Култура / Брой 9 (2972), Ноември 2020 / Тема на броя

Иконографът на бъдещето. Разговор с Иван Станков

Захарий Стоянов не е историк. По същия начин, по който не е и писател, не е и журналист, не е и хуморист. Това е единствената възможност да бъде всичко в едно и също време. Историк наистина не е, въпреки че е събрал много документи за националноосвободителното ни движение. Но историкът е кабинетен учен, работещ с изворите, с документите. Човек на науката. Хладен ум. А в главата на Захарий Стоянов е вряща, клокочеща лава, която просто трябва да изригне. Такъв човек не може и не трябва да бъде историк. Нещо повече. Той не знае да бъде историк. А най-вече – не иска да бъде историк. И логиката му е изящна – ако Шекспир е можел да чете „Софокла и Еврипида“, той нямало да напише своите пиеси. Мисля си, че без страстните, горещите, личните изречения на Бай Захари, някоя друга академична книга за Левски и Ботев можеше да даде различна посока на мисленето ни за Историята въобще. Защото митовете, глад за които изпитва всяко едно национално съзнание, не се пишат на професорски бюра. За разлика от космогоничните и есхатологичните, историческите митове са патетични, емоционални, издраскани са изцяло върху дясното полукълбо на мозъка ни. [...]

Две статии

Кой въстана срещу нашето свещено дело – съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? [...]

Всемирният гражданин

Захарий окайва българите. Но истината е, че чрез създадения от него Таен революционен комитет и в. „Борба“ той подготвя населението от Източна Румелия за безкръвно съединение. Какви предварителни стъпки предприема в чужбина, за да може при успех Европа да приеме този акт на българите, не е доизяснено. Но факт е, че е изпратен човек с особена мисия до Париж, за което свидетелства писмо от архива на Захарий Стоянов. Има и верни поддръжници сред българските студенти във Франция, Белгия и Германия. [...]