115 публикации
Оля Стоянова
Култура / Оля Стоянова
Духът на Родопите
24.02
2025
Фотографията ми е вродена, желанието да снимам се появи още когато бях дете. Навремето нямаше откъде да се запали човек, нямаше социални мрежи или интернет, и когато родителите ми ме попитаха какво искам да ми купят за един рожден ден, аз спонтанно им отговорих, че имам желание да снимам и искам фотоапарат. Исках да снимам, да запазвам някакви моменти, когато сме заедно с тях. Във Велико Търново имаше едно магазинче, където продаваха фотоапарати и ленти, и оттам получих първия си фотоапарат „Вилия“. [...]
Братството на костенурките. Разговор с Марко Видал Гонсалес
24.02
2025
През 2016 г. пристигнах в Българиа като студент по програма „Еразъм“ и това беше първата страна извън Испания, в която стъпвах. Освен липсата на усмивки ме впечатли и мизерията по улиците. Бабите, които продаваха цветя или зеленчуци, възрастните хора, които ровеха в кофите. Започнах да пиша на испански стихотворения на социална тематика, посветени на София и на тези гледки, на които бях свидетел. Обаче след година-две продължих да пиша стихове на български, вероятно в резултат от четенето на много българска поезия. [...]
Жажда за нови места. Разговор с Радослав Свирецов
22.01
2025
Искам да снимам природа, пейзажи, диви животни – там, където човекът няма намеса. Избягвам да включвам хора в кадрите ми и не снимам много портретна и улична фотография. Предпочитам природата, защото тези пътувания ми помагат емоционално и чисто психически. До момента съм бил в около 15 държави и малката цел, която си поставяме със съпругата ми всяка година, е да посетим четири нови страни. Стараем се да не повтаряме, да откриваме нови места. Това не е лесно, тъй като дестинациите стават все по-далечни. [...]
Хората на София. Разговор с Вихрен Георгиев
20.12
2024
Целта е да предадеш нещо с една снимка – тя да предизвика емоция, да ни накара да се замислим, да поискаме да променим нещо. Дразня се на масовото навлизане на фотографията в социалните мрежи – всичко се прави за събиране на лайкове, да се тупаме в гърдите какви големи фотографии сме. Не сме. Всеки може да снима ето тези дървета. Но с каква цел го прави? Защо подсилваме цветовете и ги превръщаме в нереални? Това опошлява самата фотография като изкуство. Хората спират да ценят истинската фотография. [...]