Култура / Катя Атанасова
По пътя на разказвача
Много е хубаво, че отново се появява сборник с разкази и повести на един от големите стилисти в българската литература – Константин Константинов. Хубаво е и това, че доколкото писателят, неизвестно защо, не присъства по-категорично в учебните програми по литература, а училището, знаем, формира представите за „списъка“ и онези, които са „заслужили“ да присъстват в него, сборникът започва с предговор от съставителя. [...]
Утешени в думите
Този сборник, който ни среща с 16 португалски поети, родени между 1934 и 1979 г., се превърна в истинско събитие за българската литературна сцена. Изборът на включените в сборника автори е изцяло на преводачите, основава се на техния личен вкус, без те да претендират, че ни представят най-доброто или емблематичното за тенденциите в съвременната португалска поезия. Срещата с тези автори е истинско откритие, още повече че португалската поезия не е твърде позната на българските читатели. [...]
С доверие към човека
Ето го и петия роман на Елена Алексиева – след „Синята стълба“, „Рицарят, дяволът, смъртта“, „Тя е тук“ и „Нобелистът“. Сътворен след един вече значителен опит в прозата и драматургията. Роман, който мисля, че е важен, защото постига майсторски синтез на различни романови жанрове, „изработен“ и премислен е много добре като структура, но и защото в него е изграден плътен и същевременно богато нюансиран образ на днешното, на българското. [...]
Писането като заклинание. Разговор с Мириам Ван хее
Не обичам херметичната, енигматична поезия. Разбира се, стихотворението е по-силно, когато оставиш интерпретацията на читателя. Обичам думи, изречения, които имат двойствен смисъл. Това често се среща в края на моите стихотворения. На пръв поглед може и да не се забелязва, но се надявам, че при втори прочит читателят ще го усети. [...]