Култура / Брой 10 (2983), Декември 2021

Наградата Златен лъв им се присъжда за два проекта в Берлин – Дома на статистиката на Александерплац и Плаващия университет в запустелия водоем зад някогашното летище „Темпелхоф“. И двата възникват като артистични инициативи и се развиват благодарение на самоорганизацията и сътрудничеството между артисти, граждани и архитекти. Raumlabor (в превод на български Пространствена лаборатория) гледа на тях като на пространства за учене, за усвояване на друг вид градско строителство, осъзнаващо проблемите на общото ни бъдеще. В своята инсталация на Венецианското биенале архитектурният колектив отстоява промяна в гледната точка: от обекта или крайния резултат към процеса, към архитектурата като действие и социална позиция. Това са само два примера от над 20-годишната му практика, които показват, че експерименталните подходи невинаги са утопични. Проектите са отворени и позволяват включване на лица и групи с различен опит. Защото Raumlabor вярва в активната роля на архитектурата и колективните усилия за създаване на по-добър град.

Деветимата архитекти, събрали се през 1999 г. в Raumlabor, работят на границата между архитектурата, градското планиране, изкуството и формите на намеса. Дейността им е насочена към града и градското строителство като културен процес и продукт. Някои от проектите им са ограничени във времето, други са мобилни. Освен в Берлин и много други градове в Германия, те са разпознаваеми и зад граница.

Преди три години Raumlabor заедно със студенти от различни европейски университети създават в запустелия район зад летището „Темпелхоф“ временен университет над водата, нещо като наколно жилище. Откритата дървена платформа е място за срещи насред водоема, който е местообитание на множество различни организми. Там в продължение на едно лято се обсъждат основни въпроси на градското планиране и бъдещия съвместен живот в градовете. Плаващият университет е типичен за групата проект – Raumlabor търси трудни или изоставени градски пространства, „притиснати между различни системи, времеви периоди и идеологии на планиране“. „Тези места са нашите експериментални полета. Те предлагат неизползван потенциал, който се опитваме да активираме“, обясняват архитектите. Колективът работи с голяма мрежа от партньори, сред които от четири години е и българката Анна Кокаланова. Тя е следвала архитектура във Ваймар, завършила е магистърска програма по пространствено планиране в Хамбург, по-късно е работила в Хамбург и Виена, а днес преподава в Университета по изкуствата в Берлин. Там неин колега е един от членовете на Raumlabor – Маркус Бадер. Заедно със студенти тя се включва в създаването на Плаващия университет.

„Работата по Плаващия университет започва четири години преди 2018 г. – нужно е време, за да се намерят достатъчно средства. Проектът е в басейна, където се отвежда дъждовната вода от бившето летище. От самото място дойде и темата за водата във всекидневието и в градовете, за водата и климатичната криза. Иначе самата конструкция не е плаваща. Първоначалната идея беше за тримесечен фестивал, поканени бяха най-различни участници. Студентите получиха от нас тема, по която да работят – Кухнята на Плаващия университет, и те се включиха още в строителния период. Програмата на фестивала беше отворена, всеки можеше да си избере уъркшоп и да участва. През това време и ние правехме програма от кухнята. Темата беше водата в кухнята, как си представяме кухните на бъдещето.“

Оттогава до днес на платформата се провеждат различни прояви, оформя се постоянна общност. Колко дълъг е животът на такъв проект? Анна Кокаланова: „По време на създаването му заинтересованите страни изясняваха помежду си какво точно искаме да се случи в бъдеще. Всички бяха изненадани колко успешен се оказа проектът, а от градската администрация ни помолиха да останем по-дълго. Ние учредихме сдружение, но земята не ни принадлежи, нямаме инвеститор… В Берлин днес се строи усилено. Плаващият университет поставя въпроса трябва ли всичко да се застроява. Темата дойде от самото място, така е с всеки проект на Raumlabor“.

Може би най-амбициозното засега начинание, в което участва архитектурният колектив, е преустройството на изоставения Дом на статистиката – комплекс от сгради с площ 50 000 кв.м от времето на бившата ГДР. Инициативата тръгва от хора на изкуството в периода на джентрификация, когато обликът на берлинските квартали се променя, наемите растат и вече не всички могат да си ги позволят. Гражданите се обединяват в сдружение, сред учредителите е и Raumlabor. Благодарение на усилията на архитекти, хора на изкуството и политици планираната продажба на Дома на статистиката на частни инвеститори и събарянето му са осуетени.

Анна Кокаланова разказва: „Домът на статистиката е доста голяма сграда на централно място на Александерплац, в него са се изготвяли петилетните планове, изобщо цялата статистика на ГДР. През 90-те години се появява идеята комплексът да се събори и на негово място да се построят небостъргачи и офиси. Около 2000 г. в Берлин течеше оживено строителство, имаше увереност, че градът ще стане доста богат. Това не се случи, строителството намаля, днес отново се строи много, но предимно жилищни сгради. Когато настъпи жилищната криза през 2015 г., тази огромна сграда стоеше празна в центъра на Белин. От вдигането на наемите пострадаха много хора с творчески професии, ателиетата започнаха да изчезват. Тогава се събраха артисти, художници, архитекти и направиха огромен плакат с апел сградата да се използва за творчески и социални дейности. Искаха да обърнат внимание на това, че има празни сгради, но те не се дават на хората, които се нуждаят. В дебатите участваха и политици, и представители на градската администрация. Raumlabor работят така – включват в дискусиите хора с различни интереси, а това дава възможност проектите наистина да се развият. Разговорите около Дома на статистиката продължиха пет години. Сградата не беше разрушена, в момента тя се разчиства, като ще се запази само конструкцията. Ще се достроят някои части и се предвижда в този ансамбъл да се постоят още жилищни сгради. Проектът включва жилищно строителство, ателиета, административна част. През 2019 г. на първия етаж, най-близо до случващото се в градската среда, се нанесоха и първите ползватели – галерии, ателиета, магазинчета. Когато дойдохме ние със студентите, работниците бяха изчистили първия етаж и продължаваха нагоре по следващите“.

Студентите построили дървени конструкции за кухня, за площадка, където обитателите да се срещат. Използвали топъл материал като дървото в противовес на бетона. Днес от Дома на статистиката е останал само бетонният скелет. Строителните работи започват идното лято, а новите сгради трябва да са завършени през 2024 г.

На страницата на проекта в интернет може да проследи сложното оркестриране на отношения и интереси през годините. Какви стъпки са нужни, така че действията на гражданското общество, политиците, администрацията, жилищно-строителните кооперации и управлението на недвижими имоти да бъдат ориентирани към една обща цел. В бъдеще Домът на статистиката трябва да се превърне в образец на нова практика – самоуправляващо се пространство за културни, образователни и социални дейности. Според медиите такъв проект едва ли е възможен в друга столица по света.

Тук и процесът на планиране е необичаен, в него са замесени много участници. „За първи път се направи такъв конкурс, той засягаше градоустройствената част на проекта – обяснява арх. Кокаланова. – Не беше анонимен, бяха поканени три проектантски екипа от архитектурни бюра заедно с ландшафтни архитекти, които периодично се срещаха и обсъждаха заедно проектите си. Накрая беше избран един, но идеята беше да се състои процес на взаимно учене. Всички участници получиха еднакви суми.“

Събеседничката ми подчертава също, че благодарение на активността на обществото са спасени много сгради в източната част на Германия. „Днес, когато климатът се променя и материалите поскъпват, трябва да търсим устойчиви решения. Не можем само да разрушаваме сгради и да строим наново.“

Друг по-ранен пример от практиката на Raumlabor е проектът в Хале-Нойщад, града на химическата индустрия по социалистическо време. След Обединението той е обречен на упадък. Жителите му се изселват, панелните квартали обезлюдяват. Архитектите и няколко театрални колектива търсят отговор на въпроса как културата може да повлияе дългосрочно върху атмосферата в града. Заедно с младежи от Хале-Нойщад те започват преустройство на 18-етажна сграда, бивше студентско общежитие, в хотел, където да се проведе фестивал на съвременните театрални форми. Младежите обзавеждат хотела, създават клуб в него, разпространяват информация за туристите. След тях идват артистите и обживяват пространствата. Гостите на фестивала нощуват в самия хотел. В процеса на взаимно опознаване възниква 9-годишно сътрудничество между архитектите, местната управа и жителите. Ян Лизеганг от Raumlabor обяснява пред Дойчландфунк: начинът да привлечеш гражданите е, като ги включиш в креативен процес, само така може да се създаде основа за обща дейност, за да се промени обликът на района. Според колегата му Бенямин Фьорстер-Балдениус Raumlabor гледа на гражданите като на специалисти по места, които притежават специфично познание за социалната структура на района, което е решаващо в последващия процес на планиране.

„Практическата работа е много важна при Raumlabor – архитектурата като процес. Темите, които всеки път се поставят, идват от самото място. Архитектите не са просто посредници в дискусиите между заинтересованите страни, техните предложения се обсъждат с различните актьори, а решението се ражда в разговора с общностите, които се идентифицират с проекта“, казва Анна Кокаланова.

Такова пространство за срещи е Kitchen Monument – мобилен проект, вероятно най-известното произведение на колектива, което той използва при своите интервенции в градското пространство. Отдалече изглежда като огромен балон, в него се влиза през въздушни шлюзове. Поставен на различни места в градовете, той приютява срещи и дискусии около конкретни инициативи. В това кръгло пространство с добра акустика хората се чувстват едновременно вътре и вън, а темата, за която говорят, е винаги пред очите им, обясняват създателите.

Според Анна Кокаланова: „Трудно е да се обясни как точно функционира Raumlabor. Те са много хора, но работят в различни констелации по различни проекти. Няма един началник, за когото всички да работят. Като колектив те останаха заедно повече от двайсет години, което е доста време за такава структура. Отношенията им се основават не толкова на договори, а до голяма степен на приятелство. Звучи малко несериозно, но според мен има голямо значение за подкрепата един към друг и мотивацията при работата. Такъв тип партньорство е важен за бъдещето. Много е важно, че ги има Raumlabor. Дават ни мотивация да продължаваме. Те са пример за други по-млади колективи. Такива има и в България, например сдружение „Трансформатори“.