103 публикации
Оля Стоянова
Култура / Оля Стоянова
Разказ за една библиотека
23.04
2023
„Понякога отнема повече от половин година лечението на една стара книга. Работим страница по страница, милиметър по милиметър, с много търпение“, обяснява Фулия. Тя е студентка, реставраторка в библиотека „Рами“ в Истанбул. Държи в ръцете си четка и пинсети и не отделя поглед от книгата. Казва, че за деня се случва да възстанови едва един сантиметър от повредения участък. „Работата ни донякъде прилича на лекарската, защото наистина се опитваме да лекуваме книгите, правим всичко възможно да ги възстановим“, казва момичето. [...]
Не знаеш какво те чака зад ъгъла. Разговор с Боряна Илиева
28.03
2023
Фотографията ме учи на емпатия. Трябва да проявя разбиране и уважение към другия, който е пред фотоапарата. Когато снимаш, не можеш да застанеш срещу обекта си с осъждане, с лоши помисли. Не можеш да проникнеш със сила там, където е издигната преграда. Всеки човек е многолик, многопластов. Една фотография улавя само този пласт, който ни е показан сега. Ако искаме да вникнем по-дълбоко, не можем да сме неуважителни към границите на човека срещу нас. Фотографията ни учи на едно непрестанно търсене. [...]
Книга на тревогите
27.02
2023
Синтезът между човека и биомашините; липсата на бъдеще и в същото време предсказуемостта на това бъдеще, което все пак следва логични алгоритми и затова е познаваемо; паметта като абсолютна ценност; изчезването на човешкото и парадоксалността на живота – това са малка част от темите в най-новия роман на Георги Тенев „Атлантически експрес“. Тази антиутопия ни пренася в много фантастични светове, които обаче позволяват още повече прочити, особено през актуалните тревоги на днешния ден. [...]
Нужни са големи теми. Разговор с Александър Поповски
26.02
2023
Виждам, че социалната ангажираност се цени високо – не само в театъра, но и в европейското кино. А това е проблем, защото на фестивали се награждават само филмите, които се ангажират с актуалните проблеми на днешния ден. Даже нещо повече – ако филмът не е ангажиран политически, той не стига до фестивалите. Не казвам, че това не трябва да се случва, но не може да е най-голямото достойнство на даден спектакъл или филм. Затова смятам, че на сцената трябва да предлагаме по-универсален разказ. [...]