Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

Голяма драма за една комедия

Дали е остаряла пиесата „Човекът и оръжията“? Вероятно. Аз самата не знам дали щях да гледам спектакъла, ако не бяха събитията пред театъра. Но точно тези сблъсъци направиха гледането задължително. Защото оттук нататък вече не говорим за спектакъла и пиесата, а за онова, което се случи пред Народния театър. Вероятно и затова голяма част от протестиращите бяха изненадани по-късно, че са се изправили срещу една романтична комедия, а не срещу опасна пропаганда, която застрашава българския дух. [...]

Усещане за 90-те. Разговор с Евгени Димитров

Този дух на 90-те беше много смел и креативен, въпреки че има хора, които твърде много оплакват онези години. Не съм ги усетил по този начин. Имаше ентусиазъм и много неща се получаваха бързо. Раждането на „Булфото“ стана в една пицария наблизо. С моя съученик и приятел Явор Янков пиехме бира и рисувахме на салфетки някакви велики планове. Бяхме първите, които в България качваха и предлагаха агенционна фотография през интернет. По онова време все още се налагаше да обясняваме какво е интернет. И нещата започнаха. [...]

Бесарабия и айсбергът на културата. Разговор с Михаела Аройо

Бесарабия включва както молдовска, така и украинска част, но понеже икономически не е добре развита, има голяма бедност и не са много младите хора, които искат да останат в селата. Одеса е притегателен център, нещо като първата възможност. Затова в Одеса тези младежи правят много – там създават организациите си, там се опитват да съхранят и поддържат връзката със селото, с родното. Един от фокусите на изследването ми е как се отразява настоящата война на идентичността на тези хора и на живота им. [...]

Кристофър Окиконе: Всичко е лично

Отидох в Украйна през 2014 г., бях новак, още в началото на кариерата ми. Имах известен успех преди това в Ню Йорк, където живея. Исках да снимам определени аспекти от конфликта в Украйна и затова отидох. Изкарах няколко седмици, запознах се с интересни хора. След това се върнах в Съединените щати и отидох в Либия за около месец. Престоят в Либия беше тежко преживяване за мен – имаше бомбени атентати, сражения. Разбира се, че това е трагедия, но да се отразяват такива събития е интересно от фотографска гледна точка. [...]