Митко Новков

Митко Новков

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Старши редактор в Редакция „Радиотеатър” на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Михаил Булгаков

Михаил Булгаков

Михаил Булгаков (1891-1940) е руски писател и драматург, един от големите писатели на ХХ в. В годините на Първата световна и на Гражданската война работи като лекар, но никога не се приспособява към болшевишкия режим. През 20-те години публикува множество фейлетони и разкази, през 1926 г. огромен успех има пиесата му „Дните на Турбини“. Много от творбите му са забранени и публикувани посмъртно, включително и неговият шедьовър „Майстора и Маргарита“. На български език са издадени почти всички от по-известните му книги: „Майстора и Маргарита“ (многократно), „Кучешко сърце“, „Бялата гвардия“, „Театрален роман“, „Дяволиада. Фаталните яйца“, „Записки по маншетите“, „Морфин“, „Динамит!!!“, „Записки на младия лекар“, „За ползата от алкохолизма“ и др.

Михаил Вешим

Михаил Вешим

Михаил Вешим е роден през 1960 г. в София. Завършил е журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. От 1982 г. работи в редакцията на вестник „Стършел“. В момента е главен редактор и шофьор на самия себе си. По-известни са хумористичните му романи „Английският съсед”, „Нашингтон“, „Руският съсед“ и „Оксиморон“, както и хумористичната му автобиография „Химия на шегата“.

Михаил Неделчев

Михаил Неделчев

Михаил Неделчев е роден през 1942 г. в София. Завършва славянска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В продължение на 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“. Интересите му са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Депутат във Великото и в 36-ото Народно събрание. Бил е ръководител на департамент „Нова българистика“ в НБУ, председател е на Сдружението на български писатели. Носител на Националната награда за хуманитаристика „Христо Г. Данов“ (2003), на Бургаската литературна награда за цялостно творчество „Голям златен Пегас“, на специалната награда на „Аполония“ (2004) и на наградата на Портал Култура за хуманитаристика за 2016 г. През 2018 г. бе отличен с националната награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“. 

Михаил Шишкин

Михаил Шишкин

Михаил Шишкин e роден през 1961 г. в Москва. Завършва романска филология в Московския държавен педагогически институт през 1982 г. Емигрира в Швейцария и живее в Цюрих. През 2000 г. печели Руския Букър за романа си „Превземането на Измаил“. През 2005 г. получава наградата „Национален бестселър“, а също така става лауреат на наградата Голямата книга (2006 г.) за романа си „Венерини коси“. Михаил Шишкин предупреждава света за опасността от Путиновия режим през последните десетилетия: през 2013 г. той призова демократичните страни да бойкотират Олимпийските игри в Сочи, а през 2018 г. – да бойкотират Световното първенство по футбол на ФИФА в Русия. През 2019 г. Шишкин подписа отворено писмо срещу политическите репресии в Русия, а през март 2022 г. и отворено писмо, осъждащо руската инвазия в Украйна.

 

Михаил Ямполски

Михаил Ямполски

Михаил Ямполски (род. 1949 г.) е руски философ, киновед и теоретик на културата. През 80-те години е част от прочутата Московско-Тартуска семиотична школа. От 1992 г. е професор в Университета в Ню Йорк. Автор на книгите „Паметта на Тирезий. Интертекстуалност и кино“, „Безпаметството като източник. Четейки Хармс“, „Тъкач и визионер. Очерци върху историята на репрезентацията или за материалното и идеалното в културата“, „Муратова. Опит за културна антропология“, „Пространствената история“ и др. На български език са издадени книгите му „Език-тяло-случай. Киното в търсенето на смисъла“ и „Демонът и лабиринтът“. Предложеният текст е част от най-новата му книга „Без бъдеще. Култура и време”, СПб, 2018 г.

Михал Лешчиловски

Михал Лешчиловски

Михал Лешчиловски (род. 1950 г.) е филмов монтажист от полски произход, работил предимно в шведската филмова индустрия. Носител е на няколко награди, сред които Guldbagge за творчески постижения (1989) и Jussi за най-добър монтаж (1999 г.).

Мишел дьо Жегер

Мишел дьо Жегер

Мишел дьо Жегер (род. 1957 г.) е френски историк и журналист. От 2012 г. е директор на публикациите на „Фигаро Истоар“. Автор на книгите „Анкета върху християнофобията“ (2005), „Покаянието, история на една манипулация“ (2006), „Последните дни: краят на Западната римска империя“ (2014), „Компания на сенките: за какво служи Историята?“ (2015).