Оля Стоянова

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.

От три култури. Разговор с Габриела Хаджикостова

Аз много исках да уча актьорско майсторство за мюзикъл и това беше причината да замина за Будапеща. Започнах да се занимавам с драматичен театър, но тъй като съм немска възпитаничка, много отдавна се интересувах от Бертолт Брехт и Вайл. Харесва ми самоиронията на Брехт, той е многопластов. Геният на Курт Вайл е в това, че с музиката си подплатява много силно текста и така се получава силно послание. Ненапразно го наричат най-големия театрален композитор на ХХ век. [...]

Болка и пречистване. Разговор с Веселка Кунчева

За мен пандемията беше като една малка смърт. Всички знаем, че страхът от смъртта преминава през няколко етапа – минаваме през гнева, през смирението, през опита да се договорим с който и да е над нас да не ни се случи. Аз преминах през същите процеси. Стигнах до усещането, че просто ме няма, защото ние сме творци, хора, които се занимават с изкуство, ние се изразяваме и дишаме чрез изкуство. И когато ти забранят да се докоснеш до това изкуство, ти ставаш просто парче плът и нищо повече. [...]

Мълчанието на снимката. Разговор с Добромир Иванов

Всички онези новини и събития, които снимаме всеки ден, нямат претенцията да бъдат изкуство. Но пък имат документална стойност, защото ние следваме ритъма на деня и това се документира. Когато след години извадиш архива си, можеш да видиш как всичко се е променило. Това постоянно снимане ни позволява да видим процесите – как някои герои на днешния ден си тръгват, как се появяват нови лица. Позволява ни да гледаме на живота като на фотографска лента, която се разгръща пред нас. [...]

Липсва усещането за изненада. Разговор с Александър Мануилов

Първият ми проект като драматург беше „Вавилонската кула“ с Огняна Серафимова. Показахме го в рамките на Пражкото квадринале през 2007 г. Беше визуален пърформанс и моята работа се състоеше в това да измислим как статични визуални елементи да се подредят – значещо, плавно и ярко – в разказ. Питаха ме искам ли да сложа и думи, аз реших, че няма нужда. Оставихме го верен на първоначалната му природа – да действа само с образи (и звук), понеже двигателят и сърцето на проекта бяха сценографите и техните визии. [...]