Култура / Марта Монева
Цветове в града. Разговор с Мануел Герулис
Кариерата ми започна през 1983–84 г. с хип-хоп вълната, която дойде първо в Европа, а след това в Германия. Тук, във Висбаден, имаше пързалка за ролкови кънки, там се срещаха хората от младата хип-хоп сцена, правеха се и брейкденс битки. Там се срещаха първите автори на тагове. Това беше люлката на графити сцената във Висбаден, Майнц и района Рейн-Майн. Започнах да пръскам влакове през 1987 г., докато през 1991 г. не ме заловиха и осъдиха за умишлено увреждане на имущество. [...]
Животът е училище. Разговор със Станислав Трифонов-Насимо
Във ВТУ не ни харесваха. Първата година направих няколко графита, започнаха да разбират кой ги прави и показаха строгост и недоволство, дори ме оставиха на поправка по рисуване. Показаха ми, че този път, по който съм тръгнал, не е правилният, а трябва да вървя в традиционния класически коловоз. Но пък градът ме срещна с много интересни хора, запознах се с Ендо, един от първите рапъри в България. С него направихме собствено crew, към нас се присъединиха още хора от факултета, които с моя помощ влязоха в графити културата. [...]
Между музиката и литературата. Разговор с Герган Ценов
Вкусът на обикновената неподготвена публика е базиран на стилове и произведения отпреди 100–200 години, което намирам за неестествено. Може да бъде сравнено с човек, който ходи само в археологически музеи. Той иска да вижда само находки на няколко хилядолетия или столетия. Моята мисия е да работя в сферата на съвременната музика, да държа публиката в такт със съвременното, както винаги е било всъщност. По времето на Толстой са се четели негови съвременници, по времето на Бетовен се е слушала музиката на Бетовен. [...]
Маргарете фон Трота: Няма връщане назад
Първият „истински“ филм, който гледах, беше „Седмият печат“ от Ингмар Бергман, той ме впечатли толкова много, че веднага почувствах желание да мога да правя филми. Ала много по-късно, едва през 1977 г., успях да режисирам първия си филм. Най-напред подходих към това мое желание, като се опитах да се доближа до целта, работейки години наред като актриса. Трябва да се има предвид, че през онези години почти нямаше жени режисьори. На жените им нямаха много-много вяра, че умеят режисьорското майсторство. [...]