Марта Монева

Марта Монева е следвала право, кинознание и аудиовизуална публицистика в Германия. Организирала е международни образователни платформи и културни форуми в България и Германия. Работила е във филмови и културно-политически редакции в телевизиите ARTE и 3sat/ZDF в Германия. Публикува в печатни медии в Германия и България. Понастоящем работи по собствен документален филмов проект.

Мари Врина – Превеждам само това, което обичам

Искам да напишем една нестандартна история на българската литература, даже не на литературата, ами на българското литературно пространство. Това, което ме вълнува, след като прочетох и теоретици – американци, французи и италианци, и бидейки в Националния институт по източни езици и цивилизации в Париж, където работя с колеги от различни култури и езици, е да впиша литературата, създадена на територията на днешна България и по исторически причини в част от днешна Северна Македония, в европейското пространство. [...]

Нана Джанелидзе – Чудовището война

Знаете, че сега сме свободна страна, но в Абхазия живеят под страшния надзор на КГБ. Там руснаците са много силни и възпитават младото поколение в омраза към Грузия. Например питат децата в първи клас кой е най-големият им враг. И те единодушно отговарят, че това са грузинците. А на въпроса кой е първият им приятел в един глас отговарят „руснаците“. И интересното е, че по-възрастното поколение, което се е било във войната, не мрази, хората от по-младото поколение мразят, защото омразата е насадена в тях. [...]

„Редителката“ от Сараево. Разговор с Ясмила Збанич

Идеята за прошката е много християнска. Аз не съм християнка. И героинята ми не прощава. Връща се, за да се опита да промени нещо. Тя има голямо сърце, способна е да се изправи пред случилото се и знае, че децата не са виновни и че може би ще успее да промени нещата. Това е единствената надежда, която ѝ остава. Нещо много важно стана в Босна – нямаше никакво отмъщение за това, което се случи, нито едно отмъщение, а 100 000 души загинаха. Когато разговарям с майките от Сребреница, те казват, че искат истината. [...]

Кирил Дончев – Тишината е най-хубавата музика

По мое усещане изкуството се умори. Театърът и музиката се умориха. Музиката се изчерпа. Все пак това са дванайсет тона и има милиарди комбинации. Не че няма от време на време живинки, но общо взето, се умори. Даже аз скоро споделих с някого по повод на тази инициатива – да спрем за един час електричеството. Имам такъв призив – не може ли да спрем за един час звуците в света? Знаете ли колко хубава ще бъде тишината? И според мене тя е най-хубавата музика. От тук нататък тишината ще бъде най-хубавата музика. [...]