрията се намира в „цифрова“ ситуация, която създаде две основни тенденции: поява на нов пазар за аудио-визуални продукти и на нов тип потребители, наречени „поколение на мрежата“.

През последните десетилетия наблюдаваме как големите компании в развлекателната индустрия се стремят да опазят своите печалби, а новата среда на интернет им отнема тази възможност, свързвайки творците директно с техните потребители. Контролът върху доставката на съдържание, упражняван и чрез авторското право и сродните му права, не може да бъде осъществен в онлайн пространството. Според д-р Стойко Петков, преподавател в НБУ, интернет предоставя възможност за радикален обрат на дългогодишната практика за разпространение на аудио-визуално съдържание. Днес с право говорим за „залез на посредниците“ или по-скоро за залез на традиционната форма на посредничество при доставянето на аудио-визуално съдържание.

В тази ситуация телевизиите откриха празна ниша, която запълниха със съдържание. Десетки отлежали сценарии за сериали и филми бързо намериха възможност за снимки. Това беше печеливш ход за всички, но до един момент. Телевизиите си „отгледаха“ достоен конкурент в лицето на стрийминг платформите. В началото започнали само с препредаване на чуждо и вече видяно съдържание, тези платформи бързо разбраха, че цената на успеха се крие в собствената идентичност. Затова с лекота и мотивиращ финансов ресурс подадоха ръка на утвърдени режисьори. Всеки от тях имаше поне по един проект, който Холивуд бе отхвърлил. Катализатор на тези процеси в последните две години, разбира се, е пандемията. Кината бяха затворени, публиката се отдръпна, а всички премиери бяха отложени. Единственото легално място за гледане на филми се оказаха телевизиите и стрийминг платформите. Това е тяхната „треска за злато“.

Всичко това дава още хляб в ръцете на филмовите пирати: два дни след премиерата на филм в платформите той вече е качен в торентите. Пиратството, разбира се, не е само български патент. Броят на посещенията в пиратски сайтове за кино в световен мащаб нарасна средно с 40% за месец. Такава е равносметката от проучването за 2020 г. на компанията Muso. Този ръст е „безпрецедентен“, коментират от фирмата. Пиратството се е увеличило с 41% в САЩ, 43% във Великобритания и 45% в Канада. Сред „шампионите“ по нелегално теглене на филми са Италия и Испания – двете европейски страни, които бяха най-тежко засегнати от новия коронавирус. Там посещенията в торент тракерите за месец са скочили със съответно 66 и 50%. В Индия този процент стига до 63. В Португалия той е 47, във Франция – 41, Германия – 36. „Пиратството, или нелицензираното потребление на филми, е пряко свързано с легалните платформи за онлайн гледане. Ръст на потребителите бележат както Netflix, така и пиратските сайтове“, коментира Анди Чатърли, изпълнителен директор на Muso.

Положението в България е повече от притеснително. От една страна, държавата не прави нищо поне да намали разпространението на пиратско съдържание, а от друга – да защити авторските права на местните творци. Страната ни е на последно място по възнаграждения на автори – на музика, филми и аудио-визуални произведения, сочат данните на „Филмаутор“ и „Музикаутор“. Сравнението е направено със Северна Македония, Румъния, Хърватия, Сърбия, Полша, Чехия и Словения. Един културен продукт носи добавена стойност за много бизнеси, затова в развитите страни тези, които печелят от него, споделят част от приходите си с хората, които създават съответното съдържание. В България единственият изряден платец на авторски права е БНТ, което е много обезпокоително на фона на останалата (по-голяма) аудио-визуална продукция, създавана от частните телевизии. Неотдавна бе учреден Алианс за развитие на творческите сили – обединение на организациите „Музикаутор“, „Филмаутор“ и „Артистаутор“. Целта му е да се защитят законните права на творците, като се създадат ясни правила, законодателни промени и се осветли секторът. Остава неясно кога разпространението на пиратско съдържание в интернет ще бъде ограничено, защото незаконният достъп ерозира икономическата стойност на аудио-визуалните творби, независимо дали са чуждестранни, или български. Така държавата работи срещу собствения си икономически интерес и сама се превръща в пират.

Не на последно място, проблемът е и в самите зрители, които едва ли ще пропуснат „безплатния обяд“. Има обаче един сериозен проблем – производителите на филми рано или късно ще започнат да търпят големи загуби, ще бъдат лишени от свежи финансови ресурси, които да инвестират. Така ще се намалят бюджетите и броят на заглавията, а това неминуемо ще се отрази на качеството, жанровото разнообразие и количеството филми и в торентите. Всъщност „няма безплатен обяд“.