Това, което отличава „Моцартеум“ от всички други висши музикални училища, е, разбира се, на първо място името на Моцарт. Касае се за цяла група от институции, които носят това име – международната фондация, музейната група и университета. Имаме акцент върху виенската класическа музика, много различни отдели, които се занимават с изследователска дейност, свързана с Моцарт, с интерпретацията му. Това, което отличава университета, е наистина много, много високото ниво на преподавателите. [...]
Кариерата ми започна през 1983–84 г. с хип-хоп вълната, която дойде първо в Европа, а след това в Германия. Тук, във Висбаден, имаше пързалка за ролкови кънки, там се срещаха хората от младата хип-хоп сцена, правеха се и брейкденс битки. Там се срещаха първите автори на тагове. Това беше люлката на графити сцената във Висбаден, Майнц и района Рейн-Майн. Започнах да пръскам влакове през 1987 г., докато през 1991 г. не ме заловиха и осъдиха за умишлено увреждане на имущество. [...]
Във ВТУ не ни харесваха. Първата година направих няколко графита, започнаха да разбират кой ги прави и показаха строгост и недоволство, дори ме оставиха на поправка по рисуване. Показаха ми, че този път, по който съм тръгнал, не е правилният, а трябва да вървя в традиционния класически коловоз. Но пък градът ме срещна с много интересни хора, запознах се с Ендо, един от първите рапъри в България. С него направихме собствено crew, към нас се присъединиха още хора от факултета, които с моя помощ влязоха в графити културата. [...]
Вкусът на обикновената неподготвена публика е базиран на стилове и произведения отпреди 100–200 години, което намирам за неестествено. Може да бъде сравнено с човек, който ходи само в археологически музеи. Той иска да вижда само находки на няколко хилядолетия или столетия. Моята мисия е да работя в сферата на съвременната музика, да държа публиката в такт със съвременното, както винаги е било всъщност. По времето на Толстой са се четели негови съвременници, по времето на Бетовен се е слушала музиката на Бетовен. [...]
