Култура / Автори

Кристиан Болтански

Кристиан Болтански

Кристиан Болтански (1944–2021) е художник, скулптор, режисьор, етнолог, мащабните му инсталации представляват архиви на мъртъвци, негови теми са възпоменанието на жертвите на Холокоста, насилието, преходността на човешкия живот, културата на паметта. Болтански е самоук, но става световноизвестен още млад, през 70-те години на миналия век. Тогава се насочва към различни нови техники и средства – използва филми, снимки, често лични, осветени със слаби електрически крушки. През 2010 г. е поканен за самостоятелна изложба в парижкия Гран пале. През 2020 г. центърът „Жорж Помпиду“ му посвещава изложба, замислена като една гигантска творба. Най-точно го описва терминът „концептуалист“. Самият той през 60-те години обича да се определя като представител на „изкуството на действието“, на „рисуването с жестове“, на „абстрактния експресионизъм“. Малко по-късно унищожава повечето си творби и се заема с основната тема, която го вълнува – необходимостта да помним.

Прочети повече...

Кристиане Тиц

Кристиане Тиц

Кристиане Тиц е професор по систематична теология в Университета в Цюрих, признат авторитет в изследването на живота и делото на мислители като Карл Барт и Датрих Бонхьофер. Авторка е на биографията на Карл Барт „Живот в противоречие“. 

Прочети повече...

Кристиян Постаджиян

Кристиян Постаджиян

Доц. д-р Кристиян Постаджиян е преподавател в Нов български университет по „Реклама и медии“, „Международна реклама“, „Принципи на маркетинговите комуникации“ и др. Автор е на книгата „Похвати за изграждане на потребителска ангажираност в рекламата“ (изд. на НБУ, 2018 г.) и съавтор на изследването „Потребителско поведение“ (изд. УНСС, 2018 г.). 

Прочети повече...

Крум Гергицов

Крум Гергицов

Крум Гергицов е роден през 1949 г. в с. Новачене, Плевенско. През 1976 г. завършва театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Любомир Тенев. От 1976 г. е драматург на Русенския драматичен театър. В периода 1998–2000 г. е и негов директор, а през 2006–2011г. – заместник-директор. Активно се изявява в областта на театралната критика. Има множество публикации по проблемите на българския театър в столични и местни издания за култура и изкуство. Автор на книгите „Русе – преживени театрални мигове“ (2009) и „Летопис на Русенския драматичен театър –1907–2014 г.“ (2014).

Прочети повече...

Кръстю Мисирков

Кръстю Мисирков

Кръстю Мисирков е роден през 1874 г. в село Постол (днес в Гърция). Той е филолог, фолклорист и публицист. През 1889 г. е сръбски стипендиант на дружеството „Св. Сава“ под името Кръста Петкович, но напуска. Закратко учи в София, но през 1890 г. е отново стипендиант в Белград. Завършва за учител и е изпратен в Прищина. Отказва се и заминава в Русия, завършвайки Петербургския университет. Закратко е учител в Битоля, назначен от Българската екзархия. Отново се връща в Русия, където пише знаменитата си книга „За македонцките работи“, издадена в София (1903 г.). В нея той развива идеята за обособяване на македонците в народност, различна от българската, чрез етнографски и лингвистични доказателства. По време на Балканската война е кореспондент на руската преса. Тогава води този свой дневник на руски език, открит през 2006 г. В края на дните си се установява в България, директор е на гимназиите в Карлово и Копривщица. Умира през 1926 г. в София.

Прочети повече...

Ксавие Рей

Ксавие Рей

Ксавие Рей е бивш възпитаник на „Екол нормал сюпериор“. Куратор на изложби и изкуствовед, дипломиран от Висшия национален институт на културното наследство. Бил е директор на колекциите на Музея „Орсе“, а от 2017 г. до 2021 г. директор на музеите в Марсилия. От 2021 г. ръководи Националния музей за модерно изкуство център „Жорж Помпиду“.

Прочети повече...

Ласло Краснахоркаи

Ласло Краснахоркаи

Ласло Краснахоркаи е роден през 1954 г. в Дюла, Югоизточна Унгария. Дебютният му роман „Сатанинско танго“ от 1985 г. (превод на български Светла Кьосева, изд. „Стигмати“, 2001 г.) бързо печели международно признание. Сред другите му романи са „Меланхолия на съпротивата“ (1989), „Пленникът на Урга“ (1993), „Война и война“ (1999), „От север – планина, от юг – езеро, от изток – път, от запад – река“ (2003), „Разруха и печал в Поднебесната“ (2004), „Последният вълк“ (2009). Освен на романи и разкази той е автор на сценарии за филмите на унгарския режисьор Бела Тар. Ласло Краснахоркаи бе отличен от Нобеловия комитет „за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството“.

Прочети повече...

Лев Рубинщейн

Лев Рубинщейн

Лев Рубинщейн (р. 1947 г.) е руски поет и журналист. Един от основоположниците на московския концептуализъм (заедно с поетите Всеволод Некрасов и Дмитрий Пригов). След 1989 г. работи като колумнист за „Комерсант“, „Грани.ру“, „Новая газета“. Автор на книгите „Малка нощна серенада“ (1992), „Все по-нататък и по-нататък“ (1995), „Домашно музициране“ (2000), „Речников запас“ (2008), „Духовете на времето“ (2008).

 

Прочети повече...