Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Вируси с опашки

Чета „Опашката“ на Захари Карабашлиев, а в главата ми нахлуват различните отговори, дадени от двама водещи съвременни писатели как избират темите, за които да пишат. На този въпрос Милен Русков отвърна приблизително следното: „В миналото има толкова прекрасни сюжети, че е загуба на време да пишеш за днешното“. За разлика от него Недялко Славов, авторът на „Камбаната“, казва съвсем обратното. От своя страна Захари Карабашлиев в „Хавра“ опита (успешно) да събере двете стратегии – „историческата“ и „съвременната“. [...]

Космическо дете

Гледам и чета книгата албум на Красимир Илиев за Лика Янко, последвала изложбата с нейни творби (28.Х–28.ХІ 2019 г.), и се сещам за безсмъртния афоризъм на Хераклит, че бог е дете, играещо на брега на морето. Загиналият в Дрезден по време на бомбардировки през 1945 г. български философ – почитател на Хитлер, ницшеанец и хегелианец, Янко Янев малко приземява думите на прочутия ефесец: „[…] Светът лудо се движи, непорочен като дете, що играе от памтивека на брега на морето, пияно от шума на разпенените струи“... [...]

Увалиево

Много може да се каже за този голям човек Петър Увалиев: и за почитта му към учителите, и за признанието му към талантливите, и за обичта му към добрите, които – може и да са неизвестни, но тъкмо заради добрината им, казва той, заслужават и респект, и уважение. Мисля си поради тази причина, че тия негови радиобеседи, издадени в два тома от „Агата А“ с безценния труд на съставителя Огнян Ковачев, трябва да ги има в библиотеките на всеки български дом. Не заради друго, а защото ни учат и на българолюбие, и на човеколюбие… [...]

След грипа…

Популярността на тази книга нараства като грип – тиражът дръпва до към 50 000 за никакво време, месеци. Алексей Салников, авторът на „Петрови в грипа и около него“, е даже изненадан: „Това е просто чудо, аз съм ужасно удивен“. Той е роден през 1978 г. в Екатеринбург (бивш Свердловск), главния град на Урал. Начева с поезия, възпитаник е на известния Евгений Туренко, завързва в кръжока му много литературни приятелства. Смята се преди всичко за поет. Някои твърдят в тази връзка, че успехът на романа му се дължал тъкмо на поезията. [...]