Култура / Автори
Никола Танев
Никола Танев (1890–1962) е известен български художник, признат още приживе като майстор на пейзажната живопис, усвоил творчески уроците на импресионизма и постимпресионизма. Между 1908 и 1912 г. учи в Парижката академия за декоративни изкуства. През 1910 г. посещава ателието на Клод Моне в Живерни. Завръща се в България през 1912 г. и организира първата си самостоятелна изложба. Един от създателите на дружество „Родно изкуство”, участвал активно в неговите изложби през 20-те и 30-те години на ХХ в. Важно място в творчеството му заемат пейзажите от Карлово, които започва да рисува през 1927. Създава и редица натюрморти и голи тела. През 40-те години на ХХ в. рисува предимно широко-панорамни пейзажи, а късните му платна представят сюжети от Пернишките мини и булевардите на София. Задържан веднага след девосептемврийския преврат заедно с Константин Щъркелов, Александър Божинов, Александър Добринов и други художници, писатели, журналисти, музиканти, подлаган на унижения и мъчения, но все пак – освободен. Умира на 23 юли 1962 г. в София.
Николай Аретов
Проф. Николай Аретов (род. 1954 г.) е литературовед, критик и изследовател на Българското възраждане. Главен редактор на списание „Литературна мисъл“ и главен редактор на издателство „Кралица Маб“. Автор на множество публикации в научни и литературни издания, а също и на книгите: „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията“ (1990), „Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления“ (1994), „Българското възраждане и Европа“ (1995), „Васил Попович. Живот и творчество“ (2000), „Национална митология и национална литература“ (2006), „Българската литература от епохата на националното възраждане“ (2009), „Асен Христофоров: от Лондон до Мацакурци през Белене (2011), „Софроний Врачански. Живот и дело“ (2017) и др.
Николай Йорданов
Николай Йорданов e театровед, професор в Института за изследване на изкуствата и гост-преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Съсъставител и редактор на специализираното театрално списание Homo Ludens. Куратор и организатор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на платформата Световен театър в София.
Николай Петков
Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.
Нина Хрушчова
Нина Хрушчова (род. 1964 г.) е професорка по международни отношения в университета The New School. Тя е правнучка на съветския лидер Никита Хрушчов, генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) от 1953 до 1964 г. Авторка на книгите „Никита Хрушчов: лидер извън системата“ и „На гости у Набоков: Русия между изкуството и политиката“ и съавторка (заедно с Джефри Тейлър) на книгата „По стъпките на Путин: в търсене на имперската душа в единайсетте часови зони на Русия“.
Нино Харатишвили
Нино Харатишвили е авторка на романи и пиеси. Родена е през 1983 г. в Тбилиси. Майка ѝ бяга в Германия заедно с нея по време на гражданската война в Грузия (1991–1993). На 14 години Нино се връща в Грузия, учи в Тбилиси, по-късно следва кинорежисура в Държавното училище за кино и театър. Продължава образованието си в Хамбург, където учи театрална режисура. Днес работи и като режисьорка, живее в Берлин. На българските читатели е позната книгата ѝ „Осмият живот (за Брилка)“ (изд. „Парадокс“). През 2018 г. романът ѝ „Котката и генералът“ влиза в късата листа на Германската литературна награда.