Трябва да се върнем на земята

Въпросът, който стои пред нас днес, е за обитаемостта на Земята и за заплахата, която тегне над нея. В предишната си книга „Къде да се приземим?“ изследвах спонтанния отговор на модерността пред лицето на тази заплаха: ускорението, прибягването до техниката, разрастването на човешкото, поради което някои дори търсят друга планета. Накратко, искаме да избягаме вън от света. Нещо, което аз наричам „политика на над-земието“. Изолирането ни принуждава да се върнем на Земята и да променим начина си на мислене. [...]

Човек търси трагедията. Разговор с Жорди Галсеран

Хората на изкуството изпитваме нужда да говорим дивотии, само и само да изглежда, че се занимаваме с нещо епично. Писането е труд, професия. Нищо повече. И нищо по-специално от работата на обущаря или на програмиста. Нито си Бог, нито си в опасност, нито създанията ти притежават собствен живот. Правиш нещо с цялата правдивост, на която си способен, докато се мъчиш да вкараш поне троха оригиналност и да не си убийствено скучен. [...]

Феноменът „12+3“. Разговор с Георги Папакочев

В съвременния свят има обективни измерители на свободата на медиите. Според авторитетната световна организация „Репортери без граници“ България вече хронично не е в състояние да се отлепи от дъното на 111-о място в света и гордо да се ситуира в Европа. Тя изпреварва единствено страни като Русия, Беларус и Турция, както сочат данните за миналата година. Едва ли доверието към медиите ще се промени и през 2021, ако се съди по нагласите на потребителите, а това са гражданите на държавата на Пеевски, Борисов и Радев. [...]

Проклятието на съвремието. Разговор с Павел Веснаков

Маргиналните герои се вписват по-лесно в идеята да преминат катарзис и затова са ми много по-интересни. Също така смятам, че има нещо красиво в хората, които носят меланхоличен ореол около себе си. Не мога да се сетя за нищо по-интересно от това да видя меланхолията в погледа на някое човешко същество. Аз обаче не възприемам героите от филмите си като маргинали. По-скоро бих казал, че са хора, които не се вписват в света, в който са принудени да живеят, и се опитват да се разбунтуват. [...]

По мостовете на литературата и времето. Разговор с Хюсеин Мевсим (II)

Колкото и да са различни, мостът и бреговете зациклят и закръглят едно цяло; бреговете предполагат моста като свързващо звено. Аз съм по-скоро за Иво-Андричевото разбиране и трактовка на моста, нека да си спомним прекрасното му едноименно есе. Различните тълкувания показват многообемността и разнослоеността на моста, който за мен, както и крайпътната чешма, е функция на чистия, безкористния човешки порив да изгладиш недостатъците на този свят, да го направиш по-съвършен. [...]

Лица и памет. Разговор с Фелия Барух

Обикновено снимам хора. Не ме влекат местата и е много странно, че това място ме привлече да го снимам. Има много интересна енергия в „Аушвиц“, наистина силна енергия, която не знам дали съм успяла да пресъздам във фотографиите. От една страна, това е машина – музей, от друга страна – трябва да го има това място, то трябва да бъде посещавано, защото не бива да забравяме какво се е случило. Още повече че има и хора, които отричат Холокоста. Но когато отидеш на това място, то те удря брутално. [...]