Проклятието на съвремието. Разговор с Павел Веснаков
Маргиналните герои се вписват по-лесно в идеята да преминат катарзис и затова са ми много по-интересни. Също така смятам, че има нещо красиво в хората, които носят меланхоличен ореол около себе си. Не мога да се сетя за нищо по-интересно от това да видя меланхолията в погледа на някое човешко същество. Аз обаче не възприемам героите от филмите си като маргинали. По-скоро бих казал, че са хора, които не се вписват в света, в който са принудени да живеят, и се опитват да се разбунтуват. [...]