Култура / Брой 10 (2983), Декември 2021

Проф. Джузепе дел’Агата за „Времеубежище“ на Георги Господинов и наградата Стрега

Новината от Италия, че Георги Господинов получава наградата Стрега за романа „Времеубежище“, сякаш не ни изненада твърде. Разбира се, знаем авторитета ѝ, знаем с какъв престиж се ползва: кръстена на знаменитите ликьори Стрега (Вещица), за първи път е връчена през 1947 г. на Енио Флаяно за романа „Време за убиване“. А не бяхме изненадани, защото напоследък Георги Господинов се сдоби с множество престижни европейски награди: Ян Михалски в Швейцария за „Физика на тъгата“, Ангелус в Полша отново за „Физика на тъгата“, Цинклар в Дания за къс разказ; да не споменавам многобройните номинации. Привикнахме към неговите успехи. За да ги постигне, той не е сам: за(д) тях стоят усилията и таланта на неговите преводачи българисти: полякината Магдалена Питлак, датчанката Хеле Далгор, италианеца Джузепе дел’Агата, французойката Мари Врина, хърватката Ксения Банович, сръбкинята Йована Стоичков, американката Анжела Родел… В световен контекст той е един от най-превежданите български автори, редом с Иван Вазов, Йордан Йовков, Никола Вапцаров, Алек Попов, Теодора Димова; и най-превежданият днешен наш писател. Не е за чудене: Георги Господинов е най-съчувстващият, най-емпатичният европейски писател, способен да изрази и тъгите, и страховете, но и радостите – толкова малките радости на толкова малкия човек, все повече смазан и смазван от обърканото и разкашкано световно време. На всички нас той и книгите му ни дават утеха и за тази утеха ние сме му безкрайно благодарни… 

Проф. Дел’Агата, с „Физика на тъгата“, отново преведена от вас, Георги Господинов преди време също бе номиниран за наградата Стрега, но се размина на косъм. С какво според вас „Времеубежище“ убеди повече журито на Стрега от „Физиката“? Да посочите като познавач фините отлики между двете книги?

Не мога да намеря някакви точни причини. За мене двата романа са горе-долу на едно и също много високо ниво. Във „Физика на тъгата“ преобладава една особена митическо-философска стихия, докато във „Времеубежище“ читателите са привлечени, струва ми се, от сравнителния анализ на културно-икономическите положения в разните европейски страни.

Това не е първата европейска награда за Георги Господинов, който получи отличия в Швейцария, Полша, Дания… Как смятате, кое в писането му печели симпатиите на европейската публика? Защото, за жалост, в България не всички го приемат безрезервно…

Майсторството на автора да улови със своето лично проницателно око нещо ново и интересно в събития иначе съвсем обикновени, строежът на „заплетките“, внезапните и неочаквани изменения, поетическата линия в неговата проза, която не се губи и продължава да личи и през преводите на книгите му на различни езици. Зад отрицателното приемане на неговото творчество от страна на едно малцинство на колеги и критици в България аз, като човек, виждам едно съвсем човешко и разпространено чувство – завистта, че някой друг получава награди и признание. Голямото мнозинство от читатели в България го приема обаче, доколкото знам, съвсем безрезервно.

А специално вас с какво ви спечели?

По същите причини, които изброих в предишния отговор, прибавяйки към тях и неговото кротко и добронамерено държане на събеседник, неговата чувствителност и интелигентност, които ни направиха веднага много близки приятели.

Вие сте и в основата на преводите на Йордан Радичков в Италия от Данило Манера и той също получава голяма италианска награда. Интересно е да ги сравните двамата: Йордан Радичков от българския Северозапад и Георги Господинов от българския Югоизток – по какво си приличат и по какво се различават?

Приличат си като водещи и талантливи писатели от две различни поколения, големи жонгльори с думите, с изявения си хуманистично-философски егалитарен стремеж. Поне аз така ги разбирам и затова им станах близък и верен приятел.

Вие сте един от най-титулуваните българисти в света, бих ви нарекъл даже доайен на българистиката. Вашите „Българистични изследвания“, излезли у нас през 2014 г., ми направиха изключително впечатление. Та в тази връзка: откривате ли корени на писането на Георги Господинов в историята на българската литература? Къде бихте го поместили върху ценностната ѝ скала?

У Георги Господинов коренното му българско ядро е толкова силно, колкото е силен стремежът му да го прескочи и да влезе в по-обща, европейска и универсална атмосфера. Резултатът от смесицата между родно и универсално в неговите книги лежи в основата на успеха на Господинов на световно ниво.

Между другото, когато чета Георги Господинов, в главата ми почти всеки път изниква името на италианския писател Алесандро Барико. При „Времеубежище“ например се сетих за романа му „Тази история“ (Questa storia, 2005), при „Физика на тъгата“ – за „Океан море“ (Oceano Mare, 1993) и City (1999). Оправдани ли са според вас такива аналогии? И ако ви се наложи да сравнявате Георги Господинов с някой италиански писател, към кого най-напред бихте отправили погледа си?

Познавам малко прозата на Барико и не мога да съдя обективно по въпроса. Четох преди време една негова книжка Seta („Коприна“), в македонски превод „Свила“. Ценя го по-скоро като музиковед и като активен културен организатор. В Salone del Libro (Салона на книгата) в Торино Господинов е участвал в неговата работилница „Холдън“ (работилницата е кръстена на главния герой от „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър Холдън Колфийлд) за творческо писане. Намирам някои общи литературни черти по-скоро с прозата на Итало Калвино.

Стана дума за многото европейски награди на Георги Господинов. Вие самият в интервю казвате, че смятате Йордан Радичков за доста по-добър от мнозина нобелисти. Все пак да не пропускаме, че това е българският културен блян – Нобеловата награда за литература. От такъв ъгъл погледнато: не ви ли се струва, че Георги Господинов бавно и полека върви към този бленуван български Нобел?

По принцип Нобеловите награди са доста често обусловени от политически причини. Хенри Кисинджър, например, който унищожи демократично избраното чилийско социалистическо правителство на Салвадор Алиенде в полза на местната реакция и на интересите на ЦРУ, и който е лично виновен на хиляди и хиляди зверски фашистки убийства, стана носител на Нобелова награда за мир!?! Но нека да даде Бог – независимо дали съществува, или не, както обясни на Йордан Радичков един сибирски шаман, описан в книгата „Неосветените дворове“, Георги Господинов или друг български писател да стане носител на Нобелова награда за литература!

Въпроси и представяне Митко Новков

Професор Джузепе дел’Агата (Giuseppe Dell'Agata) е един от най-авторитетните слависти и старобългаристи не само в Италия, а и в целия свят. Неговите български приятели го наричат с обич и почит Пепино. Професорът освен българския владее още руски, чешки, френски… Изследовател на дамаскините, на Паисий и Софроний, на новата и най-новата българска литература – Йордан Радичков, Николай Хайтов, Емилиян Станев, Георги Господинов, Кристин Димитрова, Алек Попов. Проучвал е присъствието на Габриеле д’Анунцио в български контекст, на Гео Милев – в италианския… Жив, проницателен, с блестящо чувство за хумор, любопитен към днешната българска литература – превеждал е Кристин Димитрова, Георги Господинов, Алек Попов, Любов Кронева, както и Чавдар Мутафов, Светослав Минков, Емилиян Станев, Йордан Радичков… Сред най-дейните членове на Асоциация „България-Италия“, проф. Дел’Агата е организирал множество български културни събития на италианска земя. Носител е на ордените „Кирил и Методий“ и „Стара планина“, на медала на Дружеството на филолозите българисти, на медала „Иван Вазов“ и на почетния знак на БАН на името на Марин Дринов. Doctor honoris causa на Софийския университет.