Марта Монева

Марта Монева е следвала право, кинознание и аудиовизуална публицистика в Германия. Работила е във филмови и културно-политически редакции на ARTE и 3sat/ZDF. Публикува в германски, български и международни специализирани издания. Член е на ФИПРЕССИ и на Европейската филмова академия и участва в международни фестивални журита. Ръководи „Връзки с обществеността“ на фестивалите goEast и exground filmfest и участва в тяхното програмиране. Работи по проекти на Германския филмов институт в областта на филмовото образование и развитието на публики, включително във Film Outreach Management на Southern Lights. Организира международни образователни платформи, филмови и културни форуми в България и Германия.

Марта Месарош: Да видя какво ще бъде утре

Много бих искала да направя филм за Лени Рифенщал, но би било изключително трудно. Тя е оставила такова завещание, че филмите ѝ са изключително скъпи, дори използването на най-малки части от тях. По времето, когато тя е живяла, в Полша е живяла и Ванда Якубовска, която е оцеляла в концентрационния лагер „Освиенцим“ и после е направила първия филм за „Освиенцим“. Гениален филм за лагера! Живели са с Лени по едно и също време. Докато едната снимала своите филми за Хитлер, другата снимала как убиват поляците във Варшавското въстание. Такъв филм искам да направя, но пари няма да се купят късчета от филмите на Лени. [...]

От букета на Моцарт. Разговор с Биляна Цинликова

Това, което отличава „Моцартеум“ от всички други висши музикални училища, е, разбира се, на първо място името на Моцарт. Касае се за цяла група от институции, които носят това име – международната фондация, музейната група и университета. Имаме акцент върху виенската класическа музика, много различни отдели, които се занимават с изследователска дейност, свързана с Моцарт, с интерпретацията му. Това, което отличава университета, е наистина много, много високото ниво на преподавателите. [...]

Цветове в града. Разговор с Мануел Герулис

Кариерата ми започна през 1983–84 г. с хип-хоп вълната, която дойде първо в Европа, а след това в Германия. Тук, във Висбаден, имаше пързалка за ролкови кънки, там се срещаха хората от младата хип-хоп сцена, правеха се и брейкденс битки. Там се срещаха първите автори на тагове. Това беше люлката на графити сцената във Висбаден, Майнц и района Рейн-Майн. Започнах да пръскам влакове през 1987 г., докато през 1991 г. не ме заловиха и осъдиха за умишлено увреждане на имущество. [...]

Животът е училище. Разговор със Станислав Трифонов-Насимо

Във ВТУ не ни харесваха. Първата година направих няколко графита, започнаха да разбират кой ги прави и показаха строгост и недоволство, дори ме оставиха на поправка по рисуване. Показаха ми, че този път, по който съм тръгнал, не е правилният, а трябва да вървя в традиционния класически коловоз. Но пък градът ме срещна с много интересни хора, запознах се с Ендо, един от първите рапъри в България. С него направихме собствено crew, към нас се присъединиха още хора от факултета, които с моя помощ влязоха в графити културата. [...]