Култура / Брой 2 (2975), Февруари 2021

Кой, ако не Томас Винтерберг би се заинтересувал от несъвършенството на човешкия индивид в търсене на сладки илюзии, които правят живота по-малко болезнен; от усещането за непълнота, което може да изправи личността на ръба на пристрастяването. Изследвайки умората, надеждите и крайностите, на които са склонни съвременните хора, датският режисьор се завръща в родината си, сред екипа от „Ловът“ (2012) и ни поднася една история за радост, спасение и загуба едновременно, приемайки, че комичното и трагизмът са двете страни на една и съща монета.

Според един норвежки психолог човешкото същество по рождение има дефицит от половин промил алкохол в кръвта. Четирима приятели, които преподават в едно и също училище, решават да проверят тази теория с надеждата, че освобождаването от някои задръжки ще направи живота им по-пълноценен. Изправени пред кризата на средната възраст, четиримата учители се чувстват безполезни. Не само отношенията с техните ученици са в мъртва точка и часовете им са безинтересни, но усещането за посредственост ги тормози и в личните връзки (или в липсата на такива).

Когато четворката започва редовно да консумира алкохол в работно време, „Още по едно“ придобива измеренията на забавна комедия. Освободени от опасенията си, приятелите успяват да преоткрият доверието в своите способности и да си върнат някакво подобие на достойнство. Но в опита да разширят границите на „изследването си“, четиримата се подхлъзват към прекомерната употреба. Така втората част на филма е посветена на „спускането в ада“ и загубата на връзка с реалния свят произвежда дори трагедия...

Не е изненадващо да открием Томас Винтерберг начело на тази горчиво-смешна драма – темата за разпускането често подхранва филмографията му, макар и невинаги с финес. Новият му филм променя „играта“, като извежда на преден план една лудешка идея за изследване на човешките граници, но нито за миг не го поставя в позицията на моралист, който алармира за вредите от алкохола. Експериментът хвърля светлина върху скритите недостатъци на мъжката природа и подлага на изпитание стабилността на приятелския (и семейния) кръг, а в ескалиращия хаос на ситуациите алкохолът не е причинител на злините, а катализатор на слабостите на всеки от персонажите.

Друг интересен аспект на сюжета е отказът на Винтерберг да предложи алтернатива на своите герои за справяне с непосилното еднообразие на битието. Режисьорът е избрал линеен разказ, който се люшка между различни тоналности (веселие, пиянство, тъга, изкупление) и на моменти създава впечатлението, че не отива никъде, но всъщност реакциите се умножават и произвеждат различни ефекти сред обкръжението на протагонистите (брачен конфликт, служебни проблеми, нарушено душевно равновесие).

„Още по едно“ се съсредоточава най-вече върху еволюцията на персонажите, които не се чувстват добре в кожите си и трябва да съумеят да разтърсят съществуването си, за да открият светлината в края на тунела. Филмът празнува живота във всичките му аспекти, без да раздава присъди, и подхожда към човека в неговата сложност, признава привлекателността на временната загуба на контрол и проявява разбиране към хората, които губят опора. Драмата обаче нито за миг не е извадена от уравнението, призовавайки дори призраците на раздялата и смъртта. И когато завръщането в реалността изглежда факт, механизмите на алкохолното разтоварване оцеляват и сякаш рестартират кръговрата на лудостта в един освобождаващ финален танц.

Четиримата актьори са превъзходни в граничното превъплъщение между крехката самоувереност и отчаянието, а Мадс Микелсен е неподражаем в умението да предаде цялото разочарование на персонажа си само чрез погледа, съсредоточил тежестта на едно съществуване, изгубило своята виталност. Финалното отприщване, когато тялото му крещи колкото за страданието, толкова и за дълбокото желание да трансформира живота си, е лаконично обобщение на този филм – човешки и социален експеримент, в който всеки зрител може да открие малко от себе си, когато става въпрос за необходимостта да се откажем от опасните удоволствия и същевременно да върнем магията в живота си.