Виолета Цветкова

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.


90 години Крикор Азарян

През последните години винаги свързвам месец март с проф. Крикор Азарян. За него интуитивно си спомням не в зимния декември, когато си тръгна от този свят, а винаги през пролетта, когато идва, за да сътвори своята удивителна театрална вселена. Ако беше жив, на 15 март 2024 г. той щеше да навърши 90 години и със сигурност щяхме да искаме да чуем думите му за хората, за изкуството, за вълненията… Откакто го няма – почти 15 години вече – не спирам да провокирам в интервюта негови студенти и колеги да си спомнят за Коко. [...]

Цветана и най-важните неща

„Най-важното, което трябва да следва в работата си един артист, е да включва душата си. Тоест това, което има като герой или героиня и което трябва да пресъздаде чрез своето присъствие на сцената. Всичко, което се случва с героинята ми, трябва да премине през мен по време на представлението. Понякога е много изтезаващо, защото не се получава веднага, душата не е склонна да се разхищава… Обаче е задължително и който успява да го постига, неизбежно е добър артист. Изглежда, че сама се похвалих, но…“ [...]

Окриляващият Радичков. Разговор с Петринел Гочев

За всички нас Радичков беше кумир, затова един ден реших да го чакам пред дома му на ул. „Оборище“ толкова дълго, колкото е необходимо, за да го заговоря. Дочаках го, представих му се, приседнахме един до друг пред кооперацията, където имаше градинка, поговорихме си за „Хора и свраки“, разказах накратко какво възнамерявам да правя и той – много добронамерен, без да ме притиска – каза: „О, мойто момче, то от това не става театър!“. Отвърнах, че няма да се откажа, че ще се боря, за да видя какво мога да направя… [...]

Чудото Меглена Караламбова

Тя наистина е чудо. Навърши 80, а гледа към живота и изкуството по младежки оптимистично и с любов. Обича близките си, обича сцената, обича колегите си, особено младите; обича да се учудва, обича всичко, което ѝ носи радост в живота и удовлетворение за артистичната ѝ душа. Няма как да сбъркаш Меглена Караламбова. Можеш да си със затворени очи и по гласа да я познаеш; можеш да не я чуваш, но когато видиш синия ѝ поглед, ще се усмихнеш, защото е тя, удивителната актриса, която не спираме да аплодираме след всяка роля. [...]