Култура / Митко Новков
Далече оттук, завинаги тук
Дунав минава, Видин остава. Тази фраза винаги ме е стряскала със своята безнадеждност. Сетих се за тези стряскащи думи, докато четях книгата с разкази на Иван Станков „Имена под снега. А7“ („Фабер“, 2019). Това е третата му белетристична книга след „Спомени за вода. Dm“ (2014) и „Улици и кораби. Gm“ (2017) и както и предишните, е музикално дефинирана: Dm – акорд ре минор, Gm – акорд сол минор, А7 – мажорен септакорд. Това е подчертан момент в неговото писане, подчинено на музиката... [...]
За писането и бокса. Разговор с Палми Ранчев
Имам доста изострено чувство за самота. Усещам го и когато съм сред много хора. Прилича на тласък към думите, създава образи, често действа или замира в ступор, докато постепенно ги оформи в истории за разказване. Тогава успявам с някаква своя част да се отдалеча от себе си. Наблюдавам какво не бих направил или каквото правя, без да искам позволение от когото и да е. И скоро забравям началото, повлечен от потока на не чак толкова логични действия и без-действия. [...]
Порàзената България
Новата книга на Теодора Димова – романът „Поразèните“, се вклинява в период от българската история на ХХ век, който спокойно може да определим като един от най-трагичните, връхлетявали отечеството ни. Прочее, обективно видяно, целият ХХ век за България и българите е трагичен век, сравним може би само с катастрофата в края на XIV столетие, когато Второто българско царство е унищожено от конските опашки и кривите ятагани на еничарските орди на османските султани. [...]
Литература и свобода. Разговор с Дмитрий Глуховски
Накратко, аз съм за бъдещето против миналото. Докато сега в Русия мнозинството е за миналото против бъдещето. Но аз мисля, че съм достатъчно млад, за да не се страхувам от бъдещето и да не се боя да попадна в него. Да не се страхувам от някакъв тлен и разпад, когато попадна в него, както би се страхувал някой стар човек – например Путин и неговото обкръжение. Там има хора, които са над 70 г. и които искат да върнат времето обратно. [...]