Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

За писането и бокса. Разговор с Палми Ранчев

Имам доста изострено чувство за самота. Усещам го и когато съм сред много хора. Прилича на тласък към думите, създава образи, често действа или замира в ступор, докато постепенно ги оформи в истории за разказване. Тогава успявам с някаква своя част да се отдалеча от себе си. Наблюдавам какво не бих направил или каквото правя, без да искам позволение от когото и да е. И скоро забравям началото, повлечен от потока на не чак толкова логични действия и без-действия. [...]

Порàзената България

Новата книга на Теодора Димова – романът „Поразèните“, се вклинява в период от българската история на ХХ век, който спокойно може да определим като един от най-трагичните, връхлетявали отечеството ни. Прочее, обективно видяно, целият ХХ век за България и българите е трагичен век, сравним може би само с катастрофата в края на XIV столетие, когато Второто българско царство е унищожено от конските опашки и кривите ятагани на еничарските орди на османските султани. [...]

Литература и свобода. Разговор с Дмитрий Глуховски

Накратко, аз съм за бъдещето против миналото. Докато сега в Русия мнозинството е за миналото против бъдещето. Но аз мисля, че съм достатъчно млад, за да не се страхувам от бъдещето и да не се боя да попадна в него. Да не се страхувам от някакъв тлен и разпад, когато попадна в него, както би се страхувал някой стар човек – например Путин и неговото обкръжение. Там има хора, които са над 70 г. и които искат да върнат времето обратно. [...]

Чудовището Живот

„Чудовището“ е най-новият роман на Владимир Зарев и струва ми се, един от най-съкровените. Главният герой е остаряващ писател, който – благодарение на млада, интелигентна и красива журналистика, изпитва може би за последен път неволните влюбени трепети на сърцето. Поводът за срещата е желанието на младата жена да направи анкета със стария писател, която да превърне в книга. Постепенно срещите се превръщат за него в насъщни, докато не усети той, че е влюбен до уши. [...]