Култура / Митко Новков
Павел Койчев: Аз съм работещ песимист
При съзиданието цялата енергия на човека е обърната навън, докато Бог е казал навътре да е посоката. Защото добре, приказваме си: „Да се развиваме!…“. Ала какво означава да се развиваме, накъде да се развиваме? Има се предвид основно материалното – да правиш високи сгради, бързи коли, нови телефони… Всичко, всичко… Но само и единствено в материалната посока. А е казано: „Познай себе си!“. Значи трябва да се развиваме навътре. Това е развитието, другото е пагубно, ще умрете! [...]
Алхимията на разбирането. Разговор с Капка Касабова
Границата живее с мен и в мен още от детството. Аз съм дете на тази граница, въпреки че съм от София, тъй като съм от последното поколение, израснало с Желязната завеса. Винаги съм имала особен интерес към границите – различните видове, как животът на хората е формиран и деформиран от границите, как границите се променят с времето. Също така винаги са ми били особено интересни перифериите, а граничните села на България са изключително богати места, културно, природно, геополитически. [...]
Всред сенки и сияния
Три десетилетия – толкова продължава работата на художника изследовател Асен Василиев по фундаменталния му труд „Български възрожденски майстори“. Започната още преди преврата на 9.IX.1944, преживяла едноличния режим, гоненията срещу евреите, комунистическия погром срещу интелигенцията, култа на личността, Априлския пленум и краткото размразяване, тя вижда бял свят чак през 1965 г. Вижда го след поредица трудности и перипетии – бурното време не прощава и на старините. [...]
Голяма книга за „Голямата война“
„Голямата война“. Така са наричали в Европа Първата световна, докато не избухва другата голяма война, още по-страшната Втора. В случая „Голямата война“ е име на роман, написан от сърбина Александър Гаталица. Голям роман: на титулната страница между името на автора и заглавието стои: „Романът събитие в Сърбия – 29 издания за 6 години“. Миленко Йергович обаче, може би най-добрият хърватски писател в момента, в своя блог отбелязва, че романът не бил посрещнат с кой знае какво въодушевление от сръбските читатели. [...]