Култура / Автори

Катя Петрова

Катя Петрова е един от най-оригиналните куклени режисьори у нас след 1989 г. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на Юлия Огнянова. Автор на редица провокативни и философски спектакли за възрастни и деца в Германия и България. Най-известни от тях са: „Ние, врабчетата“, „История за чайка и банда котараци“, „Макс и Мориц“, „Приказки на един дъх“ и др. (за деца), както и „Легенда за Сибин“, „Бомбето“, „Кино, кино“, „Укротяване на опърничавата“, „Клаустрофобия“, „В кулисите на душата“, „Цар Шушумига“, „Автобиография“ и др. (за възрастни). Спектаклите ѝ са показвани в Русия, САЩ, Словения, Испания, Великобритания, Германия, Гърция, Мексико и Норвегия.

Кирил Серебреников

Кирил Серебреников е театрален, филмов и оперен режисьор. Роден е през 1969 г. в Ростов на Дон, завършил е Ростовския университет. От 2012 г. е и артистичен директор на театъра „Гогол център“ в Москва. Има постановки в Московския художествен театър, в театър „Съвременник“, Националния театър на Латвия и др. Режисирал е оперни постановки на сцената на Мариинския театър в Петербург, на Болшой театър в Москва, Комише Опер в Берлин, както и в оперите в Щутгарт и Цюрих. Поставял е и авторски балетни постановки за Болшой театър като „Герой на нашето време“ (2015) и „Нуреев“ (2018). Получава международно признание и отличия за своя театър с остри политически послания. Негови са филмите „Лято“ и „Петрови в грипа“, понастоящем завършва най-новия си филм „Жената на Чайковски“.

Клод Ажеж

Клод Ажеж (род. 1936 г. в Картаген, Тунис) е френски лингвист със световна известност. Той е почетен професор в Колеж дьо Франс, носител на златния медал на френския Център за научни изследвания. Роден е в семейство на кръстени евреи. Специалист по арабски език, по африкански езици и обща лингвистика. Автор е на книги, ползващи се с голям успех: „Французите и вековете“, „Диханието на езика“, „Детето с двата езика“, „Да спрем смъртта на езиците“, „Битката за френския език“, „Любовен речник на езиците“. Едновременно с това той е и музикант, а книгата „Музиката или Смъртта“ е първото му изследване в тази област.

Константин Константинов

Константин Константинов (1890–1970) е писател и преводач. Роден е в Сливен. Брат на художничката Донка Константинова. Завършва право в Софийския университет и специализира в Париж. Част е от кръга около сп. „Звено“ (1914) заедно с Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов и Георги Машев. Публикува в „Българан“, „Съвременна мисъл“, „Златорог“, „Изкуство и критика“. Работи като съдия, прокурор, адвокат. През 1944 г. работи в Радио София. Избран е за председател на Съюза на българските писатели (1945–1946) заради ярката си гражданска и антинацистка позиция. Сред най-известните му книги са: „Към близкия“ (1920), „По земята“ (1925), „Кръв“ (1933), „Сърцето в картонена кутия“ (1933, в съавторство със Св. Минков), „Трета класа“ (1936), „Седем часа заранта“ (1940), „Птица над пожарищата“ (1946), мемоарната книга „Път сред годините“ (1959). Известен преводач от руски и френски език.

Константин Павлов

Константин Павлов е едно от най-ярките имена в българската поезия от втората половина на ХХ в. Роден е на 2 април 1933 г. в с. Попово, Пернишко, което днес се намира под язовир „Студена“. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в СУ „Кл. Охридски“. Последователно работи като редактор в Радио София (1957–1959), издателство „Български писател“ (1961–1962; 1964–1965), в. „Литературен фронт“(1963) и в „Мултифилм“ (1965–1966). Издава книгите „Сатири“ (1960) и „Стихове“ (1965), които му навличат гнева на догматичните цербери на режима. От 1966 г. до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. Чак през 1975 г. получава разрешение за работа в ДО „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член и на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод петдесетгодишнината от рождението му е издадена книгата „Стари неща“ със стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във в. „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в организации или партии. Отива си от този свят на 28 септември 2008 г.

Константин Сигов

Красимир Илиев

Красимир Илиев е изкуствовед и уредник в Софийска градска художествена галерия (СГХГ). Известен негов проект е изложбата "Форми на съпротива 1944-1985", в която бяха събрани рядко или непоказвани досега творби на репресирани български художници и скулптори, някои от които арестувани в първите дни след 9 септември 1944 г. Той е куратор и на изложбата "Илия Бешков – свян и страсти", включваща непознати еротични рисунки на именития художник.

Красимир Терзиев