Трябва да се върнем на земята

Въпросът, който стои пред нас днес, е за обитаемостта на Земята и за заплахата, която тегне над нея. В предишната си книга „Къде да се приземим?“ изследвах спонтанния отговор на модерността пред лицето на тази заплаха: ускорението, прибягването до техниката, разрастването на човешкото, поради което някои дори търсят друга планета. Накратко, искаме да избягаме вън от света. Нещо, което аз наричам „политика на над-земието“. Изолирането ни принуждава да се върнем на Земята и да променим начина си на мислене. [...]

Човек търси трагедията. Разговор с Жорди Галсеран

Хората на изкуството изпитваме нужда да говорим дивотии, само и само да изглежда, че се занимаваме с нещо епично. Писането е труд, професия. Нищо повече. И нищо по-специално от работата на обущаря или на програмиста. Нито си Бог, нито си в опасност, нито създанията ти притежават собствен живот. Правиш нещо с цялата правдивост, на която си способен, докато се мъчиш да вкараш поне троха оригиналност и да не си убийствено скучен. [...]

Феноменът „12+3“. Разговор с Георги Папакочев

В съвременния свят има обективни измерители на свободата на медиите. Според авторитетната световна организация „Репортери без граници“ България вече хронично не е в състояние да се отлепи от дъното на 111-о място в света и гордо да се ситуира в Европа. Тя изпреварва единствено страни като Русия, Беларус и Турция, както сочат данните за миналата година. Едва ли доверието към медиите ще се промени и през 2021, ако се съди по нагласите на потребителите, а това са гражданите на държавата на Пеевски, Борисов и Радев. [...]

Проклятието на съвремието. Разговор с Павел Веснаков

Маргиналните герои се вписват по-лесно в идеята да преминат катарзис и затова са ми много по-интересни. Също така смятам, че има нещо красиво в хората, които носят меланхоличен ореол около себе си. Не мога да се сетя за нищо по-интересно от това да видя меланхолията в погледа на някое човешко същество. Аз обаче не възприемам героите от филмите си като маргинали. По-скоро бих казал, че са хора, които не се вписват в света, в който са принудени да живеят, и се опитват да се разбунтуват. [...]

Музика и технология. Разговор със Симо Лазаров

Започнах с електронния звук, но в един момент електронната звучност не ми беше достатъчна. Някъде през 1990 г. в третата част на Спейс трилогията включих симфоничен оркестър. Това представление – „Настъплението на киборгите“, със симфоничен оркестър издържа 5–6 спектакъла в различни краища на България и имаше голям успех. Синтетичният звук, съчетан със симфоничния, на акустичните инструменти, придаде друг блясък на цялостната звукова картина, която винаги е била в съзнанието ми. [...]

Киното & законът. Разговор с Любомир Халачев

Не искам да си представям какъв ужас ще бъде за всички нас, които произвеждаме кино, да трябва да се занимаваме и с проблемите на закона. От 50 години съм в този бизнес, познавам и едната, и другата система на работа – никога не сме се разправяли за закони и за пари. Навремето се карахме за идеи, за филми, за награди, за зрители, но не и за устройството на закона. А сега ни вкараха в отвратителната ситуация „вие се карайте там помежду си, пък каквото решите“. [...]