102 публикации
Оля Стоянова
Култура / Оля Стоянова
Забравеният Тодор Кемилев. Разговор с Йоанна Кемилева
17.09
2023
При връщането на Добруджа в пределите на България през 1940 г. баща ми заснема идването на българските войски, парадите и тържествата, а също така обикаля с колата си по селата, за да прави паспортни снимки на хората. Прави индивидуални и групови снимки в ателието, снима и на места. За товa свидетелстват многото портрети, запазени в архива на Добрич. Намерихме в местния вестник от 1932 г. реклама на „Фото Кемилев“, че е закупило специални осветителни тела, с които може да снима и вечер. [...]
От фотоапарата към камерата. Разговор с Асен Шопов
19.06
2023
Още от дете се бях запътил към операторската работа, но някак подсъзнателно разбирах, че трябва да мина през фотографията. След това, през тийнейджърските ми години, баща ми ме запозна с един много добър фотограф, който стана мой учител – Константин Марков. Той, за съжаление, вече не е между нас, но още помня как ми обясняваше, че динамиката на снимането с камера заличава много недостатъци. Помня думите му, че ако човек иска да се научи добре да снима с камера, първо трябва да овладее снимането с фотоапарат. [...]
Неразказани истории. Разговор с Пепа Пенева
23.04
2023
Ние сме се фокусирали върху музиката и затова тръгнахме да изследваме какво казват песните. Защото песните са създадени въз основа на конкретни ситуации и оказва се, че има в Родопите песни, които разказват за реални случки – за гръцки момичета, женени за българи. Имало е движение в този район въпреки границите и трудното им преминаване. Имало е един дълъг период, в който са се пресичали гранични зони. Било е трудно, но се е случвало българи да отидат в Гърция. Намирали са начини, срещали са се и са се женили. [...]
Разказ за една библиотека
23.04
2023
„Понякога отнема повече от половин година лечението на една стара книга. Работим страница по страница, милиметър по милиметър, с много търпение“, обяснява Фулия. Тя е студентка, реставраторка в библиотека „Рами“ в Истанбул. Държи в ръцете си четка и пинсети и не отделя поглед от книгата. Казва, че за деня се случва да възстанови едва един сантиметър от повредения участък. „Работата ни донякъде прилича на лекарската, защото наистина се опитваме да лекуваме книгите, правим всичко възможно да ги възстановим“, казва момичето. [...]