Мишел Онфре е френски философ и преподавател в университета в Каен. Автор е на множество книги, сред които: „Трагичната мъдрост“ (2006), „Грижата за удоволствията“ (2009), „Вечерни записки“: за една психоанализа без Фройд“ (2010), както и на една „Контра-история на философията“ в 8 тома. На български е преведена книгата му „Гастрономическият разум“ (2011).
Мишел Сер е роден през 1930 г. в Ажан, умира на 1 юни 2019 г. в Париж. Член на Френската академия, преподава в Сорбоната и в Станфордския университет. Автор е на многобройни книги, на български са преведени „Атлас“ (1999, „Прозорец“), „Петте сетива“ (2005, „Лик“), „Палечка“ (2021 г., СОНМ).
Мишел Турние (1924–2016) е един от класиците на съвременната френска литература. Следва философия в Сорбоната и в Тюбинген. Творбите му са вдъхновени от фантастичното, немската култура, католицизма и философията на Гастон Башлар. На българския читател са познати неговите книги „Дивият петел“, „Петкан, или Чистилището на Пасифика“, „Петкан, или дивият живот“, „Златната капка“, „Среднощен пир на любовта“, „Горски цар“, „Елеазар, или Изворът и Къпината“ и др. Предложеният тук текст е писан за книгата „Служението на приношението“ (2001), която писателят издава заедно с изкуствоведа Кристиан Жаме.
Мишел Уелбек е роден на 26.02.1958 на остров La Reunion. На шест години е изоставен от родителите си, които го поверяват на баба му – убедена комунистка, чието фамилно име Мишел използва за псевдоним. През 1975 г. постъпва в престижно висше учебно заведение по агрономия. Литературната му кариера започва, когато е едва двайсетгодишен. През 1991 г. публикува два сборника с поезия, но критиката не ги забелязва. Повечето от засегнатите теми – самотата, критиката на либерализма – ще присъстват и в бъдещите му книги. Няколко издателства отказват да публикуват първия му роман „По-широко поле за борбата“, издаден накрая от Морис Надо през 1994. Той утвърждава Уелбек като основоположник на ново поколение писатели, които описват нищетата и безсърдечието на съвременния човек. Следващият му роман – „Елементарни частици“, предизвиква медиен скандал. Авторът е изгонен от литературното списание Perpendiculaire за съмнителни и неблагонадеждни настроения и мисли. Той отговаря яростно във в. „Монд“ и така обръща всичко в своя полза и реклама. На български език са издадени още романите му „Платформата“ (2004), „Възможност за остров (2006), Подчинение (2015).
Момчил Георгиев е роден на 15.08.1959 г. в София. Неговото образование е в областта на изкуството и на културните политики – като флейтист и музиколог, в теория, история и икономика на културата; специализирал е в САЩ, Великобритания и Унгария. Автор на две книги и няколко сборника с материали, сред които „Тишина. Запис“, посветена на БНР и значението му за развитието на българската музикална култура. Ръководител е на магистърската програма „Мениджмънт на музикалните индустрии“ в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“.
Момчил Методиев, дфн, е автор на книгите Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944–1989 (2010) и Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава (2008), Нюйоркски митрополит Андрей. Биография, спомени, дневници (2016), както и съавтор на книгата Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (2016, заедно с Мария Дерменджиева). Главен редактор на сп. „Християнство и култура”. Работил е по съставителството на няколко документални сборника, издадени от Комисията по досиетата, както и по Проекта за история на Студената война на Института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ.
Мюриел Доменак e френски политолог и дипломат, бивш посланик на Франция в НАТО (2019–2024). Тя е специалист по въпросите на сигурността, европейската отбрана и международните отношения. В сътрудничество с режисьорката Рут Зилберман разработва аудио-визуален проект за телевизионния канал Arte, озаглавен Défendre l’Europe, le réveil géopolitique des Européens („Да защитим Европа, геополитическото пробуждане на европейците“).
