Надежда Маринчевска

Надежда Маринчевска

Надежда Маринчевска работи в Института за изследване на изкуствата – БАН и негов заместник-директор. Дългогодишен преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Автор на книгите: „Българско анимационно кино 1915-1995“ и „Квадрати на въображението. Естетика на анимационните техники“. Носител на наградата за кинотеория на Съюза на българските филмови дейци през 2006 и на наградата за критика на Българската филмова академия през 2014.

Надежда Чипева

Надежда Чипева

Надежда Чипева е име в българската фотожурналистика, един от онези неуморни фоторепортери, които можем да видим на всяко важно събитие вече години наред. Фотограф, носител на много отличия, включително два пъти получава журналистическата награда „Черноризец Храбър“. Започва кариерата си в „Българска фотография“ през 1981 г., след това следват Българска телеграфна агенция, в. „24 часа“, списание „Сега“, в. „Дневник“ и в. „Капитал“. Зад гърба си има
няколко изложби – у нас и в чужбина, огромен архив и много истории за разказване.

Наташа Ноева

Наташа Ноева

Наташа Ноева е завършила изкуствознание в Националната художествена академия в София. От 2018 г. е докторант в Института за изследване на изкуствата, БАН. Основни професионални направления: живопис, скулптура, галерията като институционален център на художествения живот. Публикува статии за съвременното българско изкуство в Бюлетина на СБХ, в. „Култура“, „Литературен вестник“, сп. „Проблеми на изкуството“ и др. През 2017 г. реализира проекта „От проект до обект“ (изложба скулптура и рисунка) в Берлин. Куратор е на ретроспективната изложба на Виолета Гривишка-Танева, СБХ.

Невелина Попова

Невелина Попова

Невелина Попова е родена прз 1955 г. Завършила е кинодраматургия във ВГИК, Москва и педагогика в Софийския университет. Работила е като редактор и кинодраматург в творческите колективи на СИФ „Бояна” (1979–1991). От 1995 г. е преподавател по кинодраматургия в Нов български университет.

Нели Стоева

Нели Стоева

Д-р Нели Стоева е преподавател по културен мениджмънт, експерт по финансиращи програми в сферата на изкуството, главен асистент в Катедра „История и теория на културата“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, където е завършила специалността „Културология“ и е защитила докторска дисертация по информационно осигуряване на политиките за култура. Участвала е в редица изследователски и приложни проекти в полето на културната политика, мениджмънт на културата, картографиране на културния сектор, гражданско участие в политиките, оценка на финансиращи програми в областта на изкуството и културата и др.

Нийл Фъргюсън

Нийл Фъргюсън

Нийл Фъргюсън е роден през 1964 г. в Шотландия. Водещ британски историк и политически коментатор. Понастоящем е старши изследовател в Центъра за европейски изследвания в Харвард и старши сътрудник в Института „Хувър“, Станфордския университет. Има изследвания върху икономическата и финансовата история, британския и американския империализъм. Сред най-известните му книги са: „Империята: как Великобритания сътвори съвременния свят“, „Пари и власт в модерния свят“ (на български от изд. „Рива“), „Цивилизацията: Западът и останалият свят“, „Кули и площади: мрежи, йерархии и битката за глобалната власт“ и др. През 2004 г. списание Time го обявява за един от 100-те най-влиятелни хора в света. Негова съпруга е известната писателка от сомалийски произход Аян Хирси Али.

Никола Генадиев

Никола Генадиев

Никола Генадиев (1868–1923) е български политик. Роден е в Битоля. Брат е на журналиста Харитон Генадиев. През 1876 г. семейството се премества в Пловдив, където той завършва гимназия. Взима участие в Съединението, доброволец е в Сръбско-българската война. През 1891 г. завършва право в Брюкселския свободен университет. Заедно с брат си Харитон основава в Пловдив вестник „Балканска зора“. От 1892 г. е и сред активните дейци на Народнолибералната партия. Той е министър на правосъдието (1903–1904) и министър на търговията и земеделието (1904–1908). Обявява се против присъединяването на България към Централните сили в Първата световна война и лежи в затвора. След като е освободен, оглавява Националлибералната партия. През 1923 г. напуска партията, недоволен от включването ѝ в Демократическия сговор. В края на 1923 г. е убит от ВМРО.