Радвам се, че все по-рядко попадам на мнения, че в детските книги родителите трябвало да бъдат за пример, тоест силно идеализирани. В такива случаи винаги се сещам за Ерих Кестнер, критикуван, че пише за проблемите на възрастните в детските си книги. А той отговаря… Впрочем, ако сте забравили или, не дай боже, никога не сте знаели какво отговаря Кестнер, непременно трябва да прочетете „Двойната Лотхен“. Много ми се иска да има списък със задължителни детски книги и за родителите. [...]
Винаги съм имала чувството, че Съветският съюз формално още не е напълно приключил. Знаеше се, че се разпада, но някак си усещахме, че още не е свършил. Не мога да кажа, че съм могла да предвидя, че ще има такава война, но при нас през 2008 г., когато Русия нападна Грузия, единственото нещо, което не направиха, е, че не стигнаха толкова далеч, не бомбардираха всички градове и не унищожаваха хора. Това не се случи, но за известно време просто анексираха наша територия. Преди това беше Чечения, след това Крим... [...]
Откакто настъпиха пандемичните времена, на нас, артистите, художниците и музикантите, ни се наложи да се приспособим в новата ситуация. Така стигнах до проектите, научих се как се кандидатства, защото до този момент бяхме абсолютно изолирани от такъв процес – някой да ни спонсорира да правим нещо. Адаптирахме се и вече имаме реализиран общ проект в Ихтиман, който осъществихме с първото ни кандидатстване пред Националния фонд „Култура“. Бяхме много щастливи, имахме шанса двамата заедно да творим обезпечено. [...]
Следващата стъпка е десъветизацията на Русия. Трябва да се проведе процес, подобен на този, който се случи в Германия след края на Втората световна война, когато обществото беше денацифицирано. Трябва да се осъзнае, че съветската идеология и съветската система са живи и здрави и че Путин и неговият режим са преки наследници на Сталин. Години наред Западът пренебрегваше престъпленията на „нова Русия“ и предпочиташе да прави бизнес с нея. Сега е дошло времето да се изправим срещу злото и да го победим. [...]
