Любомир Кутин е магистър по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи последователно като директор на Дирекция „Култура“ в Община Варна (1992–2000), като изпълнителен директор на Държавна опера – Варна (2002– 2009), зам. директор на Държавна опера – Русе (2012–2015) и организационен секретар на Фестивала на оперното и балетното изкуство – Стара Загора (от 2015 досега), доктор е по социология (2002).
Любомир Тенев (1915–1993) е сред значимите български театроведи. Върху формирането му като личност силно влияние оказва проф. Асен Златаров, първи братовчед на майка му. Завършва право в Софийския университет (1943). След 9 септември 1944 г. е изпратен в лагер в с. Вардим (общ. Свищов), откъдето е освободен благодарение на приятелското съдействие на Христо Радевски. Работи като адвокат (1943–1946), редактор на сп. „Изкуство“ (1947), съветник по въпросите на театъра в Комитета за изкуство и култура (1948). Той е сред основателите на Държавното висше театрално училище (1948), негов заместник-ректор (1948–1951) и ректор (1951–1953). Доцент (1950), професор (1952) по история на западноевропейския театър. Завежда Катедрата по театрознание във ВИТИЗ (1948–1951, 1965–1980).
Проф. д-р Людмил Димитров (1967) преподава руска класическа литература в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2005 до 2010 г. и от 2014 до 2019 г. е лектор по български език, литература и култура в Люблянския университет, Словения. Член е на Съюза на преводачите, на Българския ПЕН и на Международното общество „Достоевски“ (International Dostoevsky Society). Автор на множество статии в български и чужди специализирани издания, на монографиите за руската класическа драматургия: „Четвероевангелие от Пушкин. Опит за изучение на драматургичния цикъл “Малки трагедии” (1999), „Да бъдеш шут в играта на съдбата. Руската драматургия от ХІХ век. Херменевтика на канона“ (2006), „Да разсмиваш Мелпомена, или Чехов на големия път към драмата“ (2013). Преводач от руски и словенски език, претворява на български „Опасният съсед“ на Пушкин, „Дебнейки Годо. Пет съвременни словенски пиеси“ (Людмил Димитров е и съставител на сборника), „Тази нощ я видях“ на Драго Янчар и др. Лауреат е на Голямата Лавринова награда на Съюза на словенските литературни преводачи (2017) и на Награда за цялостно творчество на СПБ (2020).
Д-р Людмил Станев е роден през 1959 г. в гр. Варна. Завършва медицина през 1985 г., работи като лекар. Автор на книгите: „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“, „По-малко“, „Приятели мои“, „Няма такава книга и други разкази“, „Рязко“, както и на драматургични текстове: „Сън в зимна нощ“ и „Какъв прекрасен свят“ – два мюзикъла, поставени във Варненския драматичен театър, „Малка чувалена приказка“ (ДКТ Видин, Добрич и Белград), „Малкият Хамлет“ и „Самотен текст“ (в Радиотеатъра на БНР). Людмил Станев е съсценарист с Тодор Колев на поредицата „Как ще ги стигнем американците“, съсценарист с Теди Москов на представлението „Мармалад“ и тв поредицата „Улицата“, сценарист на „Измислици-премислици“ и др. Член на редколегията на списание „Страница“. От 13 години води авторско предаване за литература в Радио Варна – „Морска гара“, има публикувани над 500 текста в периодичния печат. Носител на Награда „Варна“, Наградата на Съюза на лекарите писатели съвместно с Валери Петров, Националната литературна награда „Чудомир“, Националната литературна награда „Христо Г. Данов“.
Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.
Людмила Петрушевска е поетеса, драматург, белетрист, смятана е за жив класик на модерната руска литература. До перестройката е забраняван автор поради интереса ѝ към „сенчестите страни на живота“. Тя е единственият руски писател, удостоен със Световната награда за фентъзи (2009). Автор е на множество пиеси, сборници с разкази, приказки и сценарии, както и на три романа. Последният ѝ роман „Откраднаха ни. Историята на едно престъпление“ е преведен и на български („Колибри“, 2022).
Людмила Улицка (род. 1943 г.) е сред най-ярките и влиятелни гласове на днешната руска проза. Биолог генетик по образование, тя сякаш пренася съвършената оптическа апаратура в литературния си свят и внимателно проучва човека и вътрешния му живот. Книгите ѝ са преведени на десетки езици, критиката ги определя като „проза на нюансите“ и често я сравнява с Чехов. Българските читатели я познават с романите „Медея и нейните деца“ (2005) и „Казусът Кукоцки“ (2017), със сборниците „Сонечка. Бедни роднини“ (2004) и „Непрекъсната линия“ (2019). През февруари 2022 г. писателката се противопостави на руското нахлуване в Украйна, месец по-късно емигрира в Германия.
