Култура / Брой 7 (2980), Септември 2021

Разговор с кураторите Свобода Цекова и Антон Стайков

„Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи“, 19 май–14 август 2021, СБХ, „Шипка“ 6

„Отвъд картините“ – така сте нарекли вашата изложба, посветена на Борис и Славка Деневи. Защо се отправихте към това „отвъд“, което ни потапя в биографични разкази, описание на епохата, семейни вещи, документи и фотографии?

Антон Стайков: Борис Денев и Славка Денева не са безизвестни български художници. Въпреки маргинализирането им в периода на социализма след 1993 г., когато НХГ връща завещания на СБХ творчески фонд и архив, се издават няколко каталога, организират се изложби. Тогава творчеството на Славка Денева попада по-сериозно във фокуса на изкуствоведите. От друга страна, много от устните и писмени свидетелства за тях са клиширани. Борис Денев – „художникът на Търново“, Славка – „интересна художничка, особнячка“. Такива предварителни нагласи пречат да бъде разбрано тяхното изкуство и живот. Може би това важи за всички хора на духа, но мисля, че при тези творци – баща и дъщеря, е особено отчетливо сливането на личната съдба и творчеството.

Свобода Цекова: Затова не виждахме смисъл да правим изложба с картини, окачени на стената, с етикети от дясната страна. Това знаехме от самото начало, заглавието избрахме по-късно, то отразява дискурса на изложбата.

Съществуват ли празноти в биографичните разкази за двамата – „неосветени зони“? И какъв е вашият принос в попълването им?

Св.Ц: Първият етап от подготовката на изложбата започна с уточняване на биографиите. Антон сравни и систематизира наличните публикации, документи, разчете кореспонденция и от други архиви, направихме интервюта с близки и познати на семейството, с хора от квартала. Важни бяха и разговорите ни с художника Иван Савов, приятел на семейство Деневи, който ни консултираше по време на работата. Историческият разказ често е резултат от смесването на факти с интерпретации, към тях понякога се прибавят и неверни твърдения. Открихме неща, неизвестни досега, коригирахме други, в резултат от този първи проучвателен етап ни се проясни най-вече картината за живота им, а това беше важно.

А.С.: Не исках да ме води суетата за „открития“. Опитах се да бъда неутрален, колкото и да беше трудно на моменти. В изложбата показваме много документи, фотографии, рисунки, предмети, за които знам, че не са били разглеждани досега по този начин.

Св.Ц.: Съзнателно не се фокусирахме върху вече изградения публичен образ на двамата художници. Съществуващите досега каталози са събрали знаковите картини на Борис и Славка Деневи – предимно живопис, което е ценно, но в същото време не дава пълна представа за начина им на работата и за трансформациите в стила им. Една от тях е изрезката от „Женска баня“ на Славка Денева, която открихме в архива. Този фрагмент, останал незабелязан през годините, дава възможност да се види процесът – свободно и смело колажиране, експериментиране както с цветовете и текстурата, така и с релефа на картината. Експониран в рамка до финалната „Женска баня“, придобива стойност на отделна творба, която може да бъде гледана и като част от диптих. Целта ни беше да провокираме интуицията на зрителя, за да направи собствени връзки между творбите, между техните сюжети и формални качества. Множеството маслени ескизи на Борис Денев в изложбата (той ги нарича „люспи“) го представят като умел живописец. В тях е запазена спонтанността на мазките, първичната емоция на пейзажиста – нещо, което в голямоформатните му живописни платна, поне според мен, често се губи. По този начин се отваря възможност за нова рецепция, необременена от инерции.

Отдавна подреждате фактите в живота на Борис Денев. Колко време продължи подготовката на тази изключително премислена изложба?

А.С.: С архива работим активно от две години. Преди това съм познавал донякъде творчеството им, но в подготовката на изложбата за първи път имах възможността да видя безбройни рисунки, неизвестни творби. Проучването започна малко хаотично, трескаво – понякога седмици се занимавах с есетата и пътеписите на Денев, после дни наред гледахме рисунките на Славка от село Сопот или описвахме кадрите от фотоархива. Проучих и историите на семействата – търновския род на Борис Денев и този на съпругата му Мара Грозева. Важен принос в тези проучвания имаше Румяна Недялкова, завеждаща Архив Деневи в СБХ, която с прецизност и професионализъм проверяваше кръстосано информацията. Опитът, който имам от други визуални изследвания, ми помагаше. Нещата се подреждаха изненадващо – например един от експонатите в чекмеджетата витрини – оригинална рисунка на програмата за Българо-гръцката среща през 1937 г. – бях открил във вторични суровини още преди осем години, когато пишех „Кратка история на българския комикс“. Оттогава все търсех потвърждение за автора ѝ, докато не открих отпечатаната програма в архива на Денев. И двамата със Свобода сме пишещи художници, предполагам, това обяснява донякъде нашия подход.

Св.Ц: Огромна привилегия е да попаднеш в архивите и творческия фонд на художник, а Архивът Деневи е забележителен с това, че съдържа 100 % автентични творби и следи от живота на баща и дъщеря художници. Цяло столетие история на изкуството и живота! Макар пооредял през годините след завещаването му на СБХ през 1983 г. от Славка Денева, той е удивително богат и интересен. Но тази привилегия крие рискове – важно е да не се премине границата между интимното и публичното, да не бъде „разголен“ обектът на изследването. Добре е човек да запази дистанция в прочита, да не позволява да бъде съблазнен от „открития“ и атрактивни сюжети.

Сякаш животът на Славка Денева е по-малко известен – белязан от драматизма на една „неосъщественост“. Много въпроси възникват в хода на изложбата. Налагало ли се е да се освобождава като художничка от бащиния авторитет? Как да се тълкуват прочутите ѝ интериори – тази обсесия от вещите, или черните контури, с които си служи?

Св.Ц. „Неосъществеността“ се определя от гледната точка. Ако говорим за мястото на Славка Денева в тогавашната художествена сцена – да, не е била сред признатите художници, не се е ползвала с привилегиите на „заслужилите“. Но ако внимателно проследим работата ѝ през годините, ще разберем, че тя е правила нещата, които е искала, които са я интересували и вълнували. Какво мотивира един човек да прави изкуство? Кое захранва вярата му, че има смисъл да продължава да го прави? Творбите на Славка Денева звучат съвременно и днес, а голяма част от тези на „успелите“ български художници, нейни съвременници, изглеждат безнадеждно архаични. Дори не става дума за квалификации като „силни“ или „слаби“ картини, а за смисъла и същността на изкуството, за вграждането на собствена аура в него.

А.С.: ... Обратното на неосъщественост! Това е описано много добре в спомените на детската ѝ приятелка Вера Мутафчиева: „... щом се посвети, Славка млъкна, сякаш чуждото мнение би я разсредоточило – на нея сега ѝ трябваше пълна отдаденост...“. Предполагам, че Славка Денева e била конфронтирана с абсурдността на новия социалистически строй, с натискa върху свободния дух и бруталната нетърпимост към различните.

Св.Ц.: Изложбата се занимава с оцеляването – творческото и физическото, със сблъсъка между мечтите на отделния човек и мелницата на диктатурата.

А.С.: По силата на обстоятелствата Славка Денева се превръща в „домашен художник“. Капсулирането ѝ в дома на „Шипка“ 18, сред малък приятелски кръг прозира в нейните хиляди рисунки и картини. Но едва ли е единствената причина тези сюжети да доминират. Сюжетите са повод да прави живопис, от тях създава нова реалност, своята мегакартина на съществуването.

Кои творби се показват за първи път?

Св.Ц.: Изрезката от „Женска баня“; изрезката с гладачницата; портретът, направен с конец и лепило; подготвителните рисунки за дипломната ѝ работа...

А.С.: ... подготвителните картони за гобленa „Човекът и вещите“, който се съхранява в НХГ... Книгата на Жорж Перек „Вещите“. И много скици, ескизи, рисунки, обратните страни на познати картини, на които понякога след много години са рисували други картини.

Св.Ц.: ... Инсталацията с радиограмофона Minerva и плочите, които оперният певец Борис Христов изпраща от Рим през 1967 г.

Как като куратори подходихте към драматургията на изложбата?

А.С.: Постарахме се да дозираме творбите, да намерим баланс между точките за сравнение и противопоставяне между тях. Борис Денев е академичен импресионист и макар и да е майстор на рисунката, е по-консервативен в подхода си. Славка е много по-радикална.

Св.Ц.: Тя е скромна, странна и свободна. Има някаква пленяваща обсесивност в работите ѝ. Дали тези нейни качества са формирани в опитите ѝ да се еманципира от своя баща – възможно е. Мисля, че по-определяща роля са имали силният ѝ характер, особената ѝ чувствителност и страстният ѝ интерес към литературата, поезията и киното.

А.С.: Изложбата е построена сравнително просто – разделена е на 4 основни периода, които определихме като вододелни за авторите. Тези модули съдържат разказ за личната история на художниците, но и такъв за обществените събития. Към всеки от тях са така наречените „изложбени гнезда“ с кратки, импресионистични текстове на различни теми, които сме определили като важни. Произведенията следват обща диахрония, но има търсени препратки и към творби от други периоди.

Св.Ц.: Когато подреждахме изложбата, търсехме тези смислови и формални диагонали – например къпещите се мъже в рисунките на Денев от затвора след 9 септември с къпещите се от женската баня на Славка (краят на 60-те). Друг елемент са чекмеджетата на архивните шкафове, които превърнахме във витрини. Там експонирахме документи, фотографии, малки рисунки, картини, книги. На пръв поглед класически подход, но все пак в подредбата отново създадохме тези кръстосани връзки – между тях и картините.

На един от прозорците в залата, който гледа към ул. „Шипка“, има табела – свидетелство за Славка Денева, която върви по своята улица – уморена, със зелено палто, храни кучетата със салам… Сякаш прескачаме от залата към улицата и дома на Деневи, който е наблизо. В какво състояние е той днес?

А.С.: През 90-те са имали намерение да направят музей в апартамента на „Шипка“ 18, идея, която не е реализирана поради различни причини. По онова време там е живял художникът Георги Трифонов, ангажиран от СБХ със задачата да систематизира наличния творчески фонд и семеен архив. За този период се чуват противоречиви разкази, които хвърлят съмнение относно отговорното опазване на наследството, но липсата на достатъчно документи не позволява да се правят категорични констатации. Много нередни неща са се случили. Днес апартаментът на Деневи (както и къщата във Велико Търново) се стопанисва от СБХ с грижа, в момента там има наематели, но всички мебели и предмети се съхраняват в помещения на съюза.

Ясно ли е каква част от дарението на Славка Денева е изчезнала или разпродадена? Има ли визия за опазването му в бъдеще? Нуждае ли се то от реставрация?

А.С.: Ситуацията с наследството, както сме описали в изложбата, сякаш продължава трагичната съдба на Деневи. Към него (най-вече в периода 1984–1999 г.) са се отнасяли в различни периоди и в различна степен неуважително, непрофесионално, користно, невежо... Не знам кои други думи да употребя – може би понякога „мародерски“. За изложбата ние работихме донякъде с „огризките“ от наследството.

Св.Ц.: По-голямата част от творбите се нуждаят от сериозна реставрация и консервация. Взехме решение да изложим и нереставрирани творби, защото преценихме за по-важно те да бъдат видени от публиката днес, след като така или иначе са лежали в крайно неподходящи условия толкова години.

А.С.: След 2018 г. направихме стъпка напред със създаване на специални помещения с подобаващи условия за съхранение и работа с архива. Напреднахме с описанието, консервирането, предстои реставрация на стотици произведения. Дано се стигне в бъдеще до момент, в който ще има достойна постоянна експозиция на Борис Денев и Славка Денева на „Шипка“ 6, защото СБХ, като наследник, е все още длъжник на тези големи творци и щедри дарители.

Въпросите зададе Людмила Димова