Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

История на графитите в София. Разговор с Константин Мравов

Понеже местната власт е имала донякъде по-либерално отношение, има и лоши проявления, и загрозяващи елементи. Така в централната част на града, но и в кварталите се обособиха места, които се превърнаха в своеобразни галерии. Те са предпочитани. В графити субкултурата е най-важно работата ти на художник или райтер да е видима. Затова надписите или платната трябва да са на видими места, законно или не. Сега мисля, че градът е доста нарисуван и това прави впечатление на абсолютно всеки. [...]

Няма дебат върху идеи. Разговор с Петър Денчев

Не гледам на драматургията като на някаква закостеняла структура, но в същото време не съм от режисьорите, които дописват пиесите или добавят някакви други текстови корпуси към тях. Рядко ми се случва това, освен ако не е много необходимо или ако с автора не стигнем до някакво съгласие. Поради това мен ме интересуват текстове, които могат да предложат директна и дори публицистична реакция върху съвременния свят и върху социални патологии и проблеми, свързани със съвременните митологии... [...]

Време за нова антология на турската поезия. Разговор с Кадрие Джесур

Първият ми превод от българска поезия беше публикуван през далечната 1996 г. Представих стихове на големия Христо Фотев. Много исках да се чете на турски и не само защото е роден в Истанбул. По-късно през годините в мой превод бяха публикувани редица български поети – Любомир Левчев, Валери Петров, Петя Дубарова, Едвин Сугарев, Блага Димитрова, София Несторова, Светлозар Игов, Божана Апостолова, Аксиния Михайлова, Кристин Димитрова, Йордан Кръчмаров и много други. [...]

Как се снима война? Разговор с Олександр Барон

Бях свикнал да снимам празника на живота, светлината в очите, радостта... Но не знаех как да снимам войната. Още повече че навсякъде имаше барикади и аз не знаех дали няма да навредя на някого, какво не трябва да се показва. Докато Таня Станева не ни сподели идеята за филма, който в момента снимаме и който ще снимаме до края на войната, до нашата победа. Филмът се казва „Украинска война“ и разказва за три жени от Болград, за мъжете им на фронта, за това как те помагат с каквото могат като доброволци и какво преживяват. [...]