Култура / Марта Монева
Антонио Санчес и Тана Алекса: На равна нога – барабани и глас
Благодарение на факта, че съм изучавал класическа музика, форми и похвати и как Моцарт е композирал симфония или соната, имах добър пример как се структурира музика. Исках да разказвам истории и да приложа това към импровизацията. Едно от нещата, които най-много обичам да правя днес, е да обучавам ученици как да възприемат инструмента – не само барабаните, но и всеки друг инструмент – по съвсем различен начин, така че той да се превърне в средство за разказване на истории. [...]
Воин в джаза. Разговор с Константин Костов
За мен най-важното е да накарам моите студенти да се отнасят с любов към това, което правят. Да учиш импровизация е все едно да учиш нещата от живота. Импровизацията е да можеш да кажеш нещата по много различни начини. Начинът на мислене и на реакция са най-сложни по време на импровизация, идеи има всеки, но най-трудно е да подбереш правилното. Импровизацията е и бърза реакция на мисълта. За да можеш да мислиш в музиката, би трябвало да можеш да мислиш по различен начин и в другите области. [...]
Можеше да се случи навсякъде в Европа. Разговор с норвежката журналистка Осне Сайерстад
Фактът, че това се е случило в Норвегия, не означава кой знае какво. Можеше да се случи в Нидерландия, Германия или Белгия, можеше да се случи навсякъде в Европа. Виждам го по-скоро като европейски образ, отколкото конкретно норвежки, но се е случило да бъде норвежец. Крайната десница всъщност не е много силна в Норвегия, което е добре. Тя не е организирана сила, по-силна е в Германия, дори много по-силна е в Швеция. Брайвик си мислеше, че ще го освободят, че ще стане герой, което не се случи. [...]
Капитализъм на ръба на нервна криза. Разговор с Албена Азманова
Дори и да не знаем накъде вървим, добре е да знаем къде не трябва да стоим. Философът Теодор Адорно е казал: „Ние може да не знаем какво е правилното, но почти винаги знаем кое е грешно“. Това е и основната ми позиция в тази книга, в която направих критика на съвременния капитализъм. Така се оказах два пъти дисидент – първо срещу комунизма и след това срещу капитализма. Анализите ми се подхранват от реалността и от чувството за несправедливост, на което трябва да се реагира. [...]